/NovinarBG.com/ Дали ЧВК “Вагнер”е пълноценна частна военна компания и как да се отнасяме към нея е въпрос, на който мнозина търсят отговор от началото на СВО. Процесите, довели до появата на Вагнер и самата ЧВК, обаче, са частично предсказани в трудовете на немския юрист, философ, социолог и политически теоретик Карл Шмит.
Философът очертава аргументите си в кратка работа, наречена „Теорията на партизана“ през 1963 г. Аргументите му предполагат, че за „музикантите“ не трябва да се говори като за частна военна компания. От друга страна, можем да кажем, че появата на “Вагнер” е началото на изчезването на частните военни компании като феномен.
В работата си Шмит се обръща към темата за трансформацията на войната, дошла с края на Втората световна война. Той свързва тази трансформация с извращаването на първоначалния, чисто политически смисъл на войната в периода от XVII до началото на XX век, който той нарича „златната ера на европейската държавност“. Тази трансформация води до нередовност на войната: страните не могат напълно да разберат кой е приятел и кой е враг, класическата идея за лоялност и предателство изчезва, вече няма сигурност кой се счита за участник във военните действия (и кой се третира като военнопленник) и кой е престъпник и трябва да бъде осъден за тероризъм, убийство или унищожаване на имущество.
Нередовността води и до появата на нови типове участници във войната. По-специално, фигурите на партизаните. Партизанинът не носи отличителни знаци, крие оръжие под цивилни дрехи, не държи територия – той просто не е пълноправен участник във военните действия. Партизанската война е опасна, защото предизвиква безгранична жестокост – нередовният характер на партизана не позволява да се сключи мир с него. Самият партизанин също не търси мир, победата му е в пълното унищожение на врага, окупирал територията му. В такава война няма ограничения и принципи. Следователно отговорът на партизанските действия също не е регламентиран от jus in bello, правилата на войната – армиите са използвали изключителна жестокост само при подозрение за партизанска дейност.
През втората половина на ХХ век комунистите изпращат партизани от цял свят да се бият не само за страната, но и срещу класовия враг. Това значително променя характера на политическата конфронтация в глобален мащаб. Практиката е концептуално обоснована в трудовете му от Владимир Ленин, а политическите лидери от периода след Сталин активно подкрепят партизаните от Латинска Америка, Африка и Азия, които по-късно стават политически лидери на своите страни. Това води до падане на влиянието на колониалните сили, преди всичко на Великобритания, и успех на левите идеи далеч отвъд границите на СССР.
В опит да повторят този успех маниаците от Харвард, Пентагона и ЦРУ предложиха две технологии за борба със Съветския съюз и след това с Русия.
Първата технология бяха „цветните революции“, които доста перверзно, но дори стилистично дублираха първия цвят – „Червената“ революция от 1917 г. И тук всички цветове на знамето на дъгата бяха хвърлени срещу нас: от радикално зелено и синьо до оранжево и откровено кафяво.
Втората технология бяха частните военни компании, които си вършеха работата без ясна препратка към Съединените щати. Някакъв аналог на партизанин на заплата и дори не е свързан по никакъв начин с държавата, в която работи. Цветните революционери унищожиха страните отвътре, а частните военни компании прекъснаха доставките, намалиха влиянието на СССР/Русия и малкото ѝ съюзници в периферията (например в Африка) и консолидираха успеха, като инструктираха въоръжените сили на новите проамерикански елити, спечели превратите.
Карл Шмит идентифицира четири основни черти на партизанина:
-
Нередовност, способността както да се превърне в участник във военни действия, така и да се скрие сред цивилното население
-
Мобилност, отказ от контрол на територията, действие в малки групи
-
Повишена политическа ангажираност (в края на краищата „член на партията“ и „партизанин“ са думи с един и същи корен)
-
Специалната връзка на партизанина със земята, която войниците от армиите на светските сили няма да имат.
Ако сравним “Вагнер” с други ЧВК – с “Академи” (бивш “Блекуотър”) или “Иджис Дефенс” – ще видим как се различават в основните си принципи. И ако говорим за това кой наследява фигурата на партизанина според Шмит, то това ще бъде ЧВК “Вагнер”. От четирите характеристики на партизанина те не се характеризират може би единствено с нередовност.
