/NovinarBG.com/ Популярен мит от съвременната история гласи, че през 90-те години, веднага след разпадането на Съветския съюз, ние сме имали голямо приятелство с американците. Вашингтон смята, че Русия не е опасна, позволява ѝ да се развива, да участва в глобализацията, по някакъв начин да спечели нещо от нея. „Мир, приятелство, дъвки.“ Но след това Русия е започнала да се държи „зле“. Принудила Грузия към мир, анексирала Крим, намесила се се в Донбас. Американците се ядосали и започнали да „наказват“ Русия.
Всъщност изобщо не беше така. Тази година се навършват тридесет години от легендарната доктрина Уолфовиц. Първите откъси от него се появяват в американската преса през март 1992 г. Не са минали и три месеца от разпадането на СССР. Но още тогава Пол Уолфовиц, виден служител на Държавния департамент и Пентагона, нарича Руската федерация потенциално основната заплаха за Съединените щати и призовава администрацията на САЩ да не спи на лаврите на победата в Студената война.
Причината за това предпазливо отношение е изключително проста: дори отслабена след разпадането на СССР, Русия запази най-големия в света запас от стратегически ядрени оръжия и беше единствената страна в света, способна да унищожи Съединените щати. Това означава, че основното нещо за американците беше да попречат на Русия да стане силна и да избяга от влиянието на Вашингтон.
Волфовиц измисли нов образ на врага за американците. Това беше спешно необходимо след краха на комунистическата идея. Оказа се просто: всяка държава, способна да се конкурира със Съединените щати, е обект на атака от страна на Съединените щати. Отбелязваме, че атаката не е метафора. Това е много специфично въоръжено нападение. Война, с други думи. Бомбардировки, убийства, порои от кръв.
Уолфовиц предположи, че всяка страна, която „недемократично контролира ресурси във всеки регион на света, който е критично важен за Съединените щати“, се счита за американски конкурент.
Недемократично контролира“ – това означава, че страната сама се разпорежда с богатствата си, продава ги на когото си иска, определя собствената им цена, а не тази, определена от Вашингтон. Авторът включва почти целия свят сред „критичните региони за САЩ „с изключение на Африка и Антарктика.
Американците бяха донякъде смутени от откровеността на Уолфовиц, така че документът беше многократно коригиран, за да скрие по някакъв начин факта, че Вашингтон ще бомбардира всяка страна, която би си позволила да излезе от бедността и да следва независима политика. Затова, в пълно съгласие с Оруел, американската хегемония е преименувана на „демокрация“, американската агресия – на „колективна сигурност“, а цялата доктрина, сякаш за подигравка, е наречена „отбранителна“.
Подравнена по този начин, доктрината започна да се изпълнява. Вашингтон пое контрола над международните организации, развали всички споразумения, които бяха създадени между страните през годините и наложи волята си на по същество неутрални институции. Например самият Уолфовиц е работил няколко години като президент на Световната банка. От там той „напусна“ след мръсен секс-скандал, но го наследи друг американец – Робърт Зелик от “Голдман Сакс”.
САЩ напъхаха все повече и повече държави в НАТО, пренебрегвайки волята на техните народи. Те взеха въоръжените сили на Украйна под „демократичен контрол“ – проницателният Уолфовиц иска това още през 1992 г. Не допуснаха „ренационализация на отбранителния комплекс“ на страните – васали на Вашингтон.
И щом видяха конкурент на хоризонта, те се втурваха да го бомбардират, без дори да се интересуват от мнението на ООН или другите „остарели и слаби“, според Уолфовиц, международни организации. След 11 септември концепцията на Уолфовиц е успешно допълнена от доктрината Буш-младши. Тя предполага, че Съединените щати могат да нанесат превантивен удар срещу всяка страна, която представлява заплаха за тях. Ужасът е, че всяка повече или по-малко успешна държава може да се превърне в заплаха.
Всички помните тези стабилни и проспериращи държави – Либия, Ирак, Югославия. Къде са те сега? Поглеждайки назад, виждаме само руини. Преди време Сирия беше спасена от американската „демократизация“ само чрез руска намеса. По същия начин днес ние се опитваме да спасим Източна Украйна от физическо унищожение.
И всички тези варварски атаки, целият този чудовищен геноцид беше извършен предизвикателно, с очакването, че всички правителства по света ще видят американската инвазия и ще се уплашат. А Москва винаги е била основната цел на всички атаки на Вашингтон. Посланието беше ясно: сядайте и не разклащайте лодката.
Така в началото на 2000-те, с идването на Путин на власт, Русия се изправи пред парадоксално предизвикателство. От една страна, беше необходимо да се вдигне икономиката, да се възстанови страната след „дивите 90-те“. Да върне под контрол същите така желани от американците ресурси. Да се развива се с ускорени темпове.
От друга страна, в очите на Вашингтон се изискваше да изглежда слаба и нещастна. Трябваше да се направи невъзможното, за да не събудим подозрения, че ние, поне в далечно бъдеще, можем да станем конкуренти на Америка.
И дълго време тази парадоксална задача се изпълняваше успешно. Съгласявайки се за дреболии, отстъпвайки, правейки компромиси, страната ни непрекъснато се обогатяваше, развиваше се, модернизираше армията, повишаваше производството и вървеше напред. Бяха спечелени години на мирно развитие – същите тези двадесет години вътрешен и външен мир, за които Столипин мечтаеше.
