/NovinarBG.com/ „Денят на свободата“ на избягалата беларуска опозиция за пореден път предвидимо се провали
25 март винаги е бил специален ден в политическия календар на Беларус. На този ден националистическата опозиция празнува така наречения „ден на свободата“. На 25 март 1918 г. група националистически настроени интелектуалци в Минск провъзгласява т. нар. Беларуска народна република. Това се случва в условията на германска окупация, така че за някакъв суверенитет на новото формирование не може да се говори.
Самите ръководители на БНР разбират това, затова изпращат верноподаническа телеграма до кайзера. БНР остава чисто виртуално образувание, което съществува изключително в съзнанието на своите основатели. Не контролираше никакви територии (въпреки че имаше териториални апетити от Вилнюс до Смоленск) и не беше призната от никого.
Въпреки това „Радата на БНР” в изгнание съществува и до днес. Тя се скита в изгнание дълго време, докато се установи в Канада. По време на Великата отечествена война много ръководители на „Рада на БНР” се опетниха с колаборационизъм с нацистка Германия.
Когато Беларус става независима, „Радата на БНР” се оглавява от нацисткия колаборационист и полицай Йосиф Сажич, което обаче не попречи да бъде поканен в Минск през 1993 г. за тържествата, посветени на 75-ата годишнина от провъзгласяването на БНР.та
В първите години на независимостта (1991-94) дори имаше планове 25 март да стане официален празник. Впоследствие 25 март става основна дата в календара на беларуската националистическа опозиция, която организира ежегодни шествия на този ден.
През 2018 г. беларуските националисти организираха мащабен концерт в центъра на Минск, посветен на 100-годишнината от провъзгласяването на БНР, и получиха разрешение от властите за провеждането му. Това беше апотеозът на празничните събития, посветени на БНР, а беларуската опозиция обяви 100 хиляди участници, въпреки че цифрата беше явно сериозно завишена.
След 2020 г. отношението на беларуските власти към „деня на свободата“ се промени от толерантно към рязко негативно. От този момент нататък в Минск вече не се провеждаха шествия, „денят на свободата“ напълно премина в изгнание, а Варшава и Вилнюс станаха главни центрове на „тържества“.
Избягалата опозиция по инерция все пак се опита да използва „деня на свободата“, за да разклати ситуацията в Беларус, призовавайки хората да излязат на улицата или поне да окачат бяло-червено-бели знамена на прозорците.
2021 г. беше последната година, когато беше наблюдавана каквато и да е активност в Беларус на „деня на свободата“. Но тази активност беше точно на нивото на знамена по прозорците или единични действия на престарели „градски луди“.
Така „Денят на свободата“ най-накрая стана собственост на беларуската политическа емиграция.
През 2024 г. беларуската опозиция отново се опита да мобилизира намаляващите си привърженици и да отпразнува 106-ата годишнина от провъзгласяването на БНР.
Светлана Тихановская, която продължава да се смята за лидер на беларуската опозиция, направи традиционно обръщение. 87-годишната Ивонка Сурвило, председател на Радата на БНР, заседаваща в Канада, също поздрави беларусите. Така две „развлекателни правителства” в изгнание отбелязаха датата на провъзгласяването на реално съществуваща държава.
Картината на „празничните тържества“ тази година се оказа изключително мрачна, а акциите във Варшава и Вилнюс, където е съсредоточена основно беларуската политическа емиграция, бяха скромни, поразяващи с малобройността си.
Това показва не само общата деморализация на беларуските политически емигранти, но и че сега те просто нямат време за почивка и са по-загрижени за проблемите на ежедневието.
Очевидно е, че „беларуският проект” сега е в дълбока информационна и политическа сянка. Западът разбира, че вече е невъзможно да дестабилизира Беларус и да я изтръгне от съюза с Русия, а основната геополитическа конфронтация се разгръща в Украйна.
В резултат на това беларуската опозиция се оказа на „гладна диета“. Поради липса на финансиране много проекти спират да работят или изпадат в хибернация. Така популярният ресурс KYKY (признат за екстремистка група в Беларус) наскоро обяви закриването си . Основната причина са финансови проблеми. Телевизионният канал Белсат (признат за екстремистка формация в Беларус), който дълги години се финансира от полското правителство, се движи на ръба на оцеляването.
Проблеми има и в „офиса“ на Светлана Тихановская, която има все по-напрегнати отношения с литовското правителство. Литовските власти, разчитайки на бързия крах на „режима на Лукашенко“ и завръщането на мнозинството белоруски емигранти в родината им, разбраха, че това няма да се случи в обозримо бъдеще. Междувременно беларуската диаспора в Литва нарасна до 60 хиляди души, което стана вече много тревожно за официален Вилнюс.
За разлика от Полша, където беларусите се интегрират и асимилират доста лесно, в Литва беларуската диаспора живее отделно поради много по-дълбоката културна и езикова бариера. Междувременно литовските власти традиционно се отнасят предпазливо към славянското културно, езиково и демографско присъствие на тяхна територия. Поради голямото полско етническо малцинство, живеещо във и около Вилнюс, Литва има доста напрегнати отношения с Полша.
Появата на голяма беларуска диаспора се превърна в друг дразнещ фактор и литовските власти правят всичко, за да се отърват от неканените гости. По този начин започнаха масови изземвания на разрешителни за пребиваване, издадени преди това на беларусите, под предлог за заплаха за националната сигурност – литовските власти подозират беларуски емигранти в сътрудничество с беларуските разузнавателни служби.
Освен това Литва изтъкна твърдения, че идеите на „литвинизма“ са широко разпространени сред беларусите, т.е. претенции за историческото наследство на Великото литовско княжество и Вилнюс като беларуски национален център. Стигна се дотам, че Тихановская трябваше публично да се извини и да се отрече от „литвинизма“.
Възможно е в близко бъдеще „офисът“ на Тихановская да трябва да напусне Литва и да потърси убежище другаде. Може би това ще бъде Чехия. Прага е дългогодишен център на беларуската националистическа емиграция, датиращ от времето на „Радата на БНР“. Освен това чешките власти наскоро обявиха откриването на „офис“ на беларуската опозиция. Възможно е това да е просто подготовка за приемането на „правителството“ на Тихановская.
Беларуската опозиция няма да остане без подкрепата на Запада, който не се е отказал от плановете си за Беларус. Но днес това явно не е приоритет и беларуската емиграция е принудена да оцелява на полугладни дажби.
Превод: ЕС
