В България все още няма широк, задълбочен анализ какво представляваше ГЕРБ като феномен и режимът на ГЕРБ… Страната не може да се издържа, тя не може да се изхранва, тя не се възпроизвежда. Тя умира! България умира! Това е най-жестокият факт, трябва да отделим специално предаване по въпроса. Режими като този на ГЕРБ можеха да траят много дълго, в интерес на истината.
Защото, от една страна, имаме омаломощено, лишено от своите сетива население, голяма част от активното население просто се изнесе от страната, казва проф. Иво Христов в разговор с Васил Василев в предаването “Не се страхувай“
Васил ВАСИЛЕВ: Как анализирате резултатите от изборите? Какво предстои?
Иво ХРИСТОВ: Като завършек на една относително мракобесна епоха, надявам се! Действително това, което Вие казахте във вашия анонс, че тези 12 години на режима на Борисов бяха апогеят на това нищо незначещо, пежоративно наречено “период от време”, известен като “преход”. Превеждам на нормален език, за да разберат добре нашите зрители: унищожаването на нашата страна – икономически, политически, суверенно, военно, технологично – всякак. И демографски. Аз си позволих да кажа, още през 2017-та година, че режимът на ГЕРБ, ако нямаше ГЕРБ, трябваше да го измислят, защото той беше закономерен резултат, завършек и апотеоз и на грабителската приватизация, и на ликвидацията на всякакви икономически шансове за широките народни маси и за налагането на един авторитарен режим, който трябваше да охранява резултатите от несправедливата икономическа и всякаква друга реформа. Което, предполагам, сега, като гледам от ретроспекцията на времето, е било причината за избухването на т.нар. “дебилски скандал” – “Империята отвърна на удара”. Т.е да потуши това, което тогава аз казах, и което очевидно натисна някакви болезнени точки в режима. Та това, което в момента предстои. Първо, в България все още няма широк, задълбочен анализ какво представляваше ГЕРБ като феномен и режимът на ГЕРБ. Вие фиксирахте някои много важни елементи. Аз искам да кажа, преди всичко, че ние поставяме хипер акцент върху одиозната фигура на премиера или на неговото обкръжение, но отвъд естетиката, която е относителна, трябва да направим един немилостив и хладен анализ на социалната база, която създаде този режим. От една страна, това е режим, който беше една особена симбиоза между едри олигархични групировки, за българските условия говоря, които въобще не могат да се сравняват с руските или украинските, да речем, и авторитарен режим от полукриминален характер, който беше монтиран отгоре. Тази пирамида се крепеше на два крака. Първият бяха тези олигархични групировки, които бяха така структурирани във всеки един от отраслите на българската икономика: в строителството, с селското стопанство – това са големите латифундисти, които са абсолютно непознати за българската история в последните, бих казал, 500 години. Такова чудо не е имало никога! В областта на транспорта, в областта на съобщенията, в областта на миннодобивна, доколкото го има, и най-вече – в областта на енергетиката. Това е концентрацията на ресурс, организационен, най-вече финансов, който беше в симбиоза и крепеше тази власт отгоре. А от другата страна стоеше клиентелата – типичен клиентелистки средиземноморски режим от порядъка на 600-700 хил. души. Тук включвам както администрация – пряка и косвена, държавната и общинска администрация, – така и свързаните с тях семейства, фирми, икономически и всякакви други кръгове и зависими от тях лица. Значи – полуолигархичен, полуфеодален режим. За България все още нещо ново, за Европа – нещо, което е проигравано в Испания, Португалия, Италия, Южна Италия особено. И в Гърция донякъде. Това беше структурирано по този начин, пирамидално, както Вие вече съобщихте, и то не можеше да съществува, без да бъде като паразит върху остатъчните държавни, обществени ресурси, по-точно казано. Това беше режим, който не е създал нищо – нито в икономиката, нито в политиката, нито в културата, нито в каквото и да било. Но той през цялото време преваряваше в собствения си стомах остатъчния ресурс на страната. Ето защо страната ни в момента се намира в жалко състояние – икономическо, политическо, демографско. Страната не може да се издържа, тя не може да се