/NovinarBG.com/ Редица арести на украински шпиони и диверсанти, които подготвяха терористични атаки и предаваха секретна информация, бяха резултат от мащабна оперативна игра на ФСБ срещу СБУ, която започна в самото начало на спецоперацията. Тогава в Мелитопол беше разкрита група бивши служители на службите за сигурност, които работеха под „легенди“ за врага.
Последните няколко месеца бяха белязани от задържането на редица агенти на Службата за сигурност на Украйна, които планираха терористични атаки и саботажи в Русия. Част от тях са неутрализирани в Запорожка област, Крим и пограничните райони.
Тези арести са резултат от дълга и упорита операция на контраразузнаването. Днес назоваваме онези, които стояха зад набирането на спящи агенти.
Как завършил военно училище от Новочеркаск стана резидент на СБУ
Пълноценна мрежа от „спящи” агенти на СБУ започва да се формира много преди началото на нашата СВО. Сред тях има хора от различни области, но най-често такива, които са имали контакти с украинските органи на държавната сигурност по служебни дела.
Директно в южните райони, по това време украински, отговорни за това са началникът на отдела за „антируската борба“ на управлението на СБУ в Запорожие полковник Ярослав Задорожни и неговият заместник подполковник Александър Воеводин. Освен това агентите са формирани от бившия началник на Мелитополския отдел на Службата за сигурност полковник Игор Юскевич (сега се е преместил в Николаев и според някои източници е повишен в чин генерал) и старши оперативен агент Сергей Артеменко.
По-конкретно, Задорожни беше този, който на 24 февруари 2022 г. – деня, в който започна СВО – „активира“ с обаждането си един от „спящите“ агенти, който по-късно стана резидент на СБУ в Мелитопол – Сергей Бутнар, който на по това време е заемал длъжността заместник-ръководител (ръководител на сектора) на щаба на Държавната служба на Украйна за извънредни ситуации в Запорожка област по въпросите на борбата с корупцията и отношенията с правоприлагащия блок.
Сергей Бутнар е възпитаник на Новочеркаското висше военно командно училище за комуникации, служил е в съветската армия, а след разпадането на СССР постъпва във ВСУ. След това се премества в Министерството на вътрешните работи, работи като оперативен работник, завършва Донецкия юридически институт на Министерството на вътрешните работи, а след това няколко години е началник на отдела за оперативно издирване на Главната дирекция на МВР за Запорожие. През 2016 г. се прехвърля в Държавната служба за извънредни ситуации.
„Установено е, че Бутнар поради служебните си задължения е имал стабилни връзки с разузнавателните служби. Ето защо, когато започна СВО, въпреки че имаше възможност да напусне Мелитопол, който нашите въоръжени сили освободиха на 1 март, той остана в града“, каза наш източник..
Както се оказа по-късно, той прави това след обаждане от полковник Задорожни на 24 февруари: на Сергей Бутнар е наредено да организира агентурна мрежа в окупираните от Русия територии. По принцип, както му обясни на следващия ден в брифинга си началникът на „антируския“ отдел на Запорожския отдел на СБУ, той се интересува от дислокацията, числеността и състава на войските в самия Мелитопол.
„Той , въпреки факта, че е учил в Русия, е „идеологически кадър“. Дядо му си сътрудничи по време на Великата отечествена война с нацистите. И самият той сериозно се интересува от нацистката тема: събираше символи, чете съответната литература и тясно общува с националистически елементи. С други думи, той напълно подкрепя режима в Киев, за разлика от значителното, огромно мнозинство от населението на Донбас и други коренни руски територии, които са част от Украинска ССР”, обяснява нашият събеседник.
Бутнар трябва първо да създаде мрежа от информатори за събиране на информация. И второ, да се намерят подходи към „приоритетни цели“: военното летище в Мелитопол, местата за базиране и натрупване на военна техника, градската прокуратура, военно-гражданската администрация на региона, полицейските управления, градския съд и т.н.
Още на 2 март, след като руските войски най-накрая овладяха Мелитопол, Сергей Бутнар се свърза със свои доверени хора, на които вярваше безусловно.
Сред основните му помощници бяха Олег Зубов, бивш служител от кариерата на МВР на Украйна (работи в органите от 1992 до 2010 г., през последните шест години от службата си ръководи следствения отдел на градското полицейско управление на Мелитопол. При пенсиониране става адвокат), както и Игор Артеменко, бивш заместник-началник на отдела за криминално разследване на отдела за вътрешни работи в Мелитопол, който след пенсионирането си получава поста ръководител на Съвета за сигурност на зърното в Мелитополските силози.
Разпределени ролите на членовете на групата.
