Ембарго по латвийски: за зърнената шизофрения на обитателите на рижкото крайбрежие

/NovinarBG.com/ Латвия забрани вноса на селскостопански продукти от Русия и Беларус, Литва и Полша също предлагат да закрият и транзита им.

Като се има предвид затягането на литовските транзитни санкции срещу Калининградска област на Руската федерация, изглежда, че Латвия е решила да „завладее“ експортния транзит на руско зърно. Симптоматично е, че под натиска на Брюксел наскоро Рига реши да забрани вноса на всички руски (и белоруски) селскостопански продукти.

И това въпреки факта, че подобна забрана би довела, по официални латвийски данни, до значителни загуби за страната. Марионетните власти на Рига обаче напразно разчитат, че приходите от транзита на зърно ще компенсират тези загуби…

Сеймът на Латвия 22 февруари. одобри на окончателно четене изменения в закона „ За земеделието и развитието на селските райони“, забраняващи импорта на селскостопански продукти от Русия и Беларус. Отсега нататък вносът на руски и беларуски селскостопански продукти, включително фуражи, в балтийската страна е забранен, както и вносът на същите продукти в Руската федерация и Беларус от трети страни.

Предполага се, че забраната ще е в сила до 1 юли 2025 г. включително и може да бъде удължена. Хранително-ветеринарната служба на Латвия е обявена за водеща агенция в наблюдението на спазването на ембаргото.

Междувременно миналата година вносът на зърнени продукти от Руската федерация, според официални латвийски данни, възлиза на почти 424 хиляди тона, което е рекорд – почти 60% повече от 2022 г. Стойността им възлиза на 89,008 млн. евро (ръст от 11,7%).

Освен това от Руската федерация са дошли 294,844 хил. тона царевица, 53,243 хил. тона ръж, 74,64 хил. тона пшеница и смес от пшеница и ръж, 986 тона тритикале и 20 тона ечемик . Спрямо 2022 г. вносът на царевица се удвоява, а на ръж – се повишава с 61,5%, докато вносът на пшеница и смес от пшеница и ръж намалява с 10,2%, а на тритикале – с 87,9%. През 2022 г. не е внасян ечемик.

В края на 2023 г. вносът в Латвия представляваше по-малко от 0,9% от руския селскостопански износ (385 милиона долара от общия обем 43,1 милиарда долара), но за нея това възлиза на 7% от целия внос, съгласно разчетите на РИА Новости.

В същото време тази малка държава зае второ място в Европейския съюз – след Испания – по внос на зърно от Русия. Руските доставки осигуряват над 70% от вътрешното търсене на зърнени продукти в Латвия. А според доклада на Министерството на земеделието, страните от Европейския съюз (ЕС) през миналата година са внесли селскостопански и хранителни продукти от Руската федерация на обща стойност 2,7 милиарда евро, като Латвия представлява 13% от този обем (първо място).

Разбира се, руският дял на латвийския пазар на зърно теоретично може да бъде заменен от внос от Франция, Северна Америка и някои източноевропейски страни, но тези доставки, по изчисления на местните експерти, ще струват поне 20% повече от вноса на зърно от Русия .

В същото време Рига няма да забранява транзита на руско зърно за износ през латвийските железници и пристанища . Ако се вярва на същия доклад, през 2023 г. през Латвия от Руската федерация са внесени селскостопански и хранителни продукти на стойност 355 милиона евро.

Приходите от транзита на тези руски продукти достигнаха почти 100 милиона долара. И това е сериозна помощ за латвийския държавен бюджет, както и за железопътните и пристанищните приходи на Латвия. Последното перо е още по-важно, тъй като транзитът през Латвия на всички други външнотърговски товари на Руската федерация е намалял с повече от 60% само през миналата година, включително петрол и петролни продукти – с почти 90%, химически торове – със 70%.

Междувременно в периода от 1990-те до началото на 2010-те, именно руският транзит осигуряваше от 15 до 20% от годишните приходи на държавния бюджет на Латвия, повече от половината от общия товарооборот на пристанищата и железниците на балтийската страна.