изхранва, тя не се възпроизвежда. Тя умира! България умира! Това е най-жестокият факт, трябва да отделим специално предаване по въпроса. Режими като този на ГЕРБ можеха да траят много дълго, в интерес на истината. Защото, от една страна, имаме омаломощено, лишено от своите сетива население, голяма част от активното население просто се изнесе от страната. А от друга страна, такива режими са геополитически много удобни. Те заместват пряката, как да кажа, директно – окупационната администрация на територията. Те вършат по-добре и по-ефикасно нейната работа. Създавайки илюзия за относителна независимост, суверенност и всякакви други алабализми. Реално, те изпълняваха двойна функция: да контролират реда и тишината, както се е казвало едно време, на територията и да изсмукват и преразпределят рентата по посока на своите задгранични господари. Защото това, което правеха ниските и средните нива на режима по отношение на относителния връх вътре в страната, правеше пък самият този режим по отношение на своите покровители от чужбина, най-вече в Европа. На тази база, трябва вече да кажем, че този режим всъщност беше пиявица, която можеше да унищожи страната. Ние виждаме в момента направо драматичните резултати от това. Когато дойде един външен шок – този с Ковид кризата. Както знаете, основният проблем не е размерът, интензитетът на заразата и т.н., а това че липсва адекватна, каквато и да била институционална реакция на всичко това. Ние нямаме, реално здравеопазване, нямаме доболнично обслужване на населението, защото това всичкото е потънало в клиентелизъм, корупция и преразпределение на ресурса. И то в една от системите, която е свръх финансирана. От мои приятели лекари, които се занимават, и администратори в системата на здравеопазването знам, че всяка година в системата на здравеопазването отиват, потъват по-точно над 12 млрд. лева. Забележете – над 12 млрд. лева! А българският народ умира буквално физически. Но където и да пипнете, както казва поетът, “разровиш ли го, ще мирише и ще горчи като отрова”. В системата на образованието – идентични проблеми! В системата на социалното дело – идентични проблеми! Да не говорим, че България реално няма индустрия, тя няма икономика, ние нямаме високотехнологични отрасли. Голяма част от парите, които този режим взимаше от Европа, които са подаяние, разбира се, той връщаше, разбира се, на своите благодетели, а с другата част – той просто ги консумираше, в буквалния, в дивашки, примитивен смисъл на тази дума. Защото освен всичко останало, ние имахме нещастието нас да ни управлява клиентела и клика, която беше тежко некултурна. Тя дори в краденето нямаше финес.
В.ВАСИЛЕВ: Казахте, че режимът се е крепял на два стълба, на два крака. Дали те ще се окажат глинени или са солидни?
И. ХРИСТОВ: Сега! Историята е показала, и тук няма нищо оригинално в българския случай, с ГЕРБ в частност, че такива клиентелистки режими на пръв поглед изглеждат много страховити, но в момента, в който бъде прерязана пъпната връв с държавата и по-точно с ресурса, който се претака през държавата, да го кажем академично, те много бързо се разпадат. И сега ще зададете въпроса: добре, но все пак ГЕРБ не са на власт формално от повече от 6 месеца, защо това не се случи? Те показват завидни успехи и в трите избора, които бяха направени! Защото това беше надеждата на клиентелата, че те ще се върнат на бял кон. Че това е дребно опрощение, така да се каже, на фона на техните очаквания. Т.е. клиентелата беше твърдо убедена, че този период ще мине, те отново ще се стабилизират във властта и претакането ще продължи до пълното изчезване на пациента. Това обаче не се случи и затова в момента забелязвам, че все още по инерция, режимът на ГЕРБ представлява в момента, помните ли онази метафора за Чеширския котарак, само усмивката му стояла, него го няма. Сега гледам, че тази усмивка е само медийна. Сутринта гледам по всички медии, представители на ГЕРБ шестваха по всички телевизии в най-гледаното време, което ме навежда на мисълта, че там, очевидно, историческото време все още не съответства на фактическото такова. Все едно че Борисов е победил снощи на изборите, а не Радев. Но и това ще мине, както е казала източната поговорка.
В.ВАСИЛЕВ: Това е като махмурлука.
