Elexbet Elexbet giris Hiltonbet Tulipbet Bahis Rehberi
Микроблейдинг
ОБЩЕСТВО

Оптимизъм по български – „нещата не могат да станат по-зле“

Знаете ли какво е български политически оптимизъм? Не, не е твърдата вяра, че „ще се оправим“. Български политически оптимизъм е да отказваш да гласуваш на избори, защото смяташ, че по-зле не може да стане.

Защото, нека сме честни, ако има нещо, на което последните 20-ина години да са ни научили, това е, че винаги има как да стане още по-зле. И изборите, колкото и странно да звучи, са нашият начин като общество да се грижим за това да не се стига до тези най-неприятни и лоши сценарии.

Това, което у нас често забравяме, е колко млада и крехка всъщност е нашата демокрация. Само допреди 33 години страната ни е била управлявана от тоталитарен режим, а преходът към демократичната система и свободния пазар е белязан от влиянието на бившите служби за сигурност. Ефектите от това се усещат и днес.

И тук не говорим само за носталгията към онези розови времена на перфектното минало, в който баничката е била 6 стотинки, а почивката в бунгало на Шкорпиловци е траела близо месец.

Българското общество все още страда от сериозен недостиг на знания за това как работи самата ни система на управление, какво означава разделението на властите и какво въобще гражданите могат да искат и да очакват от своите народни представители.

Затова и у нас, още от 90-те насам, винаги на политическата сцена благородна почва намират играчи, които предлагат лесни решения – заучени мантри за магически ход, който елитите не искат да знаете, с който държавата може да се „оправи“ за отрицателно време.

Когато тези няколко фактора се комбинират, получаваме едно голямо количество кандидати за избори, които залагат на соц. носталгията и предлагат резки промени в държавното устройство, в геополитическата ориентация на България или дори просто в начина, по който гласуваме, с претенцията, че това ще доведе до цялостно решаване на всички проблеми в страната.

За последните няколко състава на Народното събрание видяхме как дебатът в този най-висш орган на демокрацията у нас е така закърнял, че просто вече не съществува. В парламента има политически сили, които отказват дори да си говорят, камо ли да правят нормална политика.

Всичко това е резултат на над десетилетие на унищожаване на политическия дебат у нас. От управляващи, които системно неглижират парламента като институция, през опозиция, която е толкова ялова, че не може да произведе смислена критика, та до настройване на партиите и електоратите на вълна тотално противопоставяне с войнствена реторика.

Негативната страна на всичко това е, че с упадъка на дебата и нормалния диалог между партиите се подронва самата демокрация. Колкото повече пукнатини се появяват в сегашната система, толкова повече разни опортюнисти събират внимание около себе си с кардинални предложения и революционен плам.

Уви, трайната промяна към по-добро се постига не с революции, а с работа – с плавното въвеждане на реформи и с организирането на политика и държава под върховенството на закона.

Днес обаче дори не говорим толкова за промяна към по-добро, колкото за това да устоим пред идващите кризи – високи цени, огромни разходи за енергия, падане на жизнения стандарт и опасността от бедност или задълбочаване на бедността за една значителна част от населението.

Решението на тези кризи изисква постигане на поне някаква политическа стабилност, работещ парламент и излизане от спиралата на постоянни избори.

Най-малкото – до края на годината трябва да бъдат приети редица нови закони, за да може страната ни да получи следващия транш от парите по Плана за възстановяване и развитие. А за да бъдат приети тези закони, се изисква чисто техническо време.

Представете си сега как това ще се случи при един от най-мрачните сценарии към момента – в шарен парламент, избран с рекордно ниска представителност, в който има над 7 политически сили, всяка от които драпа в своята посока и си настоява на своето.

Простата изборна сметка показва, че колкото по-ниска е избирателната активност на един парламентарен вот, толкова по-нисък е и прагът за влизане в Народното събрание. Толкова по-голяма е тежестта на купения и контролирания вот. Толкова по-значителна роля ще имат радикалните партии с напомпан от фалшиви обещания вот.

Така че когато погледнем към всичко това, трябва да се замислим за един много важен момент – че възможността да гласуваме на избори, дори тогава, когато всички ни изглеждат еднакво противни, освен гражданско право е и гражданска отговорност.

Отговорност, че с вота си ще попречим на тези, които смятат избирателните права за стока за купуване, на тези, които вярват, че страната ни трябва да се върне над 30 години назад в развитието си, на тези, които просто смятат, че са призвани да управляват от някаква по-висша сила и властта им принадлежи по право.

Гледайки към изборите и към всичко, което предстои на страната ни, нека не се доверяваме на този фалшив оптимизъм, че по-лошо не може да стане. Да не стане, зависи от нас самите.

Автор: Александър Петров

Източник: webcafe.bg

Статията Оптимизъм по български – „нещата не могат да станат по-зле“ е публикуван за пръв път на Temi.bg.

Още новини

Back to top button