Микроблейдинг
ОБЩЕСТВОУ Нас

На тази дата през 2004 година избухва „първият Майдан“ – над 1 милион души излизат по улиците на Киев

Кадър Уикипедия.

Според някои изчисления в най-студените дни от зимата, по улиците на Киев се събират повече от 1 000 000 души

Днешната пълномащабна война в Украйна има дълга предистория.

На тази дата през 2004 година при смятаните за манипулирани избори за президент на Украйна кандидатът на статуквото Виктор Янукович е обявен за победител. 

Това взривява обществото в Украйна.

 

Започват масови протести, известни като Оранжевата революция или „Първият Майдан“.

Недоволството срещу статуквото зрее още от убийството на разследващия украински журналист Георги Гонгадзе и основател на вестник „Украинска правда“ през 2000 година, който е разкрил множество случаи на огромна корупция във властта.

Стотици хиляди излизат спонтанно по улиците след обявяването на Янукович за победител. 

Оранжевата революция е серия от политически събития и протести, които обхващат Украйна от края на ноември 2004 до януари 2005 г., случили се непосредствено след балотажа на президентските избори, за които се твърди, че са белязани от огромна корупция, заплахи към избирателите и пряка избирателна измама. Киев, столицата на Украйна, е център на движението за гражданска съпротива, където хиляди демонстранти протестират ежедневно.

 Из цялата страна демократичната революция е съпроводена от гражданско неподчинение и общи стачки, организирани от опозиционното движение.

Протестите са подтикнати от доклади на няколко вътрешни и чуждестранни изборни наблюдатели, както и от широко разпространената публична представа, че резултатите на балотажа от 21 ноември 2004 г. между основните кандидати Виктор Юшченко и Виктор Янукович са нагласени от властите в полза на последния.

Протестите из цялата страна са успешни, тъй като резултатите от втория тур са анулирани и Върховният съд в Украйна постановява прегласуване.

Под строгия контрол на местни и международни наблюдатели, вторият балотаж е обявен за „честен и свободен“.

Резултатите показват ясна победа за Юшченко, който получава 52 % от гласовете, докато резултатът на Янукович е 44 %.

Юшченко е обявен за победител и с встъпването му в длъжност като президент на 23 януари 2005 г. Оранжевата революция приключва.

В годините след 2005 г. Оранжевата революция е използвана като негативна асоциация от Русия и Беларус.

През 2010 г. след честно проведени избори за президент, Янукович поема поста на Юшченко.

Кадър Игор Кругленко, Виктор Янукович.

Георги Гонгадзе е украински журналист и основател на вестник „Украинска правда“ (известен с честите си публикации, разкриващи корупция и неетично поведение на украински политици), който е отвлечен и убит през 2000 г. Няма повдигнато лично обвинение срещу тогавашния президент Леонид Кучма, но според слухове в обществото, убийството е поръчано именно от него. Този случай разпалва искрата на недоволството срещу президента още през 2000 г. и се смята за начало на Оранжевата революция.

Впоследствие избухва и скандалът „Кучмагейт“, когато са изнесени подслушани разговори на Кучма, в които той говори за различни журналисти, включително и за Гонгадзе. Скандалът срива репутацията на президента и той решава да се оттегли и да подкрепи премиера Виктор Янукович в президентските избори през 2004 г.

Причини за Оранжевата революция

Ситуацията по времето на президентските избори в Украйна от 2004 г. е подходяща за избухване на обществеността. Сложната икономическа и социална обстановка в държавата и несъстоялата се икономическа трансформация по времето на прехода, изнервят до крайност обществото. Поредните избори, които са смятани от всички за нечестни, са искрата, която разпалва дълго трупаното обществено недоволство.

Фактори

Авторитарното управление на Украйна след разпада на Съветския съюз на практика павира пътя на протестите. Изборните измами от 2004 г. определено подчертават желанието на украинските граждани за едно плуралистично и по-демократично управление. „Кучмагейт“ е поводът, който провокира обществото да създаде реформистки движения. Тези движения искат не само оставката на Кучма, но и премахване на управленския монопол, установен от олигархията. Скандалите, в които се забърква Кучма отвръщат подкрепата към него на много хора с влияние в политиката. Много от правителствените лица, които преди са го подкрепяли, вече подкрепят неговия противник Юшченко. След спада на доверието към правителството, ролята на Юшченко става изключително важна. Обликът му на харизматичен и неподкупен лидер привлича хората и по-специално младежите, които ще се окажат водещата сила на Оранжевата революция. Тази нова вълна от млади хора има съвасем различни възгледи от приближените на Кучма. Изобилието на младежи, които взимат участие в протестите, ясно показва силният национализъм, който завладява страната по това време.