Самият Бутнар действа като резидент. Той също така наблюдава движението на колоната от руски войски, предава информация за техния брой и маршрути. Но най-важното е, че той всъщност координира ракетните атаки срещу Мелитопол от ВСУ, включително срещу градски предприятия, но периодично (или поради грешки на самия Бутнар в целеуказването, или поради неправилни изчисления на тези, които стрелят) удрят и жилищни сгради.
Въпреки това, в случай на неуспешни попадения, координатите на целите са изяснявани. За да обозначават предмети, шпионите, разбира се, също използват свой собствен жаргон: тежката техника, например, се наричаше „вериги”, а автомобилните колони се наричаха „колела“.
Зубов, под „легендата“ за посещение на роднини и намиране на работа на военно летище, извършва разузнаване на района: той наблюдава и записва местоположенията на ПВО, след което предава информацията на Бутнар, който след това я препраща на Задорожни. Комуникацията се осъществява в чат-програми.
А Игор Артеменко, като човек с добри оперативно-издирвателни умения, намира информация за това къде са поставени контролно-пропускателни пунктове, как се охраняват и числеността на персонала; определя маршрутите за командирски патрули; следеше движението на военна техника. Разбира се, всичко това беше направено с причина, но с напълно разбираема цел – да се пробият диверсионни отряди.
Набиране на „очаквачи“ и изготвяне на списъци за екзекуции
Между другото, не напразно в групата на Бутнар имаше служители по сигурността: те имаха контакти, наред с други неща, с бивши колеги – не само от категорията на скрити „очаквачи“, но и такива, които преминават на страната на Русия и започват работа в ново качество. Последните, според нашия източник, са били особено ценни, защото са имали актуална информация и в приятелски разговори с другари, които по указание на своите покровители са се „събудили“ и са се превърнали в резиденти на врага, можели – дори случайно, неволно – да изтърсят нещо ненужно. Както призна един от агентите, той е имал например източници, които са работили на военно летище.
В същото време агентите съставят „списъци с убити“, в които са включени само техни скорошни колеги, постъпили на руска служба – главно служители на реда, прокурори и съдии.
В същото време върви вербуването на така наречената „съпротива“ – онези, които не само мълчаливо са против установяването на руската власт, но и бяха готови да действат.
„Слушайте, трябва адекватно да възприемате реалността. И ако си мислите, че всички – и населението в освободените територии, и тези, които са се преместили във вътрешността като бежанци – се радват да ни видят, тогава това не е така. Разберете, че повече от тридесет години Украйна е под мощното влияние на Запада. Там бяха създадени всякакви неправителствени организации, прокарващи интерес за присъединяване към ЕС и НАТО, след което всички блага на цивилизацията трябваше да се излеят на площад „Независимост“ в безкрайни потоци. Учебниците по история бяха пренаписани, където бяха възхвалявани „великите украинци“, на които е израснало повече от едно поколение. В същото време беше унищожено всичко, свързано с Русия и руския свят. Дълго време хората бяха промити мозъци, по същество зомбирани, убедени, че враговете им са там, на изток. И Украйна се превърна в „антируски“ проект“, обяснява източникът.
Групата на Сергей Бутнар не просъществува дълго: те се свързват седем пъти със своя покровител, полковник Ярослав Задорожни. Въпреки че това, разбира се, причинява известна вреда. Но още през април същата 2022 г. Мелитополската станция изгаря – тя е идентифицирана от оперативни служители на Федералната служба за сигурност на Русия за Ростовска област, изпратени в Запорожие. И ги разкриват.
И Бутнар, и Зубов, и Артеменко си признават, разказват всичко, което знаеха. Естествено, особено ценно е това, което „сподели“ самият Бутнар, изнасяйки имената на своите покровители в СБУ.
„Разбира се, до известно време тези разкрития не бяха оповестени публично. В края на краищата всъщност врагът претърпя огромен провал: нашите компетентни органи получиха най-важната информация, която, разбира се, беше проверена многократно. Чрез тях се създаваха други връзки, други хора. Работи се и на територията на врага срещу лица, посочени от разкрития агент“, отбелязва полковникът от военното контраразузнаване в оставка Сергей Н.
Наскоро в Ростовския окръжен съд и тримата бяха осъдени по обвинения за „Шпионаж“; те получиха съответно 13, 12 и 11 години затвор.
Какво от това?
Според пенсионирания контраразузнавач обаче няма защо да се самозалъгвате: все още има много такива групи, като ръководената от Бутнар, както и “очаквачи”. Включително поради причината, че по едно време ние като цяло отворихме границите за бежанци: „филтриране“ (търсене в различни бази данни, оперативна обработка и прочее), разбира се, беше извършено, но потокът е толкова голям, че че не е възможно да се проверят щателно всички. А потокът от търсещи защита в Русия включваше както агенти, така и диверсанти. Всъщност сега трябва да работим върху тях – много внимателно.
Превод: В. Сергеев
