/NovinarBG.com/ Ако по-рано лайтмотивите на световната политика бяха борбата на нациите за самоопределение, световната търговия, реалполитиката – тоест реалното разпределение на силите в света, то сега, след като изчерпа тези основи, колективният Запад се върна към корените си в световната политика – расизма. И по този начин съживи старите противоречия между френския, английския и немския расизъм срещу източните славяни.
Френският расизъм
Французите са признати за основатели на расовата теория. Френската расова школа – от Жозеф Артър дьо Гобино до Гюстав Лебона – заложи всички основни концепции на европейския расизъм, но в същото време се отличаваше с изключително миролюбие. Така Гобино за първи път разделя расите на бели, жълти и черни, определя йерархия от раси с бялата на върха, която след това беше активно използвана от расисти от всички цветове, но в същото време той беше противник на колониалната политика, прилагана от Франция. Той вярваше, че всяка раса сред нейните сили трябва да изгради свой собствен дом и да не се намесва в работите на други нации.
Французите също заложиха основния мит за руснаците: според Гобино – Лебона, славяните, като арийски народ в древността, се смесват първо с финландците, а след това с монголите. Традиционно, от времето на расолога Жорж Кювие, на славяните се приписва пасивност, произтичаща от смесването с жълтата раса, но не им се отказва правото да бъдат партньори в диалога и търговията.
Отношението на френските колонисти към индианците беше различно от това на британските колонисти. Французите не смятат аборигените за хора от „втора класа“. Френските търговци и ловците-пътешественици доброволно се женеха за индианки, а новите роднини помагаха на колонистите, служейки като проводници до най-отдалечените точки на нови земи. Запазени са и писмата на френските колонизатори на Новия свят, в които се предлага да се даде на индианците дори повече свобода от колонистите. Смятало се е, че индианската раса не е в състояние да достигне онези възбудени състояния на духа и чувствата, на които са способни белите, уж непознати за тях, като патриотизъм, чувство за дълг към Отечеството и следователно най-доброто, което може да се предложи на е да им се предоставят либерални права, включително правото на свободна търговия.
Много такива предложения не получават развитие, защото французите нямат възможност да решават расови въпроси въз основа на политики. Френският расизъм е модна салонна идея, заедно с френологията и спиритизма. За тях остава и досега – не политически, а битов расизъм. Той почти никога не се проявява в политическия живот. Макрон твърди, че френската външна политика се придържа към принципите на Дьо Гол, но собствената политика и принципи на Дьо Гол наследяват много от работата на Гюстав Льобон „Психология на нациите и масите“, включително сдържана расова политика.
След началото на Втората световна война именно от френския лагер се чуха гласове за това, че украинските бежанци в Европа са прекрасна демографска алтернатива на африканските. Правителството като цяло беше на страната на Украйна. Но симпатиите на мнозина останаха на страната на руснаците. Франция активно отбягва конкретна помощ за Украйна, твърдейки, че „белите и жълти“ народи на Русия и Украйна трябва сами да се разберат, а задачата на французите е да им предоставят помощ в посредничеството и платформа за преговори.
Англосаксонският расизъм
Съвсем различна е ситуацията на Британските острови. Ако френският расизъм взема предвид опита от приятелското съжителство на 360 народа, които първоначално са част от френската нация, тогава британският расизъм е напълно яростен. Теоретиците на островите като британския Хюстън Чембърлейн и неговите американски колеги Лотроп Стюарт и Мадисън Грант виждат расизма като основа на политиката. И ако Гобино, който вярва, че различните раси произлизат от определени типове хора и никога не му е хрумвало да откаже на руснаците, евреите или индианците титлата на човек, тогава същият Стюарт активно въвежда понятието „подчовек“, което по-късно служи като отправна точка за нацистката правна и политическа концепция за „untermensch“.
Със старта на спецоперацията санкциите, наложени от англосаксонците срещу Русия, се оказаха не персонални, а килимни, засягащи всеки руснак, независимо от подкрепата му към държавата. Самата им природа може да показва, че са разработени много преди събитията от 2022 г. и за тях са създадени подходящи инфраструктури. И това следователно предполага, че рано или късно те биха били въведени, ако имаше подходящо формално основание за това.
Разбира се, мнозина обикновено са объркани от факта, че руснаците номинално са бели. Това донякъде стеснява възможностите за прилагане на прилагателното „расов“ към западната политика спрямо руснаците. Ако американците, британците и руснаците са „бели“, тогава какъв расизъм е това? Не бива обаче да забравяме, че западната историософия през последните 300 години свърши страхотна работа, за да обясни всички успехи и неуспехи на Русия във външната и вътрешната политика с миналото на Русия в Златната Орда. Нещо повече, точно този аспект от руската история получава прекомерно и абсурдно голямо внимание.
