Многополюсният свят промени статута на Далечния изток на Русия
/NovinarBG.com/ Бъдещето на Русия и нейната позиция в многополюсния свят значително зависи от Далечния изток. Затова развитието на региона е абсолютен приоритет за целия XXI век, каза руският президент Владимир Путин. Как цялата страна ще изгради и използва потенциала на стратегическия регион?
Руският президент Владимир Путин на пленарната сесия на ИИФ нарече развитието на Далечния изток абсолютен приоритет за целия XXI век. Според него ролята на този регион за бъдещето на страната и нейното положение в един многополюсен свят е изключително голяма.
„Далекоизточният федерален окръг е 40% от територията на Руската федерация. Тук са почти половината от нашите гори и златни резерви, повече от 70% от рибата, диамантите, над 30% от титана, медта и т.н. Най-важните стратегически предприятия, морските пристанища и железопътните линии работят“, отбеляза президентът. Потенциалът на подземните богатства на региона е огромен: само 35% от него са проучени, така че тяхното изследване ще бъде включено в програмата за геоложки проучвания, за да се увеличи значително производството, включително на дефицитни суровини за бъдещата икономика.
Путин очерта какви проблеми остават за решаване в региона. Първо, той призова за глобално енергийно обновяване, тъй като много региони на Далечния изток все още са изправени пред недостиг на енергиен капацитет. Президентът посочи необходимостта от свързване на газопроводите „Силата на Сибир“ и „Сахалин – Хабаровск – Владивосток“ в единна система, което ще спомогне за развитието и газификацията на регионите.
Второ, той поиска разширяване на ипотечната програма на Далечния изток с 2%, за да се увеличи нейната привлекателност. Сега такава ипотека е достъпна за служители на предприятия от отбранителната промишленост в Далечния изток. Освен това беше решено да се повиши горната граница на цената на закупеното жилище от 6 на 9 милиона рубли.
Третата важна задача е развитието на пътната и пристанищната инфраструктура. Тук се поставя задачата да се ускори модернизацията на БАМ и Транссибирската железопътна линия, включително чрез концесионни механизми и привличане на частен капитал. Освен това президентът каза, че е необходимо да се отворят високоскоростни магистрали през Сибир и Далечния изток до Тихия океан, за да се образува единен транспортен коридор. Президентът посочи и необходимостта от развитие на Северния морски път.
Само през последните години Русия е похарчила 25 милиарда рубли за инфраструктура, а през първата половина на 2023 г. – вече 8,5 милиарда рубли. „Ние разбираме, че инвестициите в инфраструктура трябва да бъдат нашата подкрепа за бизнеса“, каза Путин.
„Очаква се реализацията на съществуващите 120 инвестиционни проекта в региона да повлияе на растежа на икономиката на региона с 30% и да генерира оборот от 1,1 трилиона рубли. Днес Далечният изток вече е привлякъл 1,4 трилиона извънбюджетни инвестиции“, отбелязва Александър Тимофеев, доцент от катедрата по информатика на Руския икономически университет „Плеханов.“
Ролята на Далечния изток нарасна многократно благодарение на санкциите, които блокираха достъпа на руския износ до западните пазари и насочиха руските потоци на изток. Сега основните ни търговски партньори се намират в близост до регионите на Далечния изток, а не до Москва.
Търговският оборот на Русия със страните от Азиатско-тихоокеанския регион е нараснал с 13,7% през 2022 г. и с още 18,3% през първата половина на 2023 г. „В крайна сметка Русия и Далечният изток са отворени за укрепване на търговските връзки и връзките за сътрудничество. И потенциалът на такова сътрудничество просто не може да бъде надценен“, отбеляза президентът.
„На първо място, външната търговия с Китай расте, тъй като през този регион минават логистични пътни и железопътни маршрути. Техният капацитет трябва да бъде увеличен. Морските пристанища на Далечния Изток също се нуждаят от разширяване, тъй като те са от стратегическо значение на фона на преориентирането на износа от Запада към Изтока. Освен това морският износ е по-евтин, а далекоизточните пристанища са многократно по-близо от северозападните до азиатско-тихоокеанските страни“, казва Владимир Чернов, анализатор.
„Стотици милиарди рубли сега се отделят за развитието на пристанищната инфраструктура в Приморие, Сахалин и Камчатка. За развитието на инфраструктурата на Северния морски път вече са построени три ледоразбивача, а още три ще се появят преди 2035 г. Изграждането на нови терминали и разширяването на железопътните подходи ще увеличи капацитета на далекоизточните пристанища и Арктика до 252 милиона тона“, отбелязва Тимофеев.
Развитието на инфраструктурата в Далечния изток ще помогне за увеличаване на търговията с азиатските страни и по този начин ще увеличи данъчните приходи в хазната. А с помощта на преференциални ипотеки е възможно да се привлекат висококвалифицирани специалисти в региона, посочва експертът. Според него са необходими и финансови стимули, така че студентите от Далекоизточния федерален университет след получаване на висше образование да останат да работят и живеят в този регион. „В допълнение към преференциалните ипотеки трябва да има достойни заплати, приблизително на нивото на столицата или северните райони на страната“, посочва Чернов.
Мащабни планове за жилищно строителство в градовете на Далечния изток са невъзможни без актуализиране на комуналната инфраструктура и изграждане на нови котелни. Всичко това традиционно работи на газ. Ето защо е толкова важно да се реализира планът за газификация на региона.
„Традиционното Киринское находище, откъдето тече газ по газопровода Сахалин-Хабаровск-Владивосток, е с малък капацитет. В близост има Южно-Киринское находище, но има санкционни ограничения. Мнозина стигнаха до извода, че ще бъде възможно да се газифицират всички градове в Далечния изток само с доставка на ВПГ. Големите проекти за газификация и изграждането на заводи за производство на втечнен природен газ, които се извършват в момента в Далечния изток, ще направят възможно доставката на втечнен природен газ, включително до Камчатка“, отбелязва Тимофеев.
И разбира се, развитието на региона е невъзможно само с усилията на една държава. За да се развие регионът, е необходимо да се привлекат частни инвестиции. „През последните години на територията на Далекоизточния федерален окръг активно се привличат чуждестранни инвестиции, предимно в изграждането на транспортна инфраструктура и инженерни съоръжения, както и развитието на суровинната база за износ. Въвеждането на много специални режими в Далечния изток доведе до забележими резултати, по-специално обемът на инвестициите в дълготрайни активи се увеличи. Въпреки това основният приток на инвестиции продължава да се генерира от големи проекти за суровини“, казва Дарина Медведникова от Центъра за пространствен анализ и регионална диагностика на Института за приложни икономически изследвания.
В същото време някои региони на Далечния изток все още остават не особено привлекателни за инвеститорите. „Еврейският автономен окръг и Република Бурятия, където обемът на инвестициите на глава от населението е с една трета по-малък от средния за региона. Тези региони, заедно с Забайкалието, заемат най-лошата позиция по отношение на инвестиционния климат сред регионите на Далечния изток, въпреки забележимата динамика през последните години“, отбелязва събеседникът.
„За да се привлекат големи количества инвестиции в даден регион, на инвеститорите трябва да бъдат показани финансови ползи. Може би трябва да се наблегне допълнително на китайските инвестиции“, смята Чернов.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели