Нормалните хора, за разлика от привилегированите жълтопаветни говорители, се интересуват от високите сметки
Напоследък едни и същи хора прескачат от телевизия в телевизия, за да ни обясняват колко чудесен бил животът в България и как благодарение на предишното правителство и лично на бившия премиер сме щели да имаме газ за стотици години напред. А когато все пак някой тв водещ се осмели да попита потъналия във фантазмени светове събеседник за цената на въпросния природен газ, обикновено получава следния отговор: „Е, да, по-висока ще бъде цената му, ама това изобщо не е важно. И изобщо крайно време е да спрете да мислите за хладилника и за сметките, защото евроатлантическите ценности със сигурност са по-важни от тези битовизми“.
Хората, които говорят така, обикновено нямат финансови проблеми. За тях няма никакво значение дали месечната им сметка за парно ще бъде 200, 300 или 1000 лева. Ще си я платят и на следващата секунда ще забравят това плащане, за да имат достатъчно време да ви обясняват за евроатлантическите ценности.
И как мислите, че тези хора са постигнали финансовото си благополучие? Може би благодарение на бляскави идеи и къртовски труд? Да, сигурно има и такива, но те са пренебрежимо малцинство. Членовете на умнокрасивия телевизионен коментариат, които ви убеждават какви Ганьовци сте, щом се притеснявате за високите сметки, нямат финансови проблеми, защото са дългогодишни стипендианти било то на „Америка за България“, било на „Отворено общество“ или на някоя от десетките чужди НПО, които от началото на прехода задават тона на говорене и мислене в България. И понеже материалният просперитет на грантовите анализатори е осигурен от момента, в които са прикрепени към NGO мрежите, те наистина не разбират притесненията на нормалните хора.
Нормалните хора, за разлика от привилегированите жълтопаветни говорители, се интересуват от цената на газа. Защото от тази цена зависи както месечната им сметка за отопление, така и сумите, които ще оставят всеки път на касата на магазина. А бясно галопиращата инфлация отдавна е изяла всички увеличения на пенсии и заплати, с които толкова обичат да се хвалят бившите, за щастие, управляващи. И когато не те дотира „Америка за България“, ти става все по-трудно и плащането на сметките, и пълненето на хладилника.
В България има всякакви разделения. Но със сигурност едно от най-важните е между разглезения либерален елит и нормалните хора. Между тези, които в даден момент са НПО-активисти, после стават министри, а после пак се връщат в любимото NGO, и хората които се скъсват, за да осигурят що-годе нормално бъдеще на себе си и децата си.
Всъщност класовата борба, която така задълбочено бяха описали Маркс и Енгелс още през 19 в., никъде не е изчезнала. Класовата борба се води и днес, макар говорещите телевизионни глави да ви убеждават, че няма такова нещо. Има, и още как. От едната страна е класата на облагодетелстваните, на тези, които благодарение на чуждестранните кукловоди държат политическата, икономическата и медийната власт. Тези са достатъчно богати, за да се мръщят гнусливо всеки път, когато се заговори за цени и сметки. От другата страна са нормалните хора. Хората, които наистина работят, а не се препитават с фабрикуването на измислени изследвания, плащани щедро от чужди неправителствени организации.
В настоящия момент битката между двете класи се печели от класата, която държи властта, от онези, за които цената на газа няма значение. Тези хора си имат всичко, включително и политически партии. И тези партии правят така, че цената на природния газ за България да се вдига, а съответно да се вдигат и цените на всички стоки в магазините. Партии като ПП и ДБ, например, искат газът в България да идва с танкери, от хиляди километри разстояние, което, естествено, го прави несравнимо по-скъп от досегашния. И нека пак да повторя, за да не се забравя – лидерите на тези партии и техните най-активни говорители нямат никакъв проблем да платят и най-безбожно високата сметка, получена в резултат на скъпия газ.
Проблемът е само наш. И затова много трябва да внимаваме за кого гласуваме на изборите. За да не се окаже, че сме гласували за борци срещу корупцията, а сме инсталирали във властта хора, които в името на личния си просперитет са направили така, че ние останалите да плащаме двойно и тройно за всичко. Така че, да не бягаме от своята лична отговорност. Както са обичали да казват древните римляни : Suae quisque fortunae faber est – всеки сам кове съдбата си.
Петър Волгин, Уикенд
