Никога не е късно да станеш Na Boiko Prezidenta

Кажи ми кой те подкрепя, за да ти кажа кой си. Колкото и да има тежест една академична фигура, ако за президент е подкрепена от ГЕРБ, олеква. Малко обидно е да те издига партия, водена от обратното на интелектуалец, но всеки си знае какво срещу какво жертва. 

Жертването на авторитет обаче не се случва всеки ден, особено ако зад този авторитет стои не само личната ти научна дейност, а и най-старото висше училище в България. Да обслужи неговият ректор изборната немощ на Борисовата партия дори не е жертва, а чисто харакири. За университета обаче дори е обидно фигурата, която в момента го оглавава, да „приеме такава подкрепа“.

Доста фигури от академичните среди имат тежест в политиката и в това няма нищо лошо, ако споделят идеите на партиите, в които са. Професорите Александър Джеров, Кръстьо Петков, Любен Корнезов, Радослав Гайдарски – корифеи на парламентаризма и законотворци с визия, имат траен принос както в политиката, така и в науката. Сегашният правосъден министър Янаки Стоилов, професор в Софийския университет, е автентично ляв човек и последователен ляв политик. Десният депутат и бивш кандидат-кмет на София Вили Лилков също е професор. С дълга научна кариера е и тогавашният му ляв конкурент за кметското място проф. Михаил Мирчев.

С днешна дата имаме културен министър, който също е професор – Велислав Минеков. Много сегашни и бивши депутати също са професори. Някои университетски преподаватели, като професорите Евгений Дайнов, Ивайло Дичев и Калин Янакиев, имат активно и ярко присъствие в българската политика, без да са министри или народни представители.

Много други сериозни фигури са се доказали като обществено значими паралелно с научните си постижения. Това далеч не е само българска особеност, но като че ли в цивилизованите страни професорите предпочитат да си гледат научните занимания, а политиката е оставена повече на хора от друго тесто.

Факт е, че и Софийският, а и ред други университети в годините или произвеждат политици, или приютяват такива. Бившият служебен премиер, назначен от Плевнелиев – Георги Близнашки, също принадлежи към звездната политическа плеяда на Алма Матер. Настоящият декан на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев също има завидна политическа биография – депутат в два парламента, просветен министър и вицепремиер.

За проф. Анастас Герджиков обаче нещата стоят по друг начин. Той никога до този момент не се е афиширал като политически активен или поне пристрастен. Напротив, във времето, в което от заместник-ректор стана ректор, той залагаше на прагматичен имидж, искаше да е разпознаваем по-скоро като мениджър, отколкото като обществено активна или политически ангажирана личност.

Интересно съвпадение е, че неговото израстване върви успоредно с възхода на Борисов. Герджиков става заместник-ректор на Софийския университет през 2010, когато тече първият мандат на Борисов. И остава такъв до 2015. Тогава ГЕРБ управлява втори мандат, а Герджиков става ректор.

Чиста случайност, разбира се, е днешното му решение да се включи в президентската надпревара „с подкрепата“ на ГЕРБ. Тук професорът леко подценява аудиторията – у нас и децата знаят, че откъм ГЕРБ идват само команди. Е, могат да се артикулират и като подкрепа, но това не променя тяхната същност. Помним заявката за „по-скоро мъж“. Герджиков очевидно не се обижда от това.

Последният ход на Борисов да лансира професор вече дава плодове – куп коментари има как е за предпочитане да гласуваме за учен, вместо за генерал. Тези разсъждения вероятно са предварително калкулирани, но не е добре изчислен прагматизмът на българина, здравомислещият средностатистически сънародник, за който политиката е битка, а пък Герджиков – „това не беше ли онзи от Народното събрание“?

Тази кампания ще е интересна. Дали Бойко ще качи ректора на джипката, ще сколасва ли Севда ТВ да извлича квинтесенцията от професорските послания и няма ли леко да се втрещи избирателят на ГЕРБ, че му сервират някакъв си там учен вместо строгия, но справедлив Лидер, спящ с пистолет до главата и подсигурен с кюлчета доживот?

Ето този контраст е леко смущаващ. Но няма какво да го мислим господин ректора. Герджиков със сигурност ще подбере достатъчно на брой интелектуалци, които да застанат с имената си в инициативния комитет, който на този етап тъне в анонимност.

Какъвто и да е изборният резултат, ще е жалко за авторитета му на ректор, защото завинаги ще бъде записан като Na Boiko Prezidenta.

Автор: Евелина Гечева