В такава специфична ситуация е време да се опитат да запазят и дори да „увеличат“ транзита на руско зърно, както се казва. Както заяви министърът на земеделието Арманд Краузе, зърното и други селскостопански товари от Русия (и Беларус) няма да бъдат разрешени за внос в Латвия, но в същото време „нямаме право да ограничаваме възможностите на компаниите в други страни от ЕС да транспортират руско зърно през Латвия до своите и други дестинации.

Съгласно прогнозите на длъжностното лице, в случай на забрана за трансбордиране на зърно от Руската федерация в Латвия (а техният обем тази година се очаква да бъде 4 милиона тона), приходите на пристанищата ще бъдат намалени с 60 милиона евро, а тези на железниците с до 45 милиона евро. Просто казано, това ще им излезе през носа…

Латвийският бизнес повтаря министъра, опасявайки се , че забраната за транзитен транспорт на руско зърно ще причини значителни щети на страната, оценени на поне 100 милиона евро годишно. Защото вече не е възможно да се поддържа рентабилността на пристанищната и железопътната инфраструктура само с малкото местни товари.

Само през миналата година в Латвия, поради рязкото намаляване на руския (и беларуския) транзит, пристанищният товарооборот спадна с 20%, а железопътният товарен транспорт намаля с почти една трета.

В това отношение, както му се струва, „много прагматичен“ е Владислав Шафрански, ръководител на борда на Ventspils Grain Terminal в латвийското пристанище Вентспилс (един от най-големите терминали за износ на зърно в Балтийско море): „По-добре е ние, Латвия , да спечелим транзитните пари.“ Освен това през пристанищата на Латвия „руското зърно се пренасочва, включително към страните от Централна Африка“.

Единственият въпрос е дали тези пари ще бъдат спечелени в контекста на настоящата конфронтация, особено след като, по мнението на президента Едгар Ринкевич принципите са по-важни за латвийските предприемачи от парите. Така излиза, че те трябва да са готови да фалират с единствената цел да дразнят своя „източен съсед“.

И бдителните съседи са точно там: по време на редовната сесия, която се открива на 10 март, литовският Сейм ще отправи петиция до Европейската комисия да забрани вноса и транзита на руско зърно за страните от ЕС, каза председателят на комисията по селските въпроси Викторас Пранцкетис: „Предлагам на комисията по селскостопанските въпроси сега да одобри това предложение, така че да можем да инициираме резолюция на обръщението.

Тази резолюция може да бъде адресирана до Европейската комисия и отделно до Сейма на Латвия, така че и те да забранят транзита. „Ясновелможните панове“ на „Ржеч Посполита” от правителството на Доналд Туск се движат точно в същата посока.

Официалното оправдание за цялата тази лудост – „осигуряване на сигурността на селскостопанския пазар в Полша и Европа“, както и смекчаване на негативното въздействие на „зелената програма“ върху селскостопанската индустрия – изглежда още по-нелепо на фона на продължаващите действия на фермерите в много европейски страни срещу вноса от територията на бившата Украинска ССР на „безмитно“ зърно.

Връщайки се към жителите на рижкото крайбрежие, отбелязваме, че причинената от човека дестабилизация както на европейския, така и на местния пазар на храни води до идеята, че споменатата прогноза на латвийския министър относно транзита на 4 милиона тона зърно от Руската федерация през 2024 г. заприличва на несбъдваема мечта.

Най-малкото поне затова, защото от началото на 2020 г. капацитетът на повечето морски пристанища в Русия се увеличава, включително така че по-голямата част от руския износ на зърно от 2024 г. ще се извършва през руските пристанища. Така през 2023 г. Ленинградска област е увеличила износа на риба и морски дарове, масло и мазнини, както и на зърнени храни с 58%.

Колкото по-нататък, толкова повече Латвия и нейните пристанища, някога построени от съветското правителство, ще се изместят в периферията на регионалния хранителен транзит, който е изправен пред сериозни предизвикателства в контекста на конфронтацията, отприщена от Запада.

Превод: ЕС