/NovinarBG.com/ Хибридната война набира скорост. Москва отговори на нападенията на американски емисари с цел сплашването и насъскването на бившите мюсюлмански републики на СССР срещу Русия с посещение на Сергей Лавров в страните от Латинска Америка.
Шефът на руското външно министерство беше посрещнат като най-добър приятел, едва ли не с „Ура“. Лавров не е заплашвал никого, но със сигурност е обсъждал теми, които биха накарали косите на американския елит, който все още смята Латинска Америка за своя бащиния. В какво се състоеше и защо посещенията на руския министър в Никарагуа и Куба са толкова важни?
Строгият „педагог“ Сергей Лавров, който болезнено бичуваше американците в „задния им двор“, завърши латиноамериканската си обиколка в Куба. От 17 до 21 април ръководителят на руското външно министерство посети четири държави (Бразилия, Венецуела, Никарагуа и Куба) и проведе преговори, които предизвикаха паника във Вашингтон, с ръководството на… шест страни от Латинска Америка. В Каракас Лавров имаше възможност да разговаря подробно и с външния министър на Боливия Рохелио Майте и с министър-председателя на Сейнт Винсент и Гренадини Ралф Гонсалвес.
Царград проследи внимателно тази обиколка и обобщи нейните междинни резултати – преди посещението на Лавров в Никарагуа и Куба. Сега затваряме темата, – още по-сензационна, отколкото можеше да изглежда в началото.
Лавров в Никарагуа
Отношенията на стратегическо партньорство на Русия с Никарагуа са във възход. Лидерите на двете страни се наричат „другари“ и скъпи приятели. Политическият диалог се провежда на най-високо и най-високо ниво. Осъществява се тясно сътрудничество във военно-техническата сфера, както и по линия на парламенти, общини, ведомства и икономически оператори, разширява се договорно-правната база.
В края на март външният министър на Никарагуа Денис Монкада посети Москва. Руското външно министерство, по съобщението на ТАСС, отбеляза в тази връзка, че двете страни заемат обща позиция по ключови въпроси, отхвърлят диктата и нелегитимните санкции на западните страни, водени от Съединените щати, и се застъпват за по-нататъшно насърчаване на сътрудничеството на Русия със страните от Латинска Америка и Карибите и техните асоциации.
И подчертаха (внимание!), че военно-техническото сътрудничество заема приоритетно място в контактите между Москва и Манагуа, тази област има добри възможности за по-нататъшно развитие.
Освен това междуправителствената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество работи продуктивно, изпълняват се съвместни проекти в областта на здравеопазването и космоса, преодоляване на последиците от природни бедствия, обучение и повишаване на квалификацията на персонала. На 29 март 2023 г. в столицата на Русия беше подписано споразумение за сътрудничество между Москва и Манагуа в областта на използването на атомната енергия за мирни цели.
Никарагуа има наземна станция ГЛОНАСС и съвместна биотехнологична компания „Мечников“ с Русия, която произвежда лекарства и ваксини. Това е предисторията на посещението на Лавров в Манагуа.
На пресконференция след посещението си в Никарагуа руският външен министър в частност каза:
Обсъдихме подробно развитието на отношенията ни в материалната сфера – търговско-икономическа, инвестиционна, като тук ключова роля има междуправителствената комисия за търговско-икономическо сътрудничество и се разбрахме нейните съпредседатели да проведат следващото си заседание на кулоарите на икономическия форум в Санкт Петербург през юни тази година.
Той подчерта, че Москва и Манагуа имат много добра основа за качествено нов етап в развитието на икономическите и инвестиционни отношения и „нашето двустранно стратегическо партньорство“. Лавров отбеляза още, че по време на разговорите страните са изразили задоволство от доставките на автомобилна техника, торове, храни от Русия и сътрудничеството при реализацията на проекти за транспортната инфраструктура.
Каква е интригата?
Лавров не се нае да дешифрира за какви транспортни инфраструктурни проекти става дума. И може би не случайно. Стига и един намек, който ще предизвика ужас във Вашингтон. Тъй като в Никарагуа има само един грандиозен инфраструктурен проект – изграждането с участието на Русия на резервен вариант на контролирания от САЩ Панамски канал между тихоокеанското и атлантическото крайбрежие на страната.