Защо Русия е експанзионистична сила? Защо демокрацията не пуска корени в него? Защо там е силно колективното чувство вместо индивидуализма? Защо там не са изградени пълноценни пазарни отношения? Британски учени предават: защото руснаците са избелени монголци. Ако зад политиката на Дьо Гол във Франция прозира следата на Гюстав Льо Бон, то зад политиката на британския кабинет прозира Хюстън Чембърлейн, английски писател, социолог, философ, един от основоположниците на британския расизъм. Именно братовчед му Невил Чембърлейн ще се присъедини към Хитлер в „Мюнхенския заговор” срещу СССР.
За да разберем значението на антируските и изобщо на санкциите, наложени от Великобритания и САЩ, е достатъчно да си припомним известното изказване на либерала сър Чарлз Дилке за уникалността на английската практика на геноцид: „ Англосаксонците са единствената изтребителна раса на земята. Никога преди, нито една толкова многобройна раса не е била изтрита от лицето на земята от завоеватели, като тази на индианците.
Германският расизъм
Ако днес либералната митология свързва икономическия успех на една страна с наличието на либерална демокрация и отворен пазар, преди век връзката между расистките идеи и националното благоденствие изглежда също толкова очевидна. Това не можеше да не вдъхнови и други народи на Европа. Те виждаха политиката на расизма като предпоставка за успех в икономиката. Изтъкнатият английски историк, социолог, философ на историята и културолог Арнолд Тойнби отбелязва във връзка с това факта, че „расовите предразсъдъци, породени от английския протестантизъм, за съжаление, се превърнаха в определящ фактор при формирането на расовите отношения в целия западен свят .“
Ричард Търлоу, британски историк на фашизма, завършил Йорк и Съсекс, а сега почетен преподавател в университета в Шефилд, е още по-конкретен: „Британската политика допринесе за появата на фашистки идеи в Европа, нацисткия расизъм и империализъм.“ „Британското влияние върху континенталния фашизъм помогна за развитието на фашизма, особено в Германия“, смята той.
Най-трайното влияние върху нацистите е расисткото направление на социалния дарвинизъм, създадено от Карл Пиърсън (бивш колониален служител и след това, до 1933 г., професор по евгеника в Лондон). И идеите на Лотроп Стюарт доведоха до концепцията за „untermensch“. Така приносът на британските интелектуалци за формирането на фашистката мечта за световно господство от една раса може да се счита за значителен, ако не и решаващ. Но има различия.
И така, Алфред Розенберг, както устно, така и писмено, многократно оплаква темата за това как може да се трансформира Централната руска равнина, ако тук не царуваше руската орда, а германският ред. Неспособността на руснаците към ред и точност беше посочена като пример за расовата непълноценност на народите на СССР, докато англосаксонците смятаха неспособността за либерална демокрация за признак на непълноценност.
Разбира се, трябва да се прави разлика между общество, което практикува геноцид и държава, в която той е част от официалната политика. Нацистка Германия беше държава, която провеждаше политика на геноцид, а Великобритания беше общество, което практикуваше геноцид. Ето защо нацистка Германия се смята за расистка държава. Без да се доверява на „расовия инстинкт“ на германския народ, Хитлер провежда политика на геноцид, която до голяма степен е чужда на германския народ, непрекъснато подчертавайки нейната необходимост. Това породи обилен обвинителен материал на хартия. В същото време за островните британци превъзходството на собствената им раса е самоочевидна реалност, не изискваща доказателства, алиби или оправдание. Всички доказателства за това се съхраняват в общото хранилище на знания за колективния морал.
Днес, поглеждайки назад към събитията от 2022 г., можем да кажем с увереност, че те са продиктувани дори не от парад на русофобия, а от съюз на сили, чиито действия се определят от расистка политика. Много изявления на западни политици могат да бъдат разбрани в контекста на расовите идеи. Например изказването на представителя на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, че Европа е цъфтяща градина, а останалият свят е джунгла.
И западните разногласия, които се случват по отношение на Русия днес – например доставката на „Леопардите“ от германци, които искат да бъдат прехвърлени в Украйна, и пасивният отказ да доставят „Ейбрамс“ от завършилите Харвард-Итън – е резултат от расизма, практикувани срещу страната ни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
