Опорите на статуквото в 7 точки – как се сменят идеологии и се правят безпринципни коалиции

Все по-често се прокрадват мнения от ГЕРБ за подкрепа на правителство на ПП и ДБ във втория мандат. На пръв поглед невъзможна, всъщност тя е доста по-изгоден начин за оцеляването на партията от поемането на отговорността в третия мандат на Янев.

В предстоящите трудни зимни месеци и неизбежни нови парламентарни избори след тях – много по-удобно е да подкрепяш кабинет, в който не участваш, но можеш винаги да лишиш от парламентарна подкрепа. Обратно, поемането на тежка отговорност в правителство, заедно с БСП и ДПС – правят шансовете за по-добър резултат на следващите избори нищожни. Едно е да имитираш подкрепа и в следващата кампания да кажеш – “всичко направихме както искат, но те са некадърни”, а съвсем друго – да си директно отговорен и в оголена връзка с другите два мастодонта на Прехода.

Самият Преход – и неговата непреходност – може да бъде по-добре разбран през агонията на трите разклонения на пъпната връв с комунизма – БСП, ДПС и ГЕРБ. Всички тези партии са родени в опушените кабинети на разлагащата се БКП и нейните служби. Чрез тях – както е известно – се запазва политическата и икономическа власт и постига гаранция за неприкосновеност на стария елит.

Животът на избирателите на БСП и ДПС, когато са управлявали винаги се е влошавал (Луканов,Беров, Виденов, Орешарски), освен когато ги подпираше инерцията на кандидат еврочленството и НДСВ, което те изсмукаха и пратиха на политическото бунище. Затова усвояването на еврофондовете наложи инженирането на негово място на проевропейска “антикомунистическа” десница, която да облекчи процеса, от една страна и обезличи автентичната десница, която осигури членството, от друга страна.

След края на Меркел и непукиста Тръмп и наближаващия край на епохата Путин, обаче, този триумвират на Прехода се оказа без геополитически гръб. А неговите мандати в парламента постоянно намаляват.

На изборите през 2017 г., тези три партии са имали цели 190 (!) мандата. Но през 2021 г. те се сриват до 148 (април 2021), 128 (юли 2021) и за първи път под половината – 119 (ноември 2021). Неслучайно, най-сериозните стъпки за скъсване с руската доминация у нас бяха направени от правителство, в което макар да участваше, Статуквото беше в малцинство.

Паниката и стягането на редиците с неоценимата помощ на излъчения от тези среди президент върна на Статуквото мнозинството в Парламента с 128 мандата през октомври 2022. А избликът на “евроатлантизъм” у ГЕРБ и ДПС е именно търсене на нов западен гръб, който да осигури оцеляването на корупционното им битие.

Както е видно, тези партии нямат и не могат да имат някаква визия за България и държавата. Тяхната алфа и омега е корупцията под една или друга форма, без която тяхното съществуване в полза на бившия комунистически елит се обезсмисля. Затова оцеляването включва цяла палитра от методи, тактики, хватки и пр. за запазване на Статуквото – ако не управляват те, то поне да блокират всяка алтернатива.

Сред най-популярните инструменти са:

(1) Създаване на партии – патерици, които рядко надхвърлят мандат

От 2007 насам видяхме РЗС, „Атака“, „България без Цензура“, Воля, Лидер, НФСБ, ГОРД, ИТН, Възраждане и сега Възхода. Тяхната цел е обикновено позициониране крайно вдясно и ляво, вдигане на патрЕотарски шум, обиране и поставяне под контрол на протестния вот.

(2) Вклиняване и обезопасяване на партиите – заплаха за Статуквото

Най-популярните начини е прихващане и поставяне под контрол на техните лидери чрез компромати, подкупи или капани. Активен участник е и прокуратурата, след срещата с която тези лидери стават или част от партиите на Статуквото или правят нови партии-критици на противниците на Статуквото.

(3) Контрол върху медиите

В тях комфортно се чувстват всички играчи на Статуквото и дискомфортно техните политически противници. Контролираната медийна среда е ключов инструмент за оцеляването му.

(4) Контрол върху съдебната власт

Той пролича особено силно, когато Статуквото изпусна за малко изпълнителната власт, а нейни ключови актове бяха отменени или атакувани от ВАС и КС.

(5) Контрол върху службите

Огромна грешка на Промяната беше оставането на назначените от президента ръководства. Няма данни нашите служби да са предотвратили руска или местна корупционна афера в българската политика за целия Преход. Тогава за какво са ни?

(6) Контрол върху работодателски асоциации, профсъюзи, общинска власт и огромен брой казионни организации зависими от държавния бюджет.

В критични мигове за Статуквото – те се надигат да го защитават, както стана с измислената газова криза през лятото.

(7) Частичен контрол върху изборния процес

Статуквото всеки път има гарантиран вот от минимум 500,000 гласа, който е стигал и до 1 млн. гласа под формата на купен, служебен, корпоративен, етнически и всякакви други форми на зависим вот. Чрез него и партиите-патерици на практика се блокира формирането на мнозинство срещу Статуквото. Гласуването чрез хартиена бюлетина е последния апотеоз на корупционния триумвират.

Каква е противоотровата?

Два основни начина.

Първият е на Левски – да се обикалят градове и села и търсят всички възможни канали за директна комуникация между предварително подготвени и обучени политици и избирателите.

Вторият – когато се отдаде възможност за контрол върху изпълнителната власт, тя не бива да се профуква. А да се действа умно и с план за разграждане и омаломощаване на Статуквото.

Или ако партиите на Промяната, ако наистина искат промяна за обществото, а не за себе си, не знаят какво да правят – трябва да имат критичното ниво от интелект да искат съветническа помощ. Такава има в изобилие и у нас, и в чужбина.

(От фейсбук)

Статията Опорите на статуквото в 7 точки – как се сменят идеологии и се правят безпринципни коалиции е публикуван за пръв път на Temi.bg.