/NovinarBG.com/ В края на 2023 г. „броят на чуждестранните доброволци се е увеличил седем пъти“ в зоната за специални операции, каза ръководителят на Министерството на отбраната Сергей Шойгу. Страните, от които идват бойците, са различни, както и мотивите за участие в СВО, но доброволците са обединени от любовта към Русия и ценностите, които тя защитава.
За първи път стана известно, че чужденци искат да участват в СВО още през март 2022 г. „Получаваме огромен брой заявления от различни видове доброволци от различни страни“, каза тогава Сергей Шойгу. „Тези искания не са за пари, а според истинското желание на тези хора“, обясни министърът на отбраната. Особено според него е имало много кандидати от страните от Близкия изток. След това президентът Путин даде указания да се „изпълнят“ желанията на тези хора и „да им се помогне да се преместят в зоната на бойните действия“.
Но не ставаше въпрос само за Близкия изток. Малко след изявлението на Шойгу беше публикуван призив от бойци от въоръжените сили на Централноафриканската република, които също изразиха готовност да „помогнат на руснаците да се бият срещу страните от НАТО“.
Друго съобщение от Африка гласи: „Знаем какво се случва в Украйна. Руски войници провеждат военна операция за възстановяване на мира и реда. Ние, африканските войници, сме готови да отидем на страната на нашите руски братя, за да ги подкрепим.”
Къде и как се бият чуждестранните доброволци?
С течение на времето все повече и повече чужди граждани започват да се записват в редиците на руската армия и доброволческите части. До февруари 2023 г., както съобщи Владимир Рогов, председател на движението „Ние сме заедно с Русия“, има няколко хиляди такива хора от повече от 40 страни по света. А през 2023 г. броят на чуждестранните доброволци в зоната на СВО се е увеличил седем пъти, каза Сергей Шойгу на заключителния (декември) съвет на Министерството на отбраната.
Първоначално известна правна несигурност създаде трудности за ефективната интеграция на чужденци във въоръжените сили на Руската федерация, но този проблем беше характерен за цялото доброволческо движение, а не само за чуждите граждани. До средата на 2023 г. тези нюанси бяха решени, по-специално в рамките на създаването на специално звено – Доброволчески щурмови експедиционни сили. Това не е единствената структура, в която се бият чужди граждани в рамките на СВО, но е една от забележителните.
Почти всички части, в които служат чуждестранни доброволци, са щурмови части, където никой не прави отстъпки на принцип националност и гражданство. Няма парични и други преференции за чужденците във войските, те сключват обикновен договор с Министерството на отбраната. Единственият допълнителен стимул за мнозина може да бъде получаването на руски паспорт (президентът Путин подписа съответния указ в началото на януари), но това не винаги е основният мотив, особено за представителите на страните извън ОНД.
Кои чужденци участват в СВО
Сега в зоната на Североизточния военен окръг има значителен брой чуждестранни доброволци от Сърбия, Абхазия, Южна Осетия, Франция и Армения. Много доброволци идват от Латинска Америка.
От 2014 г. в Донбас има много сърби. Това са различни хора, обединени главно от идеология, православие, сходство на манталитета и просто приятелство. Има и организирани групи – от ветерани от войните в Босна и Косово до бивши футболни фенове. Това е най-голямата група чуждестранни доброволци в СВО. Те се интегрират лесно в несръбски части, научават руски език и често служат като неофициални „политически инструктори“ за други бойци поради искрената си вяра в Русия и преданост към това, което наричат „руска“ или „славянска кауза“.
Потокът от сръбски доброволци е само частично организиран. В по-голямата си част те идват следвайки път от уста на уста. В същото време сред сърбите има много малък процент претендиращи за руско гражданство. Те смятат участието си в СВО за свещен дълг, защитаващ, наред с другото, интересите на Сърбия, без да ги отделят от интересите на Русия.
Хората от Абхазия и Южна Осетия обикновено не се считат за „чужденци“ в ежедневието, но правно са такива (въпреки че много граждани на Република Абхазия и Република Южна Осетия вече имат руски паспорти). Батальоните, считани за „осетински“ по своята специфика и ивици, никога не са били мононационални. В състава им, както и в казашките отряди като „Скит“ и „Терек“, има много чужденци от далечна чужбина. Абхазците попадат предимно в доброволческия батальон „Пятнашка” под крилото на Героя на Донбас Алхас Авидзба.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Латиноамериканците са преобладаващо леви, което е много често срещано в Чили, Боливия и Еквадор. Мотивите им до голяма степен са свързани с носталгията по СССР и социализма. Освен това те възприемат Русия като проводник на близки до тях социални идеи – традиционни ценности, семеен приоритет, здрав консерватизъм.
