Elexbet Elexbet giris Hiltonbet Tulipbet Bahis Rehberi
Микроблейдинг
СВЯТ

Проханов: Днес руският храм даде сражение на американската крепост

/NovinarBG.com/ Третата световна война започна през февруари 2014 г. Днес сме близо до финалната линия. Сценариите за по-нататъшното развитие на ситуацията са малко, всички те зависят само от нас – обикновените граждани и висшето командване. Но ако не спечелим тази конфронтация, тогава ще изчезнем като народ и цивилизация.

Ние – Русия и светът – сега сме в състояние, което може да се доведе до следната схема. Говорим за ситуацията в Украйна, която се развива в началото на пълноценна световна война.

Като всяка схема, тя опростява реалността, но в същото време я осмисля и я издига до определена вероятностна структура. Тази схема има три обективни вектора на възможно развитие на събитията и четири версии на субективната позиция.

И така, от самото начало се очертава известна асиметрия, чийто смисъл ще бъде разкрит, когато описанието на веригата бъде завършено. Философът Александър Дугин говори за три сценария за бъдещето в това отношение на страниците на Първи руски.

А сега водещата Елена Афонина обсъди съдбовните събития в предаването „Ние сме наясно“ с писателя и публицист Александър Проханов.

Чудовищната машина на русофобията ни атакува, опитвайки се да унищожи Русия като феномен

Елена Афонина: Ако говорим за битката, която се води на бойното поле в нашите души, в нашите глави, в нашите сърца, разбираме ли какво правим, към какво се стремим?

Александър Проханов: Ако говорим за мен или за Дугин, тогава има такова разбиране. Не съм много сигурен, че нашите хора имат пълно разбиране и се съмнявам, че голяма част от сегашния ни елит има такова разбиране. Важно е определен брой хора, които днес участват в идеологически и смислови битки, да разберат, че се води борба не на живот, а на смърт.

Трябва да разберем, че на реалните бойни полета се сблъскваме не само с украински части и дори не само с наемници от Европа, Америка и Близкия изток. Ние се противопоставяме на огромната, чудовищна по размери мегамашина на русофобията, която се стреми да унищожи не само властта в Русия, не само нейния президент, не само нейния език, култура, но и самата ни държава като феномен.

Те мечтаят да изравнят Русия от лицето на земята с булдозер. Да унищожат самата категория хора, наречени руснаци, така че в ямата, оставена от кофата на булдозера, онази мистериозна руска същност, онази мистериозна руска молекула на безсмъртието, която ни позволи да се съвземем отново след всякакви поражения и да възкръснем в нова красота и величие, да изчезне завинаги.

Тази война е обявена. Тя е различна от войната на Наполеон, различна от войната на Стефан Батори или от войната с Ордата. Напомня войната с Хитлер, но е по-сложна. Хитлер искаше да остави Русия зад Урал, искаше да остави ограничен брой руснаци и да ги превърне в германски протекторат. А сега говорим за пълното изтребване на самото споменаване на Русия.

И малко хора днес разбират същността на тези стремежи на Запада, малко хора са готови да я изследват. Но Дугин разбира това и го изучава. Той дава своите тълкувания. Но малко ясновидци са в състояние да разберат това.

Александър Проханов – „Идеологията, разбира се, има своите граници и като се формулира, става огън“. Царьград

Започналият през февруари конфликт има своята дълбока логика

– Разбрахме пред какво ще се изправим, а имаме ли съюзници, партньори, тези, които ни подкрепят в тази конфронтация? Или ние, руският народ, сега сме сами?

„Когато влязохме в битка през февруари, имаше много неща, които не разбирахме. Планирахме битката като мимолетна и локална. Целите, които Русия постави пред войските, също бяха локални, ограничени до Донбас.

А този конфликт, който започна в края на февруари, има своя мистериозна дълбока логика, той се развива спираловидно, обхваща все нови и нови явления, нови пространства, нови градове, нови контингенти, нови сфери на битка – икономическа, политическа, културни, религиозни, философски и исторически.

Така този конфликт придобива гигантски размери. И все повече и повече се използват нови оръжейни системи, това вече не са М-16 и Калашников, това не са американски три-седем гаубици и космически групировки, това не са дори тактически и стратегически ядрени оръжия. Това е оръжие на значенията, едно от най-страшните и ужасни видове оръжия. Защото щом значенията бъдат низвергнати, носителите на тези значения с техните оръжия, водачи и трикове изчезват.