И. ХРИСТОВ: Да, точно така. Но ако трябва пък да кажем оттук нататък какво следва, аз, разбира се, сега виждам, ще прощавате, и т. нар. клишета срещу Радев. Първо, че той бил американски агент или пък руски агент. Да вземат пък да се уточнят. Защото той не може да бъде едновременно и американски, и руски агент, поради взаимно изключващите се интереси на господарите. А ако той успява да ги обслужва, това означава, че имаме гениален президент и би трябвало да го уважаваме дори за това. Но ген. Радев е преди всичко мъж с гръбнак. Второ: български офицер. Трето: смел човек. И четвърто: нещо, което много отдавна не сме имали в българската история – човек, който искрено си обича страната. Такова нещо не сме имали повече от 30 години. Аз мисля, и съм го казвал и друг път, че системата го изпусна, тя просто не догледа. Как този човек успя някак си да заеме един от висшите държавни постове? После тя си мислеше, че ще го опитоми, ще го показва, едва ли не, като експонат в политическата зоологическа градина – имаме и такъв екземпляр. Само че пък този екземпляр взе, че показа зъби, воля и най-вече той беше институционалната котва, около която отчаяните българи се събираха, за да дадат някаква съпротива на режима. Сега върху него стои обаче много по-тежка задача. Оттук накъде? Ние нямаме просто каскада от икономически, социални или политически проблеми. И Вие казахте във вашия анонс, и аз бих го повторил: ние имаме сбъркан модел въобще на функциониране на остатъчната България. Защото това е остатъчна България, ако някой си прави илюзии за останалото. Значи, този икономически модел не може да бъде реформиран. Той трябва да бъде сменен. Казвал съм го и друг път, ще го кажа и сега: България се намира, трябва да извоюва, а това означава, че трябва да има субект на стратегическа промяна в страната, който според мен може да се формира около институцията на президента. Ние трябва да извоюваме друго място в международното политическо и икономическо разделение на труда. Преди 30 години ни вкараха в такова разделение на труда, че ние играем ролята на периферия, суровинен придатък, придатък за доставка на хора и суровини, и работна ръка, и със затихващи функции. Всичко останало е само следствие. Нас ни бяха включили там. Ако ние не извоюваме, а това става с борба, други условия за участието си в икономиката и в геополитиката, ние ще изчезнем. Това е абсолютната, немилостива присъда на историята и неслучайно хищници, с ясно, добро разбиране на техния геостратегически интерес като Турция, за която вие говорихте, са се насочили, защото на тях вече им мирише на плячка, на труп. Ние не можем да ги обвиняваме, защото както вълкът казал на агнето: ти си виновен за това, че аз съм гладен. Проблемът е агнето да започне да придобива зъби и да се съпротивлява. А защо пък не и да има втори живот, виталност. Така че ние се намираме в много стратегически момент от историята на България. Надяваме се да ни пораснат рогата. Първото нещо, което трябва, аз много пъти съм го казвал, е да имаш сетива за това, че ти се намираш в трагична, проблематична ситуация. Много често бивам обвиняван, че това било черногледство, мизантропия, алармизъм, едва ли не теории на конспирацията…Вижте, ако вие не разберете, че умирате, т.е че сте болен, ще си умрете с идиотската усмивка на уста, че може би всичко ви е наред. Ние трябва да разберем, че се намираме в голяма беда, в жестока беда. А не в сладките, шербетени, захаросани приказки, че тук всичко ни е наред и че има само някои дребни опощения, така да се каже, в този модел. Моделът е изцяло зловещ, той е насочен към това нашата страна да изчезне, както се казва – нищо лично. В геополитиката тази територия е много важна и, или българите ще се окажат достойни да бъдат геополитически субект и да защитават собствената си територия и оттам – собственото си бъдеще, а това означава да минат в съвършено ново качество – икономическо, политическо, технологично, каквото щете, или те ще изчезнат наистина.
В.ВАСИЛЕВ: Аз намерих една прилика между Вас и Ботев. Ботев казва за Европа, че е “блудница”. Вие наскоро я нарекохте “дама с понижена социална отговорност”. То е едно и също, само че второто е много по-дипломатично казано. Защо обаче Европа не ни дарява с ласките си, въпреки че й плащаме, винаги сме й плащали?