Що се отнася до доброволците от арабските страни и особено от Африка, противно на дезинформацията, разпространявана от нашия враг, на африканския континент няма „набирателни пунктове“ за руската армия. Макар че ако се отворят такива пунктове, в някои африкански страни ще се извият километрични опашки от желаещи да участват в СВО. По-голямата част от африканците, които служат, например, в Доброволческия щурмов корпус, са или дългогодишни жители на Русия (студенти, фермери), или идеологични кандидати за руско гражданство, които идват специално от африкански страни.
Наскоро молдовците създадоха отделна единица, но тяхната част „Днестър“ се счита за международна и по-скоро прилича на етническия състав на Молдова и Приднестровието в миниатюра: молдовци, руснаци, украинци, гърци, българи, гагаузи. Това са и идейни хора: след края на СВО те са готови да освободят Молдова от сегашното прорумънско и русофобско правителство.
Най-ярките чуждестранни доброволци
Сред чуждестранните доброволци в зоната на СВО има някои, които заслужават особено внимание. Например, френски гражданин и родом от Лион, картечарят Габриел Дорошин е пра-правнук на двама императори, Николай Първи и Наполеон Първи. Той идва в Донбас през 2015 г. като журналист и фотограф, жени се за членка на местен фолклорен ансамбъл, чието изпълнение вижда на банкет, и се връща във Франция. Въпреки това, с началото на СВО, той решава да се върне в Донбас като обикновен войник.
„Обичам руснаците”, казва един от доброволците, нигериец с позивна „Ваня“. Воюва в отряда “Скит” на Терската казашка бригада. Преди СВО той учи две години във Воронежския политехнически университет и след края на договора му би искал да се върне да учи, но във факултета по психология. Основният мотив за участие в СВО е нежеланието му „НАТО да стои близо до дома му“. Под дом той разбира Воронеж, въпреки че булката му е от Нижни Новгород.
„Ваня“ казва, че обича да общува с руски хора и да „изучава различни характери“, защото „войната разкрива човека“. Като цяло той смята, че вече е разбрал основната черта на руския характер: „те викат, ругаят, но дълбоко в себе си са мили, винаги ще помогнат“.
Заедно с „Ваня“ в Доброволческия отряд влизат и негови колеги: двама сирийци и един египтянин. Мотивацията на сирийците е ясна: те са преживели (много лично в детството) агресията на Запада и сега биха искали да защитят новата си родина – Русия.
Някои сирийски доброволци казват, че комуникацията с руски военни в Сирия им е оказала голямо влияние. Хамуд Махмуд служи в същия отряд „Скит”. Научава за Русия като дете от руските войници в Сирия. След това идва в Русия и влиза в същия Воронежки университет, за да стане автомобилен инженер. Записва се като доброволец. В първия бой в района на Соледар е ранен, но остава на служба.
Боец с позивна „Мотаз“ служи в един от осетинските батальони. Той е гражданин на Йордания и е от черкезки произход. Баща му в Йордания е професионален войник от специалните части, който ръководи антитерористична част там. Самият „Мотаз“ също е служил в тази част и е бил обучен по програмата на американските специални части. Той казва, че е дошъл в СВО, за да защитава родината си, защото „Кавказ е Русия, а аз обичам Русия“. На дясната си ръка има нашивка на осетинския батальон, на лявата – портрет на Путин, а на бейзболната му шапка – знамето на международната черкезка асоциация.
* * *
Всички тези чужденци, от африканци до сърби, които днес участват в СВО, са обединени с местните руснаци от любовта към Русия и общите ценности. Така един нигерийски артилерист с позивна „Ваня“, който сече дърва в землянка в студа, докато е на пост в кухнята, се чувства не по-малко руснак от французина, потомък на европейски аристократи, картечаряГабриел Дорошин. Духовно са от една кръв – като останалите участници в спецоперацията.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