Русия има ли съюзници? Разбира се, Русия има вечни съюзници. Това са армията и флота. Но не съм убеден, че тези съюзници днес работят с пълна сила и демонстрират всичките си възможности.

Продължавам да работя с тези съюзници и да правя нашите кораби по-малко уязвими от украинските и американските противокорабни системи. И аз бих снабдил нашата армия с много по-голям брой термовизионни камери, космически целеуказатели.

Но освен тези очевидни съюзници, Русия има геостратегически съюзници. Разбира се, това е Китай и колкото по-далеч, толкова повече.

Наскоро се проведе срещата на ШОС и виждаме, че се създава някаква алтернативна общност от държави, народи и цивилизации. И тук Русия не е сама, тя е част от този великолепен цивилизационен букет.

Какво струва иранската цивилизация, индийската или китайската! Това са всички възхитителни явления, които сега се проявяват все по-интензивно и Русия заема едно от централните места в тази цветна леха.

Руската идеология се описва с метафората „Храм на хълма“

– Ще цитирам фрагмент от статия на Александър Гелиевич:

Собствената ни пълноценна идеология не само би ни била полезна днес, но ако я няма, ще загубим. Без собствена идеология, която ясно да дефинира кой е приятел и кой враг, ще се окажем в такава ситуация почти безсилни. И тук възниква искането именно за идеология, за ясно разбиране: нашите – чужди, нашите граници – тяхната територия.

Имаме ли нужда от това или говорим за нещо друго? Що за идеология е това и какъв сега разбираем за всички смисъл може да се вложи в нея?

– Идеологията, разбира се, има своите граници и веднъж формулирана, става толкова пламенна. Ако около нея се очертаят граници, тогава зад тях започва друга, враждебна идеология. И именно това разбиране за „свой или чужд” поражда велики идеи, велики учени.

Но Русия има идеология. Не говоря за баналностите, които понякога се хвърлят в общественото съзнание, те казват, че руската идея е идеята на футбола или е идеология на потреблението. Те дори не споменават формулата, според която идеологията на съвременна Русия е патриотизмът.

Не, разбира се, всичко това е много по-дълбоко и по-силно. И не можеш да формулираш една идеология, седнал на маса с карти, не можеш да я формулираш в парламентарните столове. Идеологията трябва да бъде чута и позната, слушайки гласовете на всички руски мъдреци, живели преди нас, ясновидци, които в различни векове са говорили по един и същ начин и с различни думи.

Трябва да слушаме нашите влъхви, които говореха за подмладяващите ябълки, за безсмъртната, жива вода, мечтаеха да създадат плодородно царство, където няма смърт, където няма насилие, където хората в образа на Иван Глупака строят дворци и градове за една нощ.

Трябва да слушаме нашите православни мистици като стареца Филотей или патриарх Никон, които казаха, че смисълът на руската държава не е да придобива съкровищница и не да разширява границите, а да запази православието. Тоест запазването на великото учение за Царството Небесно. Това е смисълът на руската история, смисълът на съществуването на руския народ – запазването на това велико учение за Царството Небесно, където няма смърт, няма насилие, където цари божествената справедливост.

И патриарх Никон се надяваше, че второто идване на Христос ще се случи тук, близо до Москва, в Новия Йерусалим. Той нарече нашите реки край Москва, хълмове, нашите хълмове по имената на палестинските места, където е стъпвал кракът на Спасителя.

За какво са говорили нашите големи космисти като Николай Фьодоров? Те казаха, че са възможни такъв живот, такова същество и такава страна, където хората ще бъдат толкова прозрачни за светлината, че, обединени с най-новите постижения на науката, ще могат да възкръснат през живота си.

Нашата руска литература говореше за същото. Тя отърва злото от човека, отърва злото от нашето общество. И болшевиките говориха за това по-рано, когато искаха да построят Царството Небесно на земята. Следователно идеологията на руския народ, руската мечта е създаването на свят, където няма да има зло, няма да има насилие, няма да има потискане на силните от слабите, където ще има разцвет, където ще има хармония и благодат.

Руската идея, руската идеология се описва с метафората „Храм на хълма“. А западната идеология, срещу която сега се борим, тя се описва с метафората „Градът на хълма“, от който всички непокорни народи, живеещи под планината, са засипани с крилати ракети. Следователно, говорейки с подобни метафори, „руският храм се бори с американската крепост“.

