„Благодаря, че се отзовахте на нашата покана. Такова широко представителство на наша дискусия не сме имали отдавна, с представители на различни сфери от обществения живот, но всички обединени от едно – представителство на хора на труда, на работещи – от ниско квалифициран до високо квалифициран труд. Тук сте хора, които познавате проблемите на работещите и имате предложения за решения на тези проблеми, а ние от своя да внесем тези предложения и решения в законодателство, за да станат те факт по пътя ни в грижата за хората.“. С тези думи лидерът на БСП Корнелия Нинова откри кръгла маса на тема „Съвременни предизвикателства пред хората на труда”, организирана от ПГ на „БСП за България“ по повод 1 май.
В дискусията вземат участие представители на синдикатите КНСБ, „Подкрепа“, „Защита“, Синдикалната федерация на служителите в МВР, Синдиката на служителите в затворите в България, над 20 браншови организации, общественици, експерти и преподаватели в университети.
По време на кръглата маса Нинова очерта въпросите, които стоят пред пазара на труда, пред работещите хора в момент и посочи, че в резултат на COVID-кризата, войната, икономически и енергийни последици от това, най-бедните и работещите понесоха най-голямата тежест. Лидерът на БСП отправи поглед в бъдещето и разгледа темата за ползите и заплахите от изкуствения интелект и неговото отражение върху пазара на труда.
„Има състезание между технологичните колоси в инвестиции за усъвършенстването на изкуствения интелект – Amazon, Meta, Apple и други гиганти, насърчени от създадения генеративен изкуствен интелект ChatGPT, инвестират все повече и повече средства в усъвършенстването му, целейки финансова възвръщаемост. Само напоследък Google направи около 70 млрд. оборот, Microsoft заяви инвестиция от 10 млрд. в изкуствен интелект. Имаме първото предупреждение от Уемби Хол, който е професор по компютърни науки в Саутхемптън, който казва: „Предстои ни гигантска изкуствен интелект война между технологичните колоси, без да осъзнаваме какви ще са последиците от него“, обясни Нинова.
Лидерът на БСП посочи позитивите от изкуствения интелект – технологиите се развиват, а човечеството има нужда от усъвършенстване, но тя заяви още, че има и минуси в това, което се случва – затова е необходимо да се намери баланс между полезното и ограничаване на рисковете.
По време на кръглата маса, Нинова заяви, че изкуственият интелект обхваща всички сфери на обществения живот и всички видове полагане на труд и даде конкретни примери от цял свят, които онагледиха как той заменя стотици нискоквалифицирани, но и висококвалифицирани работни места: „Има изкуствен интелект, който подбира и разпределя складовите наличности в склад за стоки и заменя няколко стотици нискоквалифицирани работни места. Има безпилотни транспортни средства, които заменят стотици работни места на шофьори.
Но има области, в които това представлява висококвалифициран труд – доста напреднал е изкуственият интелект в медицината. Например във Великобритания, той прави най-добрата диагноза за раково заболяване, в много по-висока степен достоверно и пробвано от лекарската диагноза, при това за отрицателно време – което спестява време, но и унищожава работни места в областта на медицината“, каза лидерът на БСП.
Нинова посочи, че има много напреднал изкуствен интелект и в областта на образованието: „Той може да бъде полезен, но може да бъде и опасен, защото предоставя на нашите деца готов продукт по каквато искате тема – без да им се налага да четат, да разсъждават, да анализира и да творят в процеса на образованието. Това е много опасно както за децата ни, така и за загубата на учителския труд“, обясни тя.
Лидерът на БСП очерта и проблемите, породени от изкуствения интелект, в сферата на изкуството и културата: „Тази машина започна да произвежда картини, музика. Някои държави в момента са блокирани от съдебни дела за авторски права. Истинските автори на тези произведения на изкуството претендират авторските си права, от друга страна – по тези дела ответната страна е машина и съдебната система отказва да я конституира като страна по делото. Вече има стотици такива дела и те блокират съдебния процес“.