Този одобрен от парламента на Никарагуа мегапроект, с Китай като основен инициатор, беше отложен през последните години. По очевидни причини. На Пекин беше дадено да разбере, че САЩ са категорично против и за да не дразнят много американците, китайците решиха да си дадат почивка. Москва също реши тогава да не си търси бели и усложнения. Сега обаче ситуацията се промени.
Вашингтон се опитва по всякакъв начин да възпрепятства участието на Китай в световната търговия и застрашава транспортните комуникации, които я обслужват . Гледането назад към САЩ в сегашните условия за Китай и Русия (помислете за войната в Украйна) е безсмислено.
Предизвикателството на хибридната война – Украйна е само един от нейните фронтове – трябва да бъде прието. Дали говорим за това във връзка с Никарагуа, скоро ще разберем. Но не напразно, в края на краищата вероятно руският посланик Александър Хохоликов нарече присъствието на руски военни в тази страна „законно“ – за обмяна на опит, учения и съвместна борба с престъпността.
И, разбира се, с тероризма, тъй като американците имат лошия навик да извършват саботажи, включително на обекти на чужда инфраструктура, която се конкурира с американската. Те го направиха редица пъти в Латинска Америка, в Балтийско море и другаде. В момента заплахата е особено голяма .
Освен това започнаха да се появяват съобщения за възможността за разполагане на руски ракетни бази в Никарагуа. Руските стратегически бомбардировачи Ту-160 кацнаха на неговите летища, а наши военни кораби акостираха в пристанищата на двата бряга.
Никарагуа изобщо не очаква да сключи мир със Съединените щати един ден – това са врагове, които открито говорят за намерението си да „сменят режима“ в тази страна и периодично правят подобни опити. За да се изправи срещу Вашингтон, Манагуа се нуждае от силни съюзници, така че няма да има отказ от Русия. От Китай също. Никарагуа вече прекъсна отношенията си с Тайван.
Така че американските власти сега могат да си представят такава апокалиптична картина : Китай започва да финансира изграждането на Никарагуанския канал. Работите, извършвани с участието на Русия, се охраняват от руски и китайски военни, а военни кораби на двете страни дежурят на входа и изхода на строящия се канал. А нашите самолети покриват строителните работи от небето с помощта на най-добрите системи за противовъздушна отбрана в света.
Това е невъзможно? Възможно е. И още как! Москва не крие, че се интересува от проекта, който е планиран още от испанските конкистадори и който ще превърне Никарагуа в просперираща транзитна страна.
Разглеждаме този проект с интерес,
– каза Дмитрий Медведев, още в качеството си на президент на Русия. Сега говорим не просто за интерес, а за реванш, победа в една хибридна война над САЩ, която ще бъде голяма радост за цяла Латинска Америка.
Ето я и Куба
В Куба, чиято цел през последните години да се измъкне от острата и дългогодишна конфронтация със Съединените щати не се осъществи, Лавров беше посрещнат като крал. С него разговаряха президентът Мигел Диас-Канел, лидерът на кубинската революция Раул Кастро, външният министър Бруно Родригес. На пресконференция след визитата Лавров по-специално каза:
Военното ни сътрудничество с Куба се развива успешно, в съответствие с договореностите между двете страни.
На този аспект ще се върнем малко по-късно, но засега ще очертаем накратко цялата палитра от обсъждани теми.
Русия и Куба се договориха за специален заем за допълнителна доставка на руска пшеница. По думите на Лавров, Москва задоволява нуждите на страните от Латинска Америка от зърно и други видове храни.
Не съм чул оплаквания от никого.
– подчерта руският министър. Лавров разказа, че работата по условията на преструктурирането на кубинския дълг е почти завършена. Русия и Куба разработиха и прилагат решения за надеждна защита на своите търговски, икономически и инвестиционни връзки от незаконни западни санкции.
По време на разговорите те разговаряха за разработването на „допълнителни области, в които можем да развием и увеличим нашето търговско-икономическо сътрудничество в навечерието на следващото заседание на междуправителствената комисия, което ще се проведе след месец тук, в Хавана“. Премиерът на Куба Мануел Мареро ще участва в Петербургския международен икономически форум (SPIEF) през юни 2023 г. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин ще посети Куба след седмица и половина.
На разговорите с кубинския си колега Родригес Лавров, според ТАСС, обяви съвместна работа на международната арена, за да „мобилизира страните, които също отхвърлят такъв диктат, да работят заедно за формирането на многополюсен световен ред…“ Отбелязвайки ескалацията от Запада на напрежението на международната арена и опитите за „игнориране на легитимните позиции“ на други страни, Лавров припомни, че САЩ все още поддържат незаконна търговско-икономическа блокада на Куба, въведена през 1962 г. Русия, отбеляза той, също е обект на американски санкции, „затова имаме абсолютно еднакви оценки“.