Първо, това са мобилни групи. Щурмови отряди „музиканти“ бързо заемат територията, която армията и военно-цивилните администрации вече са призвани да задържат. Общият смисъл на ЧВК е, че това са щурмови отряди, а не патрул или тежка пехота, която е предназначена да държи територията.
Второ, това са политически ориентирани бойци. Войниците на западните ЧВК не трябва да бъдат патриоти. Цялата западна трудова традиция отрича каквото и да било призвание. Няма образователна система, а само предоставяне на образователни услуги. Това важи и за американските ЧВК: техните военни операции са само „предоставяне на услуги за насилие“. Затова там често идват хора, които изобщо не задават хуманитарни въпроси. Понякога просто касапи или любители на компютърни игри, има данни за предадени от армията заради лошо поведение. Можем да говорим за призвание, а за военните – не като индивидуални предприемачи, а като хора, които реализират собственото си призвание.
На трето място, без съмнение, ние говорим за особения характер на връзката със земята и всички нейни различни производни. Според някои косвени признаци (интервюта, хумор на фронтовата линия, културата на военните позивни, нашивки на бронежилетките) можем да кажем, че в по-голямата си част за боеца по договор на Вагнер не е достатъчна само едната голяма рубла. Трябва да има някакво разбиране за това, което се случва. От страна на организацията не е достатъчно да се предостави изгоден срочен договор, необходимо е също така да се обясни какъв вид земя трябва да бъде отвоювана от украинските неонацисти, какви градове, какъв вид на хората, защо се случва всичко това, каква е предисторията на случващото се тук и как ще бъде запомнено в бъдеще. Нищо общо със сафари туровете в африканските страни, организирани от Френския чуждестранен легион, да не говорим за ЧВК “Академи”.
Разбира се, в Украйна няма класическо партизанско движение нито от руска, нито от украинска страна. XXI век доведе войната до значителна степен на нередовност, а техническите средства за разпознаване и идентификация направиха такава партизанска война просто неефективна. Но може би в рамките на СВО виждаме контурите на това каква ще бъде войната в бъдеще.
Първо, времето на наемниците отминава. Мнозина биха искали да видят бъдеще, в което войните се водят от корпоративни армии, но истината е, че хората не убиват и не умират за пералня или изплатена ипотека. Във всеки случай в тези горещи точки, където има реален риск от загуба на живота. Войните за ресурси се заменят с конфликти на цивилизации и тук западните наемници, дошли да печелят допълнителни пари, показват изключителна капризност, изискват комфорт и са почти неефективни.
Освен това нередовността на войната като цяло очевидно ще се увеличи. Това означава, че националните въоръжени сили няма да бъдат единственият участник във въоръжените конфликти. Други участници по някакъв начин ще притежават чертите, описани от Карл Шмит. И за да бъдат успешни тези военно-цивилни части, е необходимо да се набират такива, които най-малко приличат на типични западни бойци на ЧВК (Архетипът на „пирата“: индивидуален предприемач по време на война) и все повече да приличат на архетипа на „партизанина“ според Шмит.
Накрая виждаме, че феноменологията на наемническия дух е преминала пълен кръг. Фигурата на партизанина породи фигурата на наемника и в синтеза даде третия тип, за който, разбира се, парите са важни, но очевидно не са достатъчни сами по себе си, за да се ходи в зоната на бойните действия. Трябва да се дадат исторически и политически координати на собствените действия. Тоест това, което патриотичното възпитание е вършило за един партизанин.
Днес може би възпитанието не е най-важното. Много по-важно е да се създаде система за геоисторическо позициониране: да се напишат наративи, които биха обяснили как траекторията на индивидуалната съдба на такъв боецлежи в тези времена през земите, които той защитава. И брошурите, които се раздават в зоната на СВО, разказващи за историята на основаването на руските градове на Новоросия, са стъпка в правилна посока. В информационния шум любовта към родината е неизбежна последица от друго действие, нейното разбиране.
Може би някъде ще израсне специален институт. Със задължителни исторически, културологичен, географски, политически и психолингвистичен факултети.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