„Вече има такава машина, която прави подбор на кадри по най-различна система на подбора и оценка на качества на кадри – и се оказва, че тя греши. Защото много често на дискриминационна система дава грешна оценка на човека и в следствие на това той или губи работата си, или му намаляват заплатата, или му убиват кариерата. Уволняват на базата на оценка на изкуствен интелект от работа“, каза Нинова.
Тя посочи и конкретни примери в областта на съдебната система, където роботи вече изземват функциите на адвокати, съдии и други правни специалисти – Китай въвежда изкуствен интелект в съдебната система като там той вече ще предлага закони, създава документи, идентифицира забелязани човешки грешки в съдебни решения и в произнесени присъди.
“Върховният съд на Пекин обяви тази седмица, че съдиите трябва официално да се консултират с изкуствен интелект във всяко едно делоНовата технология автоматично извършва справки на съдебни дела, прилага правила и разпоредби, създава правни документи и прави експертизи. Знаете ли колко работни места са това?
В областта на вещите лица, които и досега са едни от най-недооценените в труда си. В същото време Китай отчита ползите от това. Спестени са повече от 45 млрд. щатски долара, което се равнява на всички правни разходи на Китай за предходната година“, обясни Нинова.
И очерта плюсовете и минусите, които поражда това: „Спестяваш пари, но подлагаш на огромен риск една цяла система. Защото роботът не иска отпуска, не излиза в майчинство, машината не иска болнични и не прави стачки за увеличаване на заплатите“.
Тя даде пример и от САЩ, където има дела, в които изкуствения интелект претендира за патентно право върху създадения от него продукт: „Има заведени искове в Патентния съд в щатите от изкуствения интелект и от създателя му да му се признае и патентова изобретението“.
Нинова даде и още един пример: „Заплашиха със затвор адвокат изкуствен интелект, който се явил да представлява обвиняем по едно сложно дело. Това е изкуствения интелект създаден от нюйоркският стартъп “DonotPay”, който се явява в дела и претендира за адвокатски права.
„Искам с тези примери да ви покажа, колко е напреднал света в разработването на изкуствен интелект и колко липсват регулации и защита. Искам всичко това да пречупя през работните места, правата на работещите и какво ги чака“, обясни тя.
„Едно последно изследване показва, че в близките 5-6 години ще има огромен скок в развитието на изкуствения интелект в резултат на което 3 млрд. души в света ще загубят работата си. 3 млрд. от 8 млрд. население на човечеството на планетата. Това е почти 1/3, които са заплашени от безработица“, изрази притеснение лидерът на БСП.
Нинова обясни, че въпреки този технологичен напредък от една страна, от друга страна – работници и работодатели все още не разбират опасността. Тя представи изследване на Bloomberg, което показва, че над 2/3 от анкетираните работещи в различни сфери, смятат, че тяхната работна позиция не е застрашена от изкуствен интелект: „Тоест неосъзнаване към очакваното ни бъдеще. Що се отнася до работодателите, само 12% от тях посочват, че използват подобен инструмент, а 27% отговарят, че възнамеряват някой ден да го сторят – също един скептицизъм, че това не е опасно, няма нужда сега да се въвежда“.
Нинова представи и последиците от това: „Вижте какво мислят самите инвеститори в изкуствен интелект. Преди 2 години най-големите гиганти, корпорации в света поискаха да им се вдигнат данъците, защото разбраха, че увеличаващите се неравенства не има създават комфорт да живеят в такъв свят. И някои от правителствата го направиха.
Най-големите инвеститори в изкуствен интелект призовават човечеството за реакция. Една от компаниите инвестира в изкуствен интелект, но казва, че в същото време съкращава 12 хил. работни позиции, тъй като „отличава изкуствения интелект като много важна сфера за развитие на бъдещето“. Инвестират милиони, в същото време съкращават 12 хил. работни места“, каза Нинова и посочи, че двата процеса вървят отсега, но въпросът е кога ще го осъзнаем и какви мерки ще предприемем.
По време на кръглата маса лидерът на БСП представи как се развива дебатът по на тези въпроси в целия свят: „Учените и ангажираните с тази тема смятат, че хората, които ще загубят работни места, трябва да се преквалифицират и да си намерят друга работа. Но в същото време и поставят въпрос колко време ще отнеме това.