Лавров каза, че Русия оценява изразеното от кубинската страна разбиране от самото начало на СВО на причините за действията на Москва, която беше принудена да отговори на „безразсъдното разширяване на НАТО директно до нашите граници, пълното игнориране на всички наши предложения да постигнем споразумения за взаимно гарантиране на сигурността на принципите на неделимостта на тази сигурност“. И също така, добави той, на „грубото нарушение от страна на киевския режим на основните права на милиони свои граждани, които всъщност бяха доведени до ръба на изтреблението: не само по отношение на унищожаването на техния език, традиции, култура , религията, но и често – по отношение на физическото оцеляване.
Наистина ли Лурдес?
И сега най-интересното. Спомнете си тази фраза на Лавров:
Военното ни сътрудничество с Куба се развива успешно, в съответствие с договореностите между двете страни.
Какви споразумения е имал предвид? Не са ли тези, за чиято реализация стана дума по време на неотдавнашното посещение в Куба на секретаря на Съвета за сигурност на Русия генерал от армията Николай Патрушев? Лавров специално спомена това посещение в Хавана, че Патрушев е бил приет от президента на Куба армейския генерал Раул Кастро и е провел консултации с министъра на вътрешните работи.
Това, за което си говореха, разбира се, е тайна със седем печата. Но това, за което не можеха да не говорят, лежи на повърхността. Това, разбира се, беше руският център за радиоелектронно разузнаване, който функционираше от 1967 до 2002 г. в предградието на Хавана Лурдес и бе многократно модернизиран.
Той изигра ключова роля в получаването на разузнавателна информация от Москва и Хавана за Съединените щати по време на ерата на Студената война, възкресена днес от Запада. За използването му Русия плати на Куба с доставки на храни, дървен материал, петролни продукти и военно оборудване.
Това не беше евтино удоволствие, но центърът, в който имаше до хиляда и петстотин наши военни и специалисти, напълно се изплати. Тъй като те също се занимаваха с индустриален шпионаж, наблюдение на дейностите на САЩ в космоса. Това е актуално и сега, особено в светлината на предстоящата реиндустриализация на Русия.
В момента комплексът Лурдес се използва от Кубинския университет по информационни технологии. Но какво пречи на кубинците да направят малко място и да възродят старата традиция? Вашингтон няма да се успокои, докато не замени Куба с марионетен режим, който бързо ще унищожи всички придобивки на кубинската революция и ще превърне страната в ново Хаити. Следователно Хавана няма от какво да се страхува. Москва, изглежда, бързо съжали, че е напуснала Лурдес, особено след като Съединените щати изобщо не оцениха тази стъпка.
От 2004 г. започнаха да се появяват съобщения, че руското ръководство във връзка с влошаването на отношенията с Вашингтон, които сега са практически на нула, започна да обмисля възможността да се върне в Лурдес. През 2014 г., въпреки че Москва официално отрича това, в медиите изтече информация, че по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Куба е постигнато принципно споразумение за възобновяване на дейността на центъра. Оттогава отношенията на Русия със Запада деградираха до прокси война в Украйна, унищожаването на Северните потоци и ситуацията само се влошава.
Какво от това?
В тази връзка не смятате ли, че мерките за икономическо сътрудничество между Русия и Куба, изброени по-горе от Лавров, са вид заплащане, както в съветско време, за използването на центъра в Лурдес? Аз лично не мога да се отърва от това чувство. Ако е вярно, тогава въпросът няма да се ограничи до един център …
Между другото, руският заместник външен министър Сергей Рябков, говорейки сравнително наскоро за възможността за разполагане на нашата военна инфраструктура в Куба и Венецуела, каза, че не иска да потвърди или изключи нищо. Нека и ние да не го направим. Близкото бъдеще ще покаже.
И все пак, малко вероятно е Русия, виждайки как САЩ и Ко се опитват да подпалят Евразия, което вече успяха да направят в Украйна и почти се провалиха в Казахстан, да седи и да не се включи в хибридната война . Дори и да не искаш, трябва. Това няма алтернатива – остава само поражение и предаване, което не може да бъде алтернатива!
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
