/NovinarBG.com/ Истински битки с използването на бронетехника и артилерия се разиграха на поредното пространство на бившия СССР – в Централна Азия. Киргизстан и Таджикистан воюват с оръжие за спорните си територии. Как се стигна до този конфликт и защо той всъщност е минимално свързан с националните амбиции на двете страни?
Сблъсъците в района на Баткен в Киргизстан – най-отдалеченият и частично изолиран регион на страната – се случват с плашеща редовност. Обикновено това са схватки между местното население, варират от замеряне с камъни до подпалване на стопански постройки.
Веднъж на всеки шест месеца те придобиват характера на локална война с ниска интензивност. Обикновено това се случва през пролетта и есента, когато нуждата от вода се увеличава драстично. Например през април тази година сблъсъците с използването на бронетехника и картечници едва бяха спрени. А миналия септември Киргизстан дори поиска намесата на ОДКС. Тя редовно отправят тези искания (при различни президенти) през последните десетина години при поредните изостряния около Баткенската област.
Причините за това са няколко. Първата и основната, както се посочва от руското МВнР в съответното изявление: държавната граница не е уредена след 1991 г. (получаването на независимост от двете републики). Просто не е делимитирана.
Има безспорни участъци (около 600 километра от около 1000 километра граница). Но като цяло сегашната граница, определена от административното деление на СССР, не се признава от нито една от трите държави във Ферганската долина: Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан.
Исторически във Ферганската долина никога не е имало национални граници. От ранното Средновековие Ферганската долина се контролира от Кокандското ханство, управляващата династия в която са узбеки от племето Минг, които твърдят, че са роднини с Тамерлан. След присъединяването на Кокандското ханство към Руската империя там се образува Ферганска губерня начело с генерал Скобелев. По време на съветската власт там е извършено национално разграничение, което води до парадоксална ситуация: в рамките на Баткенската област на Киргизката ССР се образуваха няколко ексклава, тоест територии, изцяло заобиколени от Киргизка ССР, административно подчинена на съседните Таджикска и Узбекска ССР.
В същото време най-големият от тях – Сох – административно принадлежи на Узбекистан, въпреки че 99% от населението му (около 42 хиляди души) са таджики. Такова, на пръв поглед, странно решение на Народните комисари, ръководени от Сталин, се определя от географията: Узбекистан с голямото си таджикско малцинство е по-близо там, отколкото до самия Таджикистан, а и има път. А и Таджикистан по време на това национално разграничение се разглежда не като отделна република, а само като автономия (точно както Казахстан първоначално е само автономия в рамките на РСФСР със статут, равен на Татарстан). В друг ексклав, Ворух, който принадлежи на Таджикистан, 90% от населението (около 29 000 души) също са таджики. Няколко по-малки ексклави са населени предимно с узбеки и се класифицират съответно като Узбекистан.
През целия период на съветската власт това не притеснява никого, тъй като тези граници се възприемат изключително формално. Те са вземани предвид само при изчисляването на печалбите на местните колхози, тъй като тези граници практически съвпадат с тях. Като цяло, всички народи, живеещи във Ферганската долина, нямат исторически опит за отделен живот или каквито и да било граници.
Затова веднага след 1991 г. започва борба за основния местен ресурс – водата. Неочаквано се оказва, че основният водосборен район, който захранва източната част на Ферганската долина е Исфора – „Главата“ – се намира на границата на таджикския ексклав Ворух, но не изцяло, а частично. И осигурява водоснабдяване на полетата на три държави едновременно. Очевидно тази позиция осигурява ако не икономическа хегемония в региона, то сериозно допринася за нея.
Киргизстанската страна настоява, че именно Бишкек е прекарал всичките тези тридесет години, инвестирайки в ремонта и поддръжката на “Главата” по-голямата част от него, от гледна точка на киргизите, физически се намира на територията на Киргизстан. Таджиките дълго време са заети с вътрешни проблеми и не се борят активно за хегемония в региона.
Едва през последните години Душанбе започна да обръща повече внимание на този проблем, до личното посещение на президента Емомали Рахмон във Ворух. Завърши с това, че таджикските граничари започват да окачват камери за видеонаблюдение около „Главата“. Местните киргизи започват да замерят тези камери с камъни, което води до сблъсъци през април тази година с използването на танкове и бронетранспортьори. Всички местни въоръжени конфликти се развиват по една и съща схема: първо замеряне с камъните на местното население, след това се присъединяват граничарите от двете страни, а зад тях армията и специалните сили.