И. ХРИСТОВ: Защото Европа е своенравна дама с понижена социална отговорност. Като всички такива дами, тя върти опашка около силните на деня. А слабите ги презира и ги мачка, по всякакъв възможен начин. Аз вече казах в моя анонс в началото, че всъщност режими като този, който ни управляваше до вчера буквално, са много изгодни, много изгодни, ако щете и ресурсно. България е много евтина страна за управление и контрол. Цифром и словом, получаваме някакви подаяния от Европа от порядъка на 1 млрд. евро, което са просто смешни пари, и реално контролират стратегическа територия. А нашите “партньори”, както се казва, от Брюксел знаят много добре, че тази рента, тези дребни, жълти стотинки ще им се върнат с лихвите. Същевременно са си напазарували корумпираната и алчна местна олигархия, която е готова, в името на този статус, включително да убият и майка си, това някак не подлежи на коментар. Европа много добре е преценила, като казвам Европа, разбирайте паневропейските елити, които много добре са преценили колко е ръста, мизерния ръст на българския т.нар. “елит” през последните 30 години. Тя създаде специалните парникови условия на отрицателната персонална селекция такъв елит да се ражда, а не някакъв друг, да се направлява такъв тип хора във властта, а не някакви други. Спомняте си едни оценки на американския посланик по отношение на бившия премиер. Т.е това е съзнателно, селективно отглеждане на бурени, политически, които да затревят нивата на България и най-накрая да я задушат.
В.ВАСИЛЕВ: Тази картина, за която говорим, много добре устройва нашите партньори. Те няма ли да реагират, ако България тръгне действително по един нов път, който е на собствено развитие, на защита на собствените интереси, на отговорност пред собствения народ? Би трябвало да реагират, би трябвало да реагират така, че да се опитат да го спрат. Можем ли да очакваме неприятни изненади?
И. ХРИСТОВ: Можем. Можем, защото това означава да влезем в противоречие, в генерално противоречие с целия курс и модел, който ни е наложен преди 32 години. Още на Малта, ако си спомняте.
В.ВАСИЛЕВ: Но ние вече влязохме?!
И. ХРИСТОВ: Влязохме, или поне даваме анонси за това. Следователно, оттук нататък вече можем да очакваме всичко. Можем да очакваме активиране и на вътрешни, и на външни фактори срещу един друг курс, ако такъв има. И за мен това е индикатор, примерно отношенията към Македония и натискът, който се оказа по отношение на България. И как ще издържи българският управляващ фактор един такъв натиск. Второ, опитите България да бъде вкарана в антируски пакт, във всичките му измерения. Виждам, че отговорните български държавни мъже се опитват да лавират в изключително тежки ограничения, които са поставени от геополитическата ситуация. Въпросът е дали ще устискат. Емпиричен въпрос, открит въпрос. Но един цар Борис, в условията на война, успя да избегне вкарването на България директно в конфронтация, да речем, със Съветския съюз. На трето място, разбира се, това, което аз Ви казах за модела. Ние трябва да задвижим не алтруизма на Европа, защото такъв няма, а интереса на Европа, егоистичния интерес на Европа. Какво иска Европа?! Тук, в Югоизточната част на Европа, там, където се събират стратегическите граници, лимеса с Турция – нарастваща регионална сила, която хвърля, така да се каже, предизвикателството на Европа. Русия, която те считат, едва ли не, за изконен враг. И други разни фактори: ислямският фактор, бежанският фактор и т.н. искат тук изпепелено пространство, което ще им създаде проблеми, с всичките проблеми, които имат в Западните Балкани допълнително, или може би европейският егоистичен интерес отвъд сиеминутния интерес да откраднем едни пари през българската клиентела, както беше досега, е тук да има, все пак, една развита субектност, която обслужва и европейския интерес, в крайна сметка. Искате да унищожите тази територия, окончателно, безвъзвратно и варварите да минат през нея и да финишират във Виена или в Брюксел? Те вече са там, апропо! Или искате тук да бъде създадено предмостие – цивилизационно, военно, технологично, икономическо, демографско, което ще има интерес да се саморазвива и ще има интерес да ви отбранява
В.ВАСИЛЕВ: Само че ние трябва да ги убедим със собствения си пример за това.
