След като двете най-големи партии в парламента се разбраха за поста председател на НС, ще има ли светлина в тунела за решаване на политическата криза у нас и сформиране на редовен кабинет?
От 20 април при президента текат консултациите на политическите партии представени в НС.
Подробности пред Радио София разказа Любомир Стефанов, политолог и преподавател в НБУ. По думите му се забелязва една прибързаност на президента да подкрепи идеята на приближени нему говорители и симпатизанти, че България едва ли не има нужда от промяна на системата на управление, тъй като е добре властта да е съсредоточена само в един източник без никакъв парламентарен контрол, което пък противоречи на демокрацията.
Стефанов коментира приоритетите на парламентарно представените партии:
„Ще ми се да кажа, че виждам светлината в тунела, но засега съм по-скоро песимист.
Има като че ли малък прозорец на таванска капандура, който се отваря, но още не прилича на врата и в който може би ще влезе лъч светлина. Това ми дава основание за началото на някакъв тип политическо общение между първата и втората политическа партия“.
Относно сформирането на работни групи на двете най-големи политически коалиции и възникналия диалог между тях той каза:
„Това въобще не означава, че имаме консенсус и стабилно парламентарно мнозинство, и въобще не означава и следващата стъпка, че имаме такова, което да излъчи правителство и да го подкрепя. Има някакви наченки на общение и политическо съзряване.
Ще ми се да кажа, че има мъдрост и смирение и в двете посоки, но е твърде рано за да го охарактеризираме с тези силни думи.
На българските граждани вече им досажда те да си вършат работата и да си изпълняват всекидневните задължения, вкл. плащане на данъци и спазване на законите, да излъчат някакви политически представители, които да имат хипер амбиции за развитието на страната, които обаче след месец и половина отново да се явяват на вратата на избирателите“.
За мнения, че няма проблем да се проведат още едни избори, Стефанов каза:
„Ако сега пак си мислим, че поредни избори, шести, седми, осми или десети ще променят нещо, отговорът е: не, нищо. Най-много да строшат главите на вироглавите и насила да ги направят сговорчиви за неща, които досега са се клели, че никога няма да направят.
А в политиката „никога“ и „винаги“ са по мое скромно мнение категориите, които трябва да се избягват почти на всяка цена“.
Той посочи, че на фона на целия този политически пасианс ролята на „Възраждане“ е:
„Политическите звезди се подредиха много правилно на хоризонта на „Възраждане“. В момента „Възраждане“ паразитира именно върху немощта на системните партии да вършат нещата, които се очаква от тях. И по този начин прехвърля отговорността на всеки друг, само не и на себе си, че нещата нямало да се случат“.
По думите на политолога те могат да пропаднат също така зрелищно, както начина по който са се изкачили, защото е въпрос на време системните партии да им дадат отпор.
Относно факта, че над 100 хиляди наши сънародници са гласували с „Не подкрепям никого“, Стефанов каза, че техният вот означава това, че политиците бягат от отговорност, а по въпроса за идеите за смяна на политическия режим той коментира:
„Според мен са нереалистична конюнктура, която създава грешни очаквания и по-скоро манипулира нагласи. Няма хляб в тази работа, тя минава през референдум, минава през Велико народно събрание, тъй като ще се преучредява държавата. Освен това, мандатът на г-н Радев изтича след някоя друга година, така че очевидно той го прави за наследника си“.
