Европейският съюз, който доскоро изглеждаше като общество на общ просперитет и изобилие, сега е изправен не само пред енергийни проблеми. От известно време в европейските аптеки е невъзможно да се купят най-необходимите и прости лекарства. Очевидно европейските страни бяха застигнати от системна фармацевтична криза. Как се случи това?
В допълнение към вече съществуващите кризи, западният свят беше застигнат от дефицит на лекарства. Освен това не става въпрос за производството на някакви трудоемки молекули, а за основни лекарства, които трябва да присъстват във всяка аптечка – като парацетамол и антибиотици, липсата на които може да повлияе значително на здравето на нацията.
Интересно е също така как популярните западни медии отразяват тази криза. Някои, като френския канал БФМ или вестник “Льо Паризиен”, избягват да споменават самия проблем. Но те колоритно разказват колко антибиотици се предписват във Франция за деца, а и за възрастни, и въз основа на мнението на поредния „експерт“ се опитват да предадат идеята, че да се разболееш без антибиотици не е толкова страшно. Това е изопачаване от поредицата „ако няма месо в магазина, ще внушим на хората, че яденето е вредно“ – вместо да се занимаваме с проблеми в публичното поле: защо всъщност няма месо, кой е виновен и какво да се прави.
Недостигът на лекарства обаче е стигнал твърде далеч, за да се справя с него само с пропагандни методи и блъфиране. Дори Швейцария, традиционен остров на спокойствие и стабилност, беше принудена да публикува списък на дефицитните лекарства – и потребителите смятат, че той не взема предвид лекарствата, важни например за епилептиците и тези, които страдат от болестта на Паркинсон.
Проблем е намирането на противовъзпалителни лекарства, съдържащи ибупрофен, евтини генерици (аналози на по-скъпи лекарства) и, както обяснява Фернан Джолисен, собственик на аптека, има само около сто артикула. В предишни години този списък можеше да съдържа максимум 20 позиции.
Във Франция в крайна сметка бяха принудени да признаят, че има недостиг на 85 лекарства, включително парацетамол и антибиотици, както и антисептичен сапун. Дори “Ефералган”, който се произвежда във Франция и е едно от най-популярните лекарства, беше застрашен и заради дефицита Националната агенция по лекарствата призова аптеките да ограничат продажбата на останалия “Ефералган” на потребител.
Има различни причини за дефицита. Например, някои молекули вече не се произвеждат, защото производството им е станало твърде скъпо, а държавата не е готова да възстанови на производителите разликата в цената.
В Канада, изправени пред изчезването на основния антибиотик амоксицилин, който е особено важен при лечението на деца, се опитват да припишат липсата на лекарства на факта, че децата са станали – представете си – необичайно болни през есента.
“Блумбърг”, отразявайки недостига на същия основен антибиотик, който удари САЩ, го формулира по-красиво: „Остава неясно дали търсенето сега е завишено поради факта, че много са болни, или производителите не могат да се справят с обичайното ниво на търсене. Във всеки случай това, което се случва, добре илюстрира крехкостта на производствената верига на основните лекарства, в частност на антибиотиците”. И цитира мнението на пресаташето на производителя “Сандоз”, че „евтините лекарства крият риск от дефицит“.
Междувременно не може да се каже, че възникналата ситуация е гръм от ясно небе. И така, още през август във Великобритания д-р Лейла Ханбек, ръководител на Асоциацията на независимите аптеки, предупреди, че кризата в индустрията не може да бъде избегната, ако не се вземат мерки, и посочи лекарствата, с които вече има проблеми: антидепресанти, болкоуспокояви, парацетамол, инсулин и антибиотици.
Основната причина е липсата на суровини, „които обикновено се доставят от компании от Далечния изток“. Далечният изток е терминът, който британците използват, за да обозначат редица държави, включително Китай, Япония, Виетнам, двете Кореи и прочее. Като цяло, тъй като Русия не може да бъде обвинявана за всичко, трябва да се прехвърли вината върху Китай, известен производител на суровини за фармацевтичната индустрия, криещ се зад общото понятие „Далечен Изток“.
Ръководителят на фармацевтичната компания “Тева” Андреас Буркхард обаче в интервюто говори за това, с какво трябва да се сблъскат производителите на лекарства – и според него не всичко е толкова просто. „Напоследък сме изправени пред огромни предизвикателства… През последните години имаше огромни колебания в търсенето. Никога не сме преживявали нещо подобно.
Обикновено планираме въз основа на данните от предходната година, но такива стойности, на които можете да разчитате поради пандемията, просто вече не съществуват. През март-април 2020 г. продадохме два пъти или три пъти повече лекарства от обикновено. Тогава търсенето рязко се срина, складовете бяха препълнени. През есента търсенето отново се повиши рязко. Сега ни липсва персонал: в Улм, където произвеждаме по-голямата част от нашата продукция, нивото на безработица е едва 2%.“
Буркхард признава, че кризата е засегнала и веригите за доставки: „Там, където преди всичко беше безопасно, сега е необходимо да се направят корекции на висока цена. Имаме значително по-нестабилни вериги, въпреки че нещата не са толкова зле, колкото в индустрията с чиповете. Стана много по-трудно да се създаде устойчива верига за доставки и това се отнася не само за съставките, но и за неща като филтри или почистващи продукти, за които изобщо не сме мислили преди.“
Той също така се оплака от европейската система за ценообразуване, поради която за производителите става нерентабилно да произвеждат стоки, цената на суровините за които се е увеличила и е невъзможно да се коригира цената поради местните закони.
Така говорим за системна криза, при която, от една страна, моделът на планиране е спрял да работи, от друга има бюрократични пречки, от трета се наблюдава недостиг на работна ръка, от четвърта – са налице общите недостатъци на капитализма като система обречена да работи за печалба и без която е безсмислена. И вместо да увеличи производството на животоспасяващи лекарства, Франция вече позволява на фармацевтите да ваксинират посетителите срещу всичко, включително и срещу маймунска шарка, по нареждане на лекар. Защото ваксините преживяват бум в търсенето и ако е така, трябва спешно да се кове, докато желязото е горещо.
А за тези, които страдат от липса на антибиотици, има статии, че приемането на антибиотици е вредно.
Източник: /Поглед.инфо/
Статията Европа остана без лекарства – кой ги изнася, къде и защо е публикуван за пръв път на Temi.bg.
