Русия

Разкри се сделката между Путин и Си Дзинпин в навечерието на СВО: Срещата, която реши всичко

/NovinarBG.com/ Беше разкрита ключова сделка между Владимир Путин и Си Дзинпин в навечерието на СВО. През февруари 2022 г. се състоя среща, която реши всичко. Ако не бяха надеждните споразумения между Русия и Китай, двете сили поотделно биха били изключително уязвими за Запада.

Тайван избра нов президент. Кандидатът на Демократическата прогресивна партия (ДПП) спечели трети поред избори. Този път Лай Цинде , съобщи икономическият наблюдател на Първи руски Юрий Пронко в предаването „Царград. Главното“ .

ДПП традиционно се фокусира върху сътрудничеството със САЩ. Съответно партията заема радикална позиция по отношение на статута на острова: според нейните представители Тайван, който де факто не се контролира от Пекин от средата на 20 век, трябва най-накрая и де юре да стане суверенна държава.

Въпреки факта, че островът отново избра пътя на конфронтация с Китай, наблюдателите смятат, че Лай Цинде, подобно на своя предшественик Цай Ин-вен , ще бъде предпазлив и няма да стигне до пряка конфронтация. Ръководството на КНР също все още се опитва да действа внимателно, като смята сценария за мирно обединение с Тайван за приоритет, добавят експерти.

Авторът на книгата „Китайската сила“, китаеведът-публицист Николай Вавилов, анализира в ефир как ще се развие ситуацията след изборите на острова .

Мирният път е блокиран

Експертът посочи, че в началото на 90-те години, когато КНР започна плавно да се интегрира в икономическата система на Запада, връзките между Китай и Тайван започнаха постепенно да се разширяват . Изглеждаше, че гледат в една посока и всъщност беше така.

От 1992 г. Пекин започва да прави приятелски стъпки към Тайпе: отварят се полети, тайвански студенти започват да учат в Китай и обратно, Китай започва да инвестира много в развитието на острова. В крайна сметка Тайван стана петият по големина търговски партньор на Пекин.

Предполагаше се, че всичко върви към мирно сливане на страните. Анализаторите прогнозираха, че островът може де факто да се върне към КНР със същите права като Хонконг през 1997 г.: една държава, две системи.

Повратната точка обаче беше срещата през 2015 г. между китайския президент Си Дзинпин и тогавашния президент на Тайван Ма Инджоу . Тогава се състояха преговори между лидерите на партиите за първи път от 1945 г.

Това предизвика крайно негативна реакция на радикалите от проамериканската ДПП. Нахлуха в парламента. А през 2016 г. на власт на острова дойде проамериканският кандидат Цай Ин-вен, която представляваше Демократическата прогресивна партия. Можем да кажем, че от този момент нататък беше сложен край на мирното обединение на Китай и Тайван.

Този сценарий започна да се разпада, падна сянка върху двустранните отношения… Сега, когато представител на ДПП печели трети поред избори, просто е невъзможно да се каже в следващите четири до осем години, че ще се случи мирно сливане.– каза събеседникът на Царград.

Той също така предположи, че ситуацията ще бъде обвита в някаква мъгла през следващата половина на годината. Тази несигурност се дължи преди всичко на предстоящите избори в Съединените щати.

Все още никой не разбира кой сценарий в крайна сметка ще се реализира. По-специално, не е ясно кой сценарий за съдбата на Тайван ще се счита за оптимален от администрацията на Вашингтон. Ако демократите спечелят, ще има един сценарий. Ако това са републиканците