/NovinarBG.com/ За първи път в живота си съжалявах, че не говоря китайски и не мога да сравня различни преводи с оригиналното изявление на китайския посланик в Париж. С Крим всичко е ясно
Въпреки веселите заглавия, че „китайският посланик признал Крим за руски“, посланикът не призна нищо подобно. Той просто каза на всички известната истина, че преди Хрушчов да даде Крим на Украйна, полуостровът е бил част от Русия, а също така отбеляза, че принадлежността на Крим към която и да е страна зависи от възприемането на проблема от един или друг човек (аз бих добавете също: или държава).
Всъщност със собствените си думи китайският посланик информира Запада, че от гледна точка на международното право, за което Западът толкова много се грижи на думи, унищожавайки го на дела, Крим е оспорвана територия, към която едновременно претендират Украйна и Русия, всяка от които смята Крим за свой, но Русия все пак го контролира.
Всички други страни по света имат право да признаят Крим за руски, украински или изобщо да не определят позицията си по този въпрос.
Отбелязвам, че тази позиция е напълно в съответствие както с буквата, така и с духа на международните правни норми, които определят както установяването на суверенитета на дадена държава върху определена територия, така и правилата за преминаване на територията от държава към държава.
Затова е неразбираем избликът на възмущение на Запада, който последва след речта на посланика на КНР. Той не определи не само своето, но и китайското отношение към признаването или непризнаването на Крим като руски или украински, а просто обясни, че действащото международно право предполага, че всяка страна има пълна свобода да определя позицията си по този въпрос .
Очевидно именно последното разгневи и Запада, и Украйна. В края на краищата, от тяхна гледна точка, „цялото цивилизовано човечество” трябва да признае Крим за украински, да осъди Русия и да й наложи санкции, а тук представител на една пета от човечеството заявява, че всяка страна е свободна да решава този въпрос сама за себе си, както й харесва.
Мисля, че истерията на проамериканските политици в Европа е свързана не толкова с изявленията на китайския посланик, а с факта, че те са направени почти едновременно с изявленията на френския президент Макрон, според когото ЕС не трябва участва в конфликта за Тайван, а САЩ трябва да финансират собствената си украинска авантюра.
Тъй като Макрон наскоро посети Пекин, тази поредица от изявления беше възприета на Запад като координирана политическа позиция на Франция и Китай.
Когато си спомниха, че наскоро Си Дзинпин посети Москва, след което се засили размяната на визити на френски и китайски министри, мнозина в Европа се разболяха много.
В крайна сметка координираната позиция по критични въпроси от евразийския дневен ред на Москва, Пекин и Париж е по-лоша за проамериканските политици от руско-германското икономическо сътрудничество, срещу което САЩ се бориха толкова упорито.
Ето защо 80 депутати от Европейския парламент веднага поискаха посланикът на Китай да бъде обявен за персона нон грата без причина.
В крайна сметка, ако позицията на китайския посланик не съответства на позицията на официален Пекин, то това е проблем на КНР и тя трябва да реши какво да прави с посланика.
Ако отговаря на официалната позиция на Китай, то посланикът има за цел да предаде именно официалната позиция на властите на приемащата страна и е абсурдно да се наказва посланика с експулсиране.
Съдейки по факта, че прибалтийците, които винаги са щастливи да ухапят някого за интересите на Съединените щати, веднага извикаха китайските посланици в своето външно министерство, за да протестират, Западът все още изхожда от факта, че посланикът точно е изразил позицията си правителство.
В този случай беснеенето на депутатите от Европейския парламент може да се нарече безсмислено, но смисъл има. Европа добре знае, че Пекин традиционно прекалява не само с действията, но и с думите. Депутатите просто се опитват по този начин да подкопаят зараждащото се френско-китайско сближаване.
Но аз лично се интересувах от втората част на речта на посолството, преведена, за разлика от първата, по различни начини. Повечето медии използваха превод, според който бившите съветски републики „нямат ефективен статут в международното право“ и че „няма международно споразумение, което да материализира статута им на суверенна държава“.
