Съгласието между страните от Европейския съюз за реформа на системата за предоставяне на убежище и създаване на общи правила може да подобри ситуацията по границите на общността. Това каза за БНТ евродепутатът Софи инт’Велд от групата „Обнови Европа“.
Тя обаче предупреди, че предстои още път преди новия законодателен пакет да стане факт.
– Как бихте коментирали неотдавнашната сделка на ЕС за реформиране на режима за миграцията и убежището?
– Най-напред нека уточня, че няма сделка за целия ЕС.
В момента имаме обща позиция на държавите членки. Системата е така устроена, индивидуалните страни са тези, които приемат законите и защитават позициите си.
Европейският парламент също е законодателен орган и ние също имаме позиция. Така че сега, когато държавите членки след седем години най-накрая успяха да се споразумеят за един основен пакет от реформи, най-малкото, което може да направят тези две групи законодатели, е да се съберат да преговарят.
Ако те успеят да се договорят, тогава вече ще сме постигнали истински компромис и ще имаме законодателство. Но още не сме стигнали до този етап.
Разбира се, все пак искам да отбележа като напредък факта, че държавите членки изобщо успяха да стигнат до съгласие за нещо, дори и минимално. Това ни позволява сега да седнем да преговаряме и да се надяваме, че преди европейските избори ще имаме пълен реформиран пакет по миграцията и убежището.
Изглежда, че неправителствените организации, които работят по европейските граници, не са особено доволни от постигнатия компромис. Всъщност те предупреждават, че има сериозни нарушения на човешките права, неправомерни депортации, всякакви подобни неща се случват там. И доброволците очакват тези проблеми да се засилят.
– Ние все пак не работим в условията на беззаконие. Вече има действащо европейско законодателство, но то просто не се спазва. Наистина наблюдаваме масово отблъскване на хора по границите на ЕС, там пристигат мигранти и вместо да им бъде позволено да кандидатстват за убежище, което е тяхно право, просто ги връщат обратно. В Гърция например буквално качват хората на салове без двигател, без нищо и ги избутват обратно към Турция. Подобни случаи има и в други държави. И това е грубо нарушение на човешките права.
Виждали сме кадри на мъж от гръцката брегова охрана, който качва 12 души, включително малки деца, дори бебе на шест месеца, виждаме го как вдига бебето, качва го на сала и го бута обратно в морето. Ние сме в Европа, в 21-и век! Това е позор! И това се случва постоянно. Надяваме се, че ако разполагаме с пълен пакет, пакет за убежище и миграция, държавите членки ще спазват по-добре закона и Европейската комисия ще го прилага по-добре. В настоящия момент Европейският парламент има различна позиция от Съвета, т.е. от държавите членки. И ще трябва да постигнем съгласие.
Мен много ме тревожи, че в споразумението между държавите членки има неща, които изглеждат много добре на хартия, например че хора, влезли през нашите граници, ще имат право на нещо като бърза процедура за обследване от 12 седмици. Сега нека приемем, че държавите членки са успели да обработят молбата за убежище за 12 седмици, което само по себе си вече е предизвикателство. Във време мигрантите са в център за задържане.
Сега да кажем, че молбата им е отхвърлена и те трябва да напуснат Европейския съюз, но не могат да се върнат там, откъдето са дошли, което често се случва. Тогава какво следва? Имаме хора, заседнали в центрове за задържане по границите на Европа. Това е катастрофа. Това е реален проблем, който трябва някак да разрешим.
Фантазиите на държавите членки, че могат просто да отхвърлят заявленията и хората и те да си тръгнат са несъстоятелни, ние трябва да създаваме законодателството, което да работи в реалност, а не в някакъв свят на мечти.
– Какво ще означават тези реформи за страни като България, които са на външните граници на ЕС?
– В идеалния случай ще правим това, което се казва в договорите, а именно да следваме общата европейска система за убежище и миграция. И знаете, че приемането на мигранти също е обща отговорност. Въпреки това в момента държавите членки казват: „Дръжте си ги вашите мигранти, ние не искаме никакви“ и това ще трябва да се промени. Трябва да има обща отговорност, обща солидарност и общи правила.
Ако правилата са хармонизирани, хората ще бъдат по-малко склонни да се местят от една държава членка в друга и няма да има толкова много вторични движения. Хората няма да си мислят, че молбата им за убежище е по-вероятно да бъде отхвърлена в една страна, отколкото в друга.
Хармонизирането и повече солидарност ще помогнат, това е моето лично мнение. И също да кажа, макар че това не е строго по темата за миграцията, че България трябва да бъде незабавно приета в Шенген! България изпълнява условията и ако държавите членки считат, че граничният контрол е толкова важен елемент от миграционните политики, то Шенген е също много важна част от това.
