Първата работа на новоизбраните членове на СЕМ беше да предложат мониторинг върху отразяването на войната в Украйна. Още ли? Още!

Първата работа на новоизбраните членове на СЕМ беше да предложат мониторинг върху отразяването на войната в Украйна. Още ли? Още!

Не е редно някак предалите се азовци в Мариупол да са “евакуирани” в нашите медии. Трябва да са победили в нашия репортаж.

Станахме за смях. Абсолютно не взимам страна в тая скапана война. Виждам само, че тя побърка журналисти и политици. Полудяхте, ей. Полудяха – журналистите полудяха докато мълчат, политиците полудяха докато говорят. А аутокюто се пише само от един човек явно. Тоя, за когото говори Илон Мъск.

Ама не само СЕМ – някой колеги смятат, че мониторинга е малко. Още ли? Още! За да прокарваш такива идеи трябва да си непознат на публиката. То въобще, за да си на държавна работа по-добре е да си непознатия човек, който да си остане анонимен. Никой да не го пита нищо. Защото това са хора убийци на въпроси.

За да убиваш въпросите на журналистите трябва да си анонимен чиновник. Примерно – защо ни трябва още мониторинг, като всички медии отрязват само едната гледна точка в тая война? Абе трябва ни. Още ли? Още! Какви проблеми ще реши това на нашата публична среда? Никакви. Както досега. Ще създаде проблеми. Още ли? Още! Пропастта между народ и управляващи е дълбока като никога.

Пропаст между проповядвани стандарти и компромиси в името на “правилната власт”. Коя е правилна власт? Която ни кажат. Ма тая власт още ли е на власт? Още!

Убиха въпросите, искат още геноцид на питането. И анoнимните чиновници си мислят, че няма да се забележи. Всъшност това, че не ви познават няма да ви спаси.

Едната гледна точка ще се помни като афганистанец падащ от колесника на американски самолет. Помнете ми думата.