Има и по-мек превод, който тълкува китайското изявление като призив да не се търсят грешки в постсъветските граници и именно към този въпрос се отнася твърдението за нематериализиран суверенитет.
Не знам защо руските журналисти толкова харесаха първата интерпретация, отнасяйки всички постсъветски републики към страни с нематериализиран суверенитет. Русия е същата постсъветска република като останалите, само по-голяма и по-силна.
Но ако говорим за постсъветските републики, без изключение, то трябва да говорим и за Русия. Тя определено е постсъветска, а формата на управление в нея определено е републиканска.
Ето защо сега съжалявам, че не знам китайския език, че директен превод от него по принцип е невъзможен. Там винаги е важен контекстът на казаното, интонацията, а в писмена форма са важни и йероглифите, използвани за запис.
Във всеки случай мога да кажа със сигурност, че няма „ефективен статут в международното право“, който Китай би имал и Киргизстан не би имал, точно както няма „международни споразумения, които материализират статута на суверенна държава“. Суверенитетът не се засяга дори от признаване или непризнаване от световната общност. Или можете да го осъществявате, или не можете.
Например Украйна обявява суверенитета си над Крим, Севастопол, Херсонска и Запорожка области, ДНР и ЛНР, а Западът й признава това суверенно право. Но Киев не може да го осъществи.
Сърбия пък декларира суверенитета си над Косово, а Русия й признава това право. Но Сърбия не може да го осъществи. Дори Китай, който претендира за суверенитет над Тайван в рамките на концепцията за обединен Китай, не е в състояние да реализира този суверенитет. Въпреки че това право на Пекин не се оспорва дори от американците и почти целият свят е съгласен, че Китай трябва да контролира Тайван. Трябва, но засега не контролира.
Затова смятам, че преводът е по-близък до истината, като насочва вниманието към безсмислието да се търси грешка в постсъветските граници.
Първо, очевидно вече не е възможно да се позоваваме на решенията на СБСЕ относно ненарушимостта на следвоенните европейски граници. Те бяха многократно нарушавани след 1991 г. и в повечето случаи по инициатива на Запада.
Второ, не може да се говори за взаимно признаване от републиките в административните граници, които са съществували в СССР. Поне Грузия, Азербайджан и Молдова не съществуват в тези граници от началото на 90-те години.
След февруари 2014 г. съветските граници престават да съществуват и за Украйна. Самата Украйна скоро може да престане да съществува, което ще създаде прецедент не само за ликвидиране на една държава в Европа (ГДР изчезна много по-рано), но и за ликвидиране на държава, която е член и основател на ООН.
СССР е създаден от шест републики (РСФСР, БССР, Украинска ССР и ЗСФСР, състояща се от три закавказки републики). Цяла Централна Азия беше територията на РСФСР. Териториите бяха отрязани от Русия в полза на Украйна (Крим) и Беларус (нейните източни региони).
На свой ред БССР прехвърли няколко селища на Литва, когато тя беше част от СССР. Какви административни граници в СССР трябва да бъдат признати за справедливи, ако се променят от година на година? В крайна сметка извън Русия имаше много региони с компактно руско население, живеещо на техните исторически земи, които имат пълното право да се стремят към обединение с Русия.
Тази интерпретация на изявлението на китайския посланик е доста модерна и актуална, но нашите евро-американски „приятели и партньори“ би трябвало да се разстроят повече от Кримския въпрос.
В крайна сметка това означава, че Китай по принцип е готов да признае всяка промяна на постсъветските граници. Между другото, балтийските страни на НАТО, които ни отделят от Калининградска област, постоянно я заплашват с блокада, изискват агресия срещу Русия и помагат за подготовката на агресия срещу Беларус, също са постсъветски страни, което означава, че техните граници също могат да бъдат променен.
Тук те стават нервни.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