Както винаги в подобни случаи, конкуриращите се страни представят противоречиви исторически аргументи под формата на стари съветски национални демаркационни карти. Таджики и узбеки вадят карти от 1920-1930 г., на които изобщо няма Киргизстан. Бишкек оперира с карти на периода на Брежнев и действителното състояние на нещата за лятото на 1991 г.
Друг елемент на хаоса: доказателства от съветския период за „прехвърляне на земя за временно ползване“ на друга съветска република. Това означава „икономична употреба“. Това наистина се случва в условията на суша, когато границите, които минават по канавки, са изправени, за да се осигури селскостопанска работа, или не съответстват на границите на колхозите. Правната стойност на тези решения, взети на ниво колхози, е изключително съмнителна.
Единственият национален фактор тук е изолираното положение на Таджикистан, който е в тюркоезично обкръжение. Но в същото време отношенията между киргизите и узбеките не могат да се нарекат безоблачни. Достатъчно е да си припомним няколко кървави сблъсъци изключително на етническа основа в Ош, вторият по големина град в Киргизстан с голям процент узбекско население.
В граничните конфликти има много или чисто личен, или така наречен местен привкус. Има твърдения, че понякога решението за ескалация на конфликта е било взето, след като на лидера на някоя от конфликтните страни просто са били донасяни разпечатки от социалните мрежи с псувни по негов адрес.
Ръководителите на двете страни са брутални . Президентът на Киргизстан Садир Джапаров и неговият най-близък сътрудник, ръководителят на Държавния комитет за национална сигурност Камчибек Ташиев, който лично контролира граничния въпрос, са свикнали да проявяват твърдост в различни ситуации. А президентът на Таджикистан Рахмон носи титлата „Основател на мира и националното единство – лидер на нацията“. Той излезе победител в гражданската война от началото на 90-те години на миналия век, беше предопределен да бъде твърд в отстояването на националните интереси, както той ги разбира. Освен това в Таджикистан има постепенен процес на прехвърляне на властта към сина му Рустам и една малка победоносна война може да обедини нацията.
С влошаващата се икономическа ситуация след пандемията и общото глобално изостряне ситуацията не се подобри. Има и сериозен демографски фактор. Киргизкото население на Баткен (първоначално около половин милион души) непрекъснато намалява. Неразвитостта и отдалечеността на региона води не само до намаляване на раждаемостта (уникално за Централна Азия), но и до пряк отлив на население към Бишкек, но най-вече към Русия. В същото време в съседната Согдска област на Таджикистан всичко е точно обратното. Там средно се падат по 6-8 деца на семейство, а таджикското население на региона вече надхвърля два милиона. По принцип таджиките могат само да чакат (а те могат да чакат сто години) и за първи път в историята те ще станат доминиращ фактор във Ферганската долина. Поне в източната ѝ част.
Не на последно място, може би не на последно място, е контрабандата. Таджикистан, за разлика от Киргизстан, не е член на ЕАИС. В резултат на това контрабандата процъфтява в сива зона като Ферганската долина, тъй като цените на много стоки в Таджикистан са много по-високи, отколкото в Киргизстан. В Бишкек от десетилетия работи най-големият сив пазар за китайски стоки в Централна Азия. И е ясно, че на контрабандистите е изгодно да поддържат нестабилност в Баткен. За наркотрафика да не говорим.
Постоянните призиви на Бишкек към ОДКС и конкретно към Москва се дължат не само на всичко описано по-горе, но и на чисто военен фактор. Киргизстан няма обща граница с Афганистан, докато Таджикистан и Узбекистан имат. Това е и причината за по-сериозно военно сътрудничество с Душанбе. За руската военна база всичко е ясно, но само през миналата година на територията на Таджикистан се проведоха четири големи съвместни военни учения. А в Киргизстан проведоха само едно и дори тогава таджиките го смятаха за заплаха и докараха тежка техника в Баткен за всеки случай.
Смята се, че таджикската армия, макар и по-малка от киргизката, е по-опитна поради гражданската война и по-добре обучена. Това не е съвсем вярно, тъй като участниците в гражданската война от началото на 90-те години отдавна са пенсионирани и съвременната бойна способност на таджикската армия не може да бъде точно оценена. И двете страни имат остаряла съветска техника и то в малки количества, но това е достатъчно за обстрел по границата. Въпреки че наскоро киргизите купиха няколко турски “Байрактар”, не се знае точно колко, а и не се знае дали знаят как да ги управляват.
Изобщо никому не е нужен конфликт между двамата съюзници на Русия заради химерите на съветското териториално разграничаване, илюзорните икономически изгоди и средновековните амбиции. И двете страни се опитват да поддържат дипломатически канали за взаимодействие, като в тях участва и руското външно министерство. В крайна сметка няма друга алтернатива освен руското дипломатическо посредничество.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