Ако това отнеме няколко години, а ако отнеме десетилетия, защото става дума за 3 млрд. души? Изкуственият интелект се развива буквално в скоростта на месеци и години. Докато се преквалифицират какво правим с тези хора, каква работа им се осигурява? А ако сферата в която се преквалифицират също бъде поставена в един момент на тази високотехнологична революция, отново ли трябва да се преквалифицират?“, попита тя и посочи, че тук стои въпросът за базовия доход, който е дискусионен засега – нито една държава все още не е осигурила такъв базов доход на хората, които ще изпаднат в безработица в следствие на технологичната революция.
„Скоро Илън Мъск отправи писмо до човечеството и казва, че изкуственият интелект може да ни победи, включително и това, което той самият създава. Това писмо е подписано от над 1000 водещи експерти и предприемачи. В него те искат 6 месечен мораториум върху развитието на високите технологии и изкуствен интелект. Според мен 6 месеца са абсолютно недостатъчни, защото ЕК работи по тази тема от 2018 година и още не сме готови. Сега сме 2023г. – 5 години, а големите гиганти казват „Спрете ни за 6 месеца“.
Тя посочи, че Мъск поставя 4 въпроса, които са истинските въпроси, които стоят по темата изкуствен интелект и отражението му върху пазара на труда и живота ни изобщо:
-Трябва ли да позволим на машините да заливат информационните ни канали с пропаганда и лъжи?
-Второ, трябва ли да автоматизираме всички работни места, включително и тези, които носят удовлетворение на хората?
-Трето, трябва ли да развиваме интелект от нечовешки произход, който в бъдеще може да ни надмине по брой човеци и да ни замени?
-И последно, трябва ли да рискуваме да изгубим контрол над нашата цивилизация?
Лидерът на БСП посочи, че ЕК работи по този въпрос от 2018 г. и вече разполагаме с Регламент от около 118 страници, който е много важна стъпка към налагане на регулации и представи неговата цел:
„Първо, да има обща правна рамка за Европа, защото проблема с изкуствения интелект е трансграничен проблем, но всяка държава може да има и национално законодателство, но трябва да имаме обща правна рамка в ЕС“, посочи Нинова.
Тя представи какво се посочва в началото на Регламента в частта „Работа и работни места“, че макар и да има многобройни полезни приложения, с тази технология може да се злоупотребява и тя може да предоставя нови и мощни инструменти за манипулативна и експлоататорска практика и практика за социален контрол върху хората“, каза Нинова и допълни, че Регламента класифицира технологиите на забранени за въвеждане в ЕС, на високорискови и на абсолютно допустими без никакъв риск, които могат да помогнат на хората в сферите на обществения живот. Създават се още изисквания към производителя на изкуствен интелект, към доставчика, към разпространителя, както и изисквания и правила на ползвателя на изкуствения интелект, стандарти и регистрация на технологията.
„Създава се европейски съвет по изкуствен интелект, който да контролира тази дейност, а всички държави трябва да имат и национални органи. Залагат се изисквания за поверителност и санкции и се предвиждат наказания за нарушителите на тези строги правила – като най-малкото е 30 млн. евро, а най-голямото е 6% от годишния оборот на фирмата, която го прави“, посочи още Нинова и каза, че всичко това рано или късно ще дойде и в България и нейното законодателство.
Тя призова: „Никога да не се отказваме от защита на традиционните и в момента трудови права, защита на работещите хора, защита на работещите бедни, защита и борба за добри условия на труд, за високо възнаграждение, за качествен живот. Никога ние от БСП няма да се откажем от това – това е нашата същност, нашата идеология и нашето сърце. Ние сме партия, която в годините е доказвала своето визионерство.
Ние сме виждали какво ни очаква в бъдещето, анализирали сме го, предвиждали сме го и сме предлагали решения, затова поставих акцент за това, което идва и вече е тук в много малка степен. Това ще се случи до година или две в обществения живот на България и ще засегне стотици хиляди работници, специалисти, художници, творци. Ние трябва да бъдем подготвени за това и да го посрещнем подготвени и в името на това да защитим хората на труда“, каза в заключение Нинова.