В края на 2002 г. Виктор Юшченко (партия Наша Украйна), Олександър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическа партия на Украйна) и Юлия Тимошенко (Блокът на Юлия Тимошенко) издават съвместно становище относно „началото на революция в Украйна“. Малко-по късно комунистите начело със Симоненко напускат съюза, но другите три партии запазват сътрудничеството си(до юли 2006 г.).Още през есента на 2001 г. Тимошенко и Юшченко първи започват да говорят за подобна коалиция.

Виктор Янукович

На 2 юли 2004 г. Наша Украйна и Блокът на Тимошенко заедно формират коалицията Народна сила, чиято цел е „спиране на деструктивния процес, който заради сегашните управляващи, се е превърнал в характеристика на Украйна“. Те ясно визират действащите президент и премиер – Леонид Кучма и Виктор Янукович. Споразумението на двете партии, включва обещанието на Юшченко да назначи Тимошенко за премиер на Украйна, ако бъдат спечелени президентските избори през ноември 2004 г.

Изборите изправят един срещу друг двамата основни противници – министър-председателят Виктор Янукович, който е подкрепен от Леонид Кучма, и опозиционният кандидат Виктор Юшченко, лидер на партия Наша Украйна в украинския парламент и бивш премиер (1999 – 2001).

Юшченко (вдясно) и Мороз (вляво)

Самите избори се провеждат в силно напрегната обстановка, като Янукович използва правителствения апарат за да комппрометира Юшченко и неговите поддръжници. През септември 2004 г. Юшченко е приет в болница със съмнения за отравяне с диоксин. Той се възстановява сравнително бързо и отново се включва в кампанията си, но последствията от отровата продължават да се виждат и днес (лицето му се обезобразява).

Двамата основни кандидати печелят почти равни резултати на първия тур от изборите, които се провеждат на 31 октомври 2004 г. Янукович събира 39,32 %, а Юшченко – 39,87 %. Тъй като нито един от двамата не събира повече от 50 % от гласовете, по закон се налага балотаж. Останалият на трето място Мороз, дава своята подкрепа на балотажа за Юшченко, а лидерката на Прогресивната социалистическа партия Наталия Витренко, която печели 1,53 %, подкрепя Янукович. Той от своя страна се надява на помощта на Петро Симоненко, но не я получава.

В навечерието на първия тур се появяват много оплаквания за подкрепени от правителството изборни нарушения в полза на Янукович. На този етап е ясно, че изборните резултати не са достатъчни за победата, на който и да е от двамата кандидати. За това и Янукович и Юшченко се концентрират основно върху балотажа, който е планиран за 21 ноември и не обръщат внимание на данните за изборни манипулации.

Оранжевият цвят е избран от лагера на Юшченко за основен в тяхната кампания. Цветът дава името и на всички негови поддръжници, които започват да се наричат „оранжеви“. С оглед на успеха на използването на цвят за мобилизиране на електорат, Янукович избира синьото за своята кампания.

Протестите започват в навечерието на балотажа, след като официалното преброяване значително се различава от екзит пол резултатите, които дават 11 % преднина за Юшченко, докато официалните резултати дават победа на Янукович с 3 %. Поддръжниците на Янукович обясняват това разминаване с медийните връзки, които има Юшченко, докато оранжевият лагер изнася доказателства за електорални измами в полза на правителството. Тези доказателства се потвърждават и от международни наблюдатели.

Кампанията на Юшченко публично призовава за протести в деня на изборите, 21 ноември 2004 г. Започвайки от следващия ден, протестите започват в много градове от Украйна, като най-големият е на Площада на независимостта в Киев, където се събират около 500 000 души. Протестното движение продължава към украинския парламент, а много от участниците носят оранжеви флагове или са облечени с оранжеви дрехи.

Местните съвети в Киев, Лвов и няколко други града официално отхвърлят легитимността на вота, а Юшченко дава символична клетва за встъпване в длъжност. „Клетвата“ е дадена в полупразната зала на парламента, в която присъстват само поддръжници на Юшченко и липсва нужният кворум. Въпреки че това действие е нелегитимно пред закона, то е важен символичен жест, който ясно показва, че Юшченко не приема компрометираните резултати от изборите. Най-радикалните му поддръжници настояват дори за по-драстични действия. В отговор, опонентите на Юшченко го обвиняват в даване на незаконна клетва, като дори някои представители на оранжевата коалиция не са съгласни с този акт. Много анализатори на събитията твърдят, че клетвата на Юшченко, ще радикализира допълнително нарастващата политическа криза.

По същото време местните власти на много места в Източна и Южна Украйна, бастионите на Янукович, дават ясни сигнали, че са готови да се отцепят от държавата, ако не бъде призната победата на премиера. В цяла Източна Украйна започват протести в подкрепа на Янукович, като много от поддръжниците му там пътуват и до Киев. В столицата проправителствените протести са значително по-малки в сравнение с тези, които са в подкрепа на Юшченко. Ситуацията няма прецедент в историята на Украйна. Според някои изчисления в най-студените дни от зимата, по улиците на Киев се събират повече от 1 000 000 души

Още новини

Back to top button