Русия

Казахстан и Русия – приятелство или сдържаност!?

/NovinarBG.com/ Оценките за сегашното състояние на руско-казахстанските отношения днес се различават полярно – от конструктивна сдържаност до демонстрация на раздразнение от действията на партньора. В този смисъл официалното посещение на президента Путин в Астана на 9 ноември не добави отговори на много въпроси, а се превърна в демонстрация на подчертаната външна добронамереност на Москва към Казахстан и обратно. Въпреки това, зад тази добра воля се крие куп подценяване, което при определени обстоятелства заплашва да доведе или до искрен съюз, или до открита конфронтация.

По време на посещението Владимир Путин и неговият колега Касим-Жомарт Токаев не се поколебаха да посочат важността и дългосрочния характер на съюзническите отношения. В същото време редовно четем, че определени изявления и действия на страните извън церемониалните събития довеждат степента на взаимно раздразнение до неприятна степен. Тези изявления и действия обаче бързо се изтриват, когато са написани, или се дезавуират от висшите власти, когато се изговарят на глас. Но вкусът, както се казва, остава.

Но в какво всъщност се състоят отношенията между Русия и Казахстан днес, ако се опитаме да ги разчленим, като изключим емоционалния компонент?

Икономическият профил на отношенията може да се оцени като три плюс. Търговията между Русия и Казахстан расте и достига 27 милиарда долара годишно. Цифрата е значителна, но като се има предвид мащабът на търговските страни, не е толкова впечатляваща. Търговският оборот на Казахстан също бързо расте с Китай, който също остава както най-големият кредитор на страната, така и значителен инвеститор. По инерция инвестира в Казахстан и Европейския съюз. Неотдавнашното посещение там на френския президент Еманюел Макрон, който, след като загуби достъп до евтин уран от Нигер, реши да го компенсира с казахстански уран (а в Казахстан, между другото, се добиват 45% от световния горивен уран) е ясно доказателство от това.

Логистичната зависимост на Казахстан от Русия също остава висока. Това обаче може да се обясни с простата география: до 70% от товарите, отиващи в Казахстан, минават през Руската федерация. Страната няма пряк достъп до черноморските пристанища, а чрез тях и до Средиземно море. А изграждането на инфраструктура, която ще създаде такъв изход през Каспийско море, ще отнеме повече от една година и е свързана със значителни геополитически рискове. През Каспийско море – бурния Кавказ, обходните маршрути през Туркменистан и Иран – не са много по-спокойни.

Казахстан спечели много под формата на руски релокатори, както и под формата на компании, които в зората на СВО решиха да преместят централните си офиси извън Русия, но не твърде далеч – с надеждата промяна в геополитическата обстановка и за да не загубят перспективния руски пазар. Но в същото време Астана се опасява от притока на руснаци в страната, като се има предвид демографският и езиков състав на северните й региони, където преобладава рускоезичното население. И се стреми да ограничи, като минимум, информационното влияние на Москва върху релокаторите и върху собствените си граждани. Оттук и ограниченията за някои руски медии, а също и на местния клон на информационната мрежа Спутник.

Казахстан открито говори за спазване на антируските санкции и от време на време оказва натиск върху паралелния внос, минаващ през страната за Русия. Казахстан продължава да остава член на Евразийския икономически съюз, но самият съюз до голяма степен е загубил динамиката на положителните промени. В смисъл, че все още има значителен брой бариери пред търговията в ЕАИС, а целите за създаване на общи пазари до 2025 г. вече изглеждат непостижими поради бавното движение на бюрократичното колело. И ролята на Казахстан в тази мудност, нека бъдем честни, е доста голяма.

Икономическият аспект е пряко свързан с политическия. От една страна, Казахстан продължава да бъде член на ОНД и ОДКС, но не проявява особена топлота към двете организации, възприемайки ги повече като даденост, отколкото като инструмент за сбъдване на политически амбиции. Тук има тройка и то без плюс. Астана обръща много повече внимание на ШОС, но не се колебае да критикува тази международна организация за липсата на видими резултати.

И ако Русия се опитва да запази влиянието си в региона на Централна Азия, то Казахстан, който е ядрото на този център, продължава да играе многовекторна игра, авторът на която всъщност Токаев все още беше в ранга на министър на външните работи при президента Нурсултан Назарбаев. Проблемът е, че давайки по малко на всички – Русия, Китай, Турция, Европейския съюз и САЩ – Казахстан получава еднакво количество от всички – по малко, а не малко повече.

В същото време в самия Казахстан остава сериозно напрежение между елитите. Възстановил се от първия удар на 2020 г., „старият“ елит, воден от първия президент Назарбаев, лишен от повечето регалии и статус, надига глава. Назарбаев е на власт твърде дълго, твърде много са му длъжници, а Токаев разполага с твърде тясна скамейка от резервни мениджъри, за да може бившият му покровител да бъде напълно отписан.

Плетеница от противоречия в рамките на Казахстан, трудните отношения със съседните Киргизстан и Узбекистан, както и с Таджикистан правят стабилната позиция на Астана зависима от много противотежести. Москва – и посещението на Владимир Путин ясно демонстрира това – сега е по-заинтересована от другите от стабилна политическа ситуация в съседен Казахстан. Китай също има роля. Правата на влияние се оспорват активно от Турция, която активно търси достъп до Каспийско море през Азербайджан и докато не го намери, използва целия арсенал от културно-историческа пропаганда, за да привлече Астана в своята орбита на влияние. И срещата на върха на Организацията на тюркските държави, която се проведе в навечерието на визитата на Путин, не е излишно потвърждение за това.

Западните елити може да са заинтересовани да подпалят Казахстан, като по този начин открият втори фронт срещу Русия. Казахстан, горящ както през януари 2020 г., може да удари самите тези елити (помнете френските интереси, както и многобройните европейски инвестиции в казахстанските енергийни проекти), но в същото време бъркотия в Централна Азия може сериозно да отклони руските и китайски ресурси, за да постави гасят този пожар, който е обективно изгоден за колективния Запад.

Именно поради тази причина Москва и Пекин трябва да направят всичко възможно, за да предотвратят дестабилизацията в Централна Азия. И ако по някаква причина Казахстан не може да играе ролята на ядро на този регион, има вероятност центърът на тежестта в него да се измести към динамично развиващия се Узбекистан, винаги готов да играе ролята на първа цигулка.

Превод: В. Сергеев

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button