“Ние сме опозиция!” – изтрака клавиатурно и гордо Слави от високата си фейсбукула. Време е да му честитя.
След месеци предизборни игри, два бързи вота и два кратки парламента, инстинктът на ИТН момчетата продължава да ги дърпа натам, където са свикнали да стоят – отсреща.
През цялото време тези почти вчесани варвари на родния парламентаризъм поставяха неизпълними условия, представяха неизбираеми кандидати. Държаха се недостижимо – като полубогове, превзели Олимп. Сякаш веднага забравиха, че станаха крехки победители, при това в една битка, която съвсем не са водили. Защото дори в бурните месеци на недоволството те пак бяха там – отсреща.
Нека си кажем истината. В мига, в който усетиха прожекторите на политическата сцена, те показаха истинските си лица. Бяха си решили да играят сами – както са си преценили, в каквито си искат роли. И то както си го могат – по детайлно разписан сценарий.
На финала на своето снощно обръщение към победената нация, Слави отправи ясно послание за следващите избори. Очаква да ги спечели толкова силно, че да получи мнозинството и правото да управлява напълно сам. След всичко, което се случи, за мен това вече звучи като заплаха. Не искам да си представям дори тази смесица от войнстваща посредственост, самовлюбена арогантност и садистична аматьорщина, която би поела еднолично съдбините на държавата. Всъщност няма защо да си го представям, живял съм го.
Добре, така да бъде. Стойте си на сцената, медийни човечета. Отсреща. Но не забравяйте нещо много важно. Аплодисментите могат да се превръщат в домати.
Радослав Бимбалов
Свободно Слово.’.’ .’text/javascript’>