И. ХРИСТОВ: Точно! Това означава, че трябва да имаме съвършено ново качество на българския управленски елит. Не този до вчера, който беше готов да продаде и майка си и беше съзнателно подбран да бъде със съответния шлейф, биографичен, зад гърба му, който да го държи в зависимост, или съвършено друг елит, който ще договаря, не казвам наравно, но ще договаря и ще отстоява българския национален интерес. Има малки страни, вие вече посочихте такива – Финландия, Дания, Норвегия – те са по-малки по население от България, дори в момента, в жалкото й състояние! Не говоря за ближната Гърция, от която всеки ден трябва да се учим как можем да си отстояваме националните интереси и националния егоизъм, въпреки всичко.
В.ВАСИЛЕВ: Засегнахте термина “български политически елит”. Аз съм забелязал в този елит нещо, което е достойно за най-голямо презрение: те никога не се извиняват за пораженията, които са нанесли на държавата! Никой не се е извинил: нито за Козлодуй, нито за етническата партия, нито за спирането на Южния поток, за нито едно от тези злощастия, които са ни нанесли! Нито един от политиците не се е извинил, че е допуснал грешка! Това български феномен ли е или е световен?
И. ХРИСТОВ: Световен е, защото в Русия е същото. В Украйна пък е още по-зле. Ако погледнем към нашата черга, да речем, първо на чисто психологическо ниво: човек, ако има силата да се извинява, той няма да допуска голяма част от това, което е направил. Става въпрос за негодници, които дълбоко в презират страната си. Те не свързват своята биография и тази на децата си с “тази страна”, както използваше този термин по английски образец първият премиер Филип Димитров. Това е “тази страна”, аз съм от “онази страна”. И второ, те гледат на България като на брашнен чувал, който трябва да бъде изтупан, колкото се може по-бързо, в рамките на късия хоризонт, политически и биографичен, в който те са се намърдали на контролните лостове на властта. След това ще се изнесат там, където е чисто, светло и приятно. Сега, разбира се, обърна се много ситуацията обаче. Доскоро действително беше така, но както забелязвате, върви лов на тези бързи, мръсни пари. И той върви именно от центъра, който едно време монтира тези негодници тук: Уикилийкс, Панама Пейпърс, Пандора Пейпърс. Очевидно върви лов на новите пари. Много руски олигарси се простиха не само с парите си, но и с живота си. И то на запад, не на изток. Така че това е ясен сигнал, че единственият вариант да оцелеете, е, когато намалите своите егоистични апетити и вземете най-после и, Боже Господи, подчините своя егоизъм с оглед интересите на тази страна. Вие друга нямате! Тази страна е единствената, която ще Ви даде две неща: защита и гроб.
В.ВАСИЛЕВ: Ще оцелеем ли?
И. ХРИСТОВ: Зависи от нашата воля, от разбирането за суровостта на времето и обстоятелствата. Аз твърдя, че ние трябва да минем във военновременен режим, защото ние сме на война и ситуацията трябва да бъде такава. И мисленето ни трябва да бъде такова, и реакциите ни трябва да бъдат такива. Защото когато се държиш като жертва, обикновено биваш изяждан. Метафората с дръвчетата е много хубава. Някои болни мозъци са си помислили, че като отрежат едни дървета, все едно че си отрязват историята, миналото. Все едно че получават индулгенция за това минало, за двойнствения си живот и че ги чака нещо съвършено ново. Който реже дървото, реже корените си и обикновено умира. Никой не го уважава. Дори когато си прислуга, и то ревностна прислуга на новите си господари, те ще те употребят и ще те изхвърлят, но никога няма да те уважат, и те самите. Така че единственият ти шанс е да се биеш и да умреш като мъж, ако се налага.
В.ВАСИЛЕВ: Ще се бием, драги зрители!
Източник: Фейсбук профил на Васил Василев
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
.’.’ .’text/javascript’>
