/NovinarBG.com/ Винаги можете да намерите причини да избегнете войната. В нашата епоха на триумфа на хуманизма и пацифизма аргументите на мира са много по-разбираеми от аргументите на войната. Вярно, трябва да се признае, че хуманизмът тържествува все по-перверзно, а пацифизмът е формален и откровено самоубийствен. Но не тези подробности са важни, а инерцията на общественото съзнание, което преобладава от предишната епоха на конвенционалния свят. Именно тази инерция определя възприемането на войната. Тази ера на условния мир всъщност приключи пред очите ни, но възприятието и отношението на повечето от нас все още принадлежат към тази епоха.
Защо тази епоха трябва да се разбира именно като ерата на условния свят? Точно защото държавата ни воюва почти непрекъснато през всичките тези години. Осем години нашите най-добри хора помагаха на Донбас да оцелее. Седем години нашите ВКС воюват в Сирия. През 2008 г. имаше малка, но изключително важна война с Грузия. Преди това имаше две чеченски войни и гражданска война в Таджикистан. Веднага след гибелта на СССР нашите доброволци защитиха Приднестровието и Абхазия. За мнозина, които днес воюват в Донбас, всичко започна в Приднестровието.
В Северен Кавказ само преди няколко години започна да затихва най-тежката война с ислямистите, която отне много хиляди животи. Срещу Русия отвън се отприщи терористична война с безпрецедентен мащаб. Апотеозът на тази война беше терористичната атака срещу училище в Беслан, умопомрачителна по своята жестокост. По степен на цинизъм тази терористична атака може би няма аналози в историята на човечеството. Тогава стана ясно, че войната на Русия е обявена не на живот, а на смърт.
Малцина са в състояние да издържат на такъв морален натиск от вземането на стотици деца за заложници. Пред лицето на безпрецедентния натиск от страна на либералните медии, това е почти немислимо. Държавният ни глава обаче намери сили и успя да го направи. След като издържа на такава – наистина дяволска – атака върху психиката, той не можеше да не придобие специални мощни сидхи (в индуизма и будизма – свръхестествени способности), специална твърдост и решителност. Той нямаше как да не стане друг в онези дни – лидерът, когото чакахме. От онези ужасни дни през септември 2004 г. ние знаем, че ако нашият президент каже, че е готов да предприеме драстични мерки, тогава той ще направи точно това, ако е необходимо. По някаква причина това просто обстоятелство не се разбира напълно от нашите противници и врагове.
През всичките тези години нашата държава оцеля, нашите специални служби се бориха в необявена война, а въоръжените сили умиротвориха бунтовниците у дома и при съюзниците. През всичките тези години го правеха почти в пълна морална самота. Тържествуващите либерални медии ни убеждаваха, че заплахите срещу нас са измислени, че са плод на болното въображение на параноиците – и въобще: „Кому сме нужни?!” В най-безнадеждните времена на 90-те години на миналия век, когато за огромните маси смъртта на Русия се възприемаше като реална и дори неизбежна, маршал Сергеев хвърли цялата мизерна хазна за отбрана за запазване и превъоръжаване на стратегическия ядрен арсенал. Евгений Примаков не допусна унищожаването на Външното разузнаване с неговото невидимо кордонно око – щаб от нелегални разузнавачи. Ако не бяха тези хора и техните верни съратници, определено щяхме да приключим.
Нашите западни врагове отказаха да ни довършат с решителен военен удар през 90-те години, предпочитайки икономическо и идеологическо подчинение, грабеж, организиране на изтощителни войни срещу сепаратисти и терористи и създаване на русофобски санитарен кордон около Русия. Специална роля, знаем, беше отредена на Украйна. И сега, когато чуя риторично възклицание от колегите: „Нали ние нападнахме Украйна?!”, ми се иска да ги питам: „Къде витаехте през последните 30 години?“. А когато Западът разбра, че благоприятният момент за репресии е изгубен, започна истерията, отчаяният удар срещу Русия на нацисткия ударен юмрук, наречен „Украйна“.
По един или друг начин, ерата на условния мир или мира назаем приключи на 24 февруари с началото на Специалната военна операция и окончателно стана факт в общественото съзнание в деня на обявяването на частичната мобилизация. Има гледна точка, че този конфликт не е навременен, че трябваше да се отложи с още десетилетия, например, докато Русия икономически погълне Украйна по естествен начин. Да приемем, че това е така, и дори за известно време да вярваме, че Киев не е възнамерявал да създава атомно оръжие и не е подготвял нападение срещу Донбас. Но има един изключително важен морален и политически фактор. Нека го наречем фактор за наследяване на войната с нашите неизбежни врагове. Може да се каже още по-просто: ние сме последното поколение, способно да влезе във войната за нашата независимост, което все още има достатъчно пълнота на историческото съзнание за това.
Ако не беше нашето отиващо си поколение, изпълнено със справедлив гняв за предаденото Отечество, за чудовищното оскверняване на културата и историята на нашия народ, никой нямаше да се осмели да направи това в обозримо бъдеще. Социалното инженерство и консуматорството окончателно ще довършат нашата младост – и руснаците ще престанат да бъдат народ на воини. Въпросът обаче не е толкова необходимостта да поддържаме войнственост, а фактът, че със сигурност ще бъдем довършени.
Сега ние и идващото поколение имаме своето голямо предизвикателство. Това поколение трябва да осъзнае и приеме, че целият им минал живот, независимо от неговото качество и комфорт, е бил просто живот назаем. През всичките тези години на глобализъм и консуматорство нашата цивилизация всъщност вървеше по ръба, надничаше все повече и повече в бездната, но изобщо не го осъзнаваше.
Трябва да се справим с екзистенциалната заплаха, която нарасна по границите. Самата украинска държава се е осъзнала като такава – враждебна на Русия. Владетелите ѝ си поставиха за цел да се присъединят към враждебен военен блок, разработиха военна доктрина срещу Русия и дори се гордееха с намерението да създадат атомно оръжие срещу нас. Руският президент обясни всичко изключително изчерпателно. Може би не познаваме в историята примери за толкова подробно и задълбочено обяснение на нашия народ и света на причините за решението за стартиране на СВО.
Може би не бяхме достатъчно подготвени. Сигурен съм обаче, че щом главнокомандващият, оцелял в дните на Беслан, е решил това, значи така трябва да бъде. Мирът на заем напълно се изчерпа. Започна онази голяма война, която избегнахме отначало поради страхливост, после поради невъзможността да влезем в битка, после по стратегически причини, после по хуманни причини. „Никой освен нас“ не е само за руските парашутисти, а за цялото ни поколение, което е в състояние да разбере и приеме смисъла на нашата борба за независимост и да си спомни естеството на нашата държавност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