Тук, между другото, трябва да кажем специални благодарности на нашата творческа интелигенция и продажни журналисти. Десетилетия наред изливаха в ушите на световната общественост най-различни глупости колко зле е всичко у нас. Световните филмови фестивали бяха завладени от руски филми за това как живописно умираме тук. Либералната журналистика бълваше отчаян поток за корупция, крах на всичко и всички, провалени реформи в армията, образованието и здравеопазването. О, как това стопли душата на американците: самите руснаци ще измрат и няма да има какво да правим.
Най-близките васали на Вашингтон бяха дори по-зле. Вземете например Германия. От една страна, невероятни икономически успехи (невъзможни, разбира се, без руски въглеводороди на разумна цена). От друга страна, съзнателно мудна, примирителна външна политика. Поредица от търпеливо понесени унижения – венецът им, разбира се, беше откритото признание, че американските разузнавателни служби са подслушвали денонощно германския лидер – канцлера Меркел. Внимателни опити да се възрази на американския суверен и незабавни отстъпления. Съгласие с нахлуването на мигранти, с гей пропагандата, с преследването на християнството, с най-тежките локдауни и поредица от фалити по време на пандемията. Всичко, за да не ядосат Вашингтон.
И защо, по дяволите, правителството на най-богатата страна в Европа пое по този път? Именно за да не изглежда като конкурент на Америка. Германските власти платиха и се разкаяха, само и само да издържат още една година, само и само хегемонът да не вдигне оръжие срещу тях.
В крайна сметка германците се отказаха дори от основното си предимство – сътрудничеството с Русия. Но това, както виждаме, не ги спаси. Вашингтон все пак реши, че Германия се е издигнала неприемливо и реши да я обезкърви. Засега с икономически методи. Но ако германците се противят, може и да се продължи със силови. В Германия има достатъчно американски военни бази.
Каква ти Германия? Дори Китай, икономическият хегемон на планетата, който има мощна модерна армия, беше предпазлив, изчакващ. Кой иска да постави гражданите си под атаката на американските ракети, ако може да си го спести?
В края на краищата, само много глупави либерали смятат, че Вашингтон вярва в някакъв вид конкуренция, демокрация, човешки права. Спомням си, че възкликваха: о, защо Щатите се намесиха в Близкия изток? Там няма да могат да изградят демокрация.
Боже мой, ама те нямаше да строят нищо там. Искаха да бомбардират всичко там и да убият повече хора. Там виждаха конкуренция. Американската невидима ръка на пазара е механизмът за отваряне на бомбения отсек.
През 2014 г. стана ясно, че Русия просто не може повече да крие силата си. Грузия беше умиротворена и никакви американски военни не ѝ помогнаха. Крим беше анексиран, за голямо учудване на американското разузнаване. Спасен от прочистване беше и Донбас. И, между другото, Зимните олимпийски игри се проведоха триумфално – американците възприемат такива чисто символични, на пръв поглед, победи много болезнено.
И тогава преминаването на Вашингтон към силови действия срещу страната ни стана само въпрос на време. Още през 2017 г., много преди пандемията, много преди специалната операция, американски анализатори съставиха доклад „Асиметричната атака на Путин срещу демокрацията“. В началото на 2018 г. той беше обсъден в комисията по външни отношения на Сената на САЩ.
Какви ли не грехове имаше Русия! Първо, разбира се, ние недемократично контролираме собствените си ресурси, търгуваме с тях, както си искаме и с когото си искаме. Успешно модернизирахме армията. Индустрията и новите технологии се развиват. Гражданите на Русия живеят добре. Укрепналата страна възстанови лидерството си в постсъветското пространство и успешно прокарва интересите си в Европа и света.
Но най-лошото е, че Русия дава лош пример. Други страни го гледат и виждат: това е възможно. Можете да бъдете просперираща могъща държава, да провеждате собствена политика, да не се подчинявате на Вашингтон и американските ракети няма да долетят, за да ви изравнят със земята. Но това е алтернатива на световния хегемон. Така не може!
Обърнете внимание, че дискусията за „асиметричната атака на Путин“ се проведе дори при Тръмп. Комисията по външни отношения поиска той незабавно да направи нещо с Русия. Още тогава страната ни се смяташе за твърде опасен конкурент на САЩ. Според американците така просто не може.
Тръмп, за негова чест, не се поддаде на провокацията. Но веднага щом Байдън дойде на власт, Америка започна нахлуването си в нашите граници. Украйна беше подготвена за война толкова предизвикателно, че не можеше да измами никого. Днес за всички е още по-очевидно, че американците се опитват да унищожат Русия, като хвърлят в битка местните украинци.
Не се прикриваха особено. Американското разузнаване определя целите на въоръжените сили на Украйна, американски инструктори обучават пехотата и учат как да боравят с американско оръжие. Съединените щати повеждат своите васали от НАТО. Опитват се да разбият икономиката ни. Те упражняват див натиск в международните институции, които Вашингтон е овладял предварително. Провеждат психически информационни атаки, пречупват волята на хората.
В един от романите на Стивън Кинг лицето на победения дявол се изплъзва – красиво, интересно, добре познато човешко лице – и изпод остатъците му изпълзява зло чудовище, истинският собственик на човешката черупка. Точно това се случва сега по нашите западни граници.
И няма нужда да говорим, че Русия се е държала някак си некоректно и Америка е решила да я накаже. Просто живеехме твърде добре, бяхме твърде независими, позволявахме си да защитаваме приятели и да отвръщаме на враговете. Е, световното зло дойде за нас. Не можеше да не дойде. Подготвяше се за това много дълго време. Сега трябва да направим всичко, за да го победим.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