Руската идеология е идеологията на храма, идеологията на руската мечта и всичко останало идва от това – и институциите на властта, и как ще строим къщи, и какви песни ще композираме, и как да управляваме икономиката, и как богатите ще се свържат с бедните. Всичко това се връща към идеологията за приближаване на съществуването ни до Царството Небесно, което живее в Русия от векове. Това е моята преценка.

Мобилизацията е сплотяването на хората около светините

– Много хора си задават въпроса: как мога да помогна? И до известна степен отговорът на този въпрос е в статията на Александър Гелиевич:

Мобилизацията е неизбежна, войната касае всички и всеки, ние сме народ герой, макар и на висока цена, но сме побеждавали страшен враг не веднъж или два пъти в нашата славна история. Ще спечелим и този път, само войната срещу Запада да стане народна. Войните на народа са тези, които печелим, войни, в които една гигантска нация се пробужда, за да участва.

Каква е тази народна война? За какво говорим и каква мобилизация? Как разбирате каква е мобилизацията, какъв е този единен порив на народа победител и кога, по какъв сигнал? Как трябва да стане това?

– Когато Дугин говори за мобилизация, той няма предвид само мобилизация във военните комисии. Говорим за мобилизирането на хората около техните светини и ценности, около тази дълбока същност, която е атакувана от врага, готова да я заличи, за да изчезне всичко – родни прагове, родни университети, семейства, руски имена, руски стихове. Руско усещане за земя, небе.

Именно около тази същност, която трябва да възкръсне и да се появи пред хората в цялата си възхитителна божествена красота, трябва да има мобилизация. За тази стойност хората могат да се бият и да умрат.

Мобилизацията е момент и такива моменти възникнаха в руската история, когато руското общество, като правило, разпокъсано, изпълнено с вълнения и тревоги, внезапно се комбинираше в синтез, когато възникна такъв ослепителен фокус, където всички класи, всички диалекти, всички възрасти обединени, всички подредби.

Този синтез, тази мобилизация, историческа мобилизация, възникна на Куликовото поле, когато княз, монах, смерд се събраха в една армия и всички тръгнаха да спасяват Родината, да спасяват Отечеството. Такъв синтез възниква по време на Смутното време, на полето Бородино. И, разбира се, такъв зашеметяващ синтез възниква през 1941 г. близо до Москва.

До този момент нямаше синтез, войната ни разпръсна, немците ни разбиха, нашата велика Червена армия. И близо до Москва се случи зашеметяващ синтез, когато съветските хора, много осакатени, осакатени както чрез лишаване от собственост, така и чрез унищожаване на свещеници, изведнъж всички се обединиха и това ни позволи да победим близо до Москва, близо до Сталинград, близо до Курск, близо до Берлин.

И в резултат на тази победа възникна гигантски народ. Гигантските хора са хората от 1945-та година, това са хората, които хвърлиха щандартите на фашистките дивизии в подножието на мавзолея на Сталин.

След това, през годините на перестройката, този гигантски народ се превърна в джудже, ако не и напълно изчезнал. И бавно, болезнено, през драмите след 2000-те години, ние възвърнахме нашата раса отново, възвърнахме си увереността.

А какво значи мобилизация днес? Това не означава, че сега представители на военната служба ще отидат да изкарат всички млади хора в казармата и да ги научат да маршируват. Това е твърде примитивно и просто.

Общата кауза е руско чудо, което съживява хората-великани

Днес мобилизацията е когато червени и бели, монархисти и републиканци, никонианци и староверци, мюсюлмани и православни изведнъж изчезнат от нашето общество. Когато изчезнат всички начини на живот, когато изчезнат богатите и бедните. Всичко се слива в този фокус, има усещане за обща кауза.

Обща кауза е руско чудо, когато цялата тази Русия, изпълнена с раздори, внезапно забравя стари рани с дългогодишни оплаквания, оставя настрана всичките си ежедневни грижи и се превръща в един единствен народ-гигант. И това се случва в моменти на смъртна опасност, смъртна заплаха, когато възникват неприятности за тази руска тайна, за руската свещена молекула, която ни възпроизвежда всеки път след пожари.

И по правило носителят на този смисъл, на този призив, на тази тревога е суверенът, лидерът, върховният владетел, президентът. Тогава пламва цялото общество. Защото Русия е централистична държава, в която има върховен владетел, надарен с народно доверие и божествена воля.

Когато това се случи, моментално нашият вътрешен кристал ще блести с всичките си лица. И ние отново ще започнем да се превръщаме в народ-борец, народ-великан.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Поглед

Още новини

Back to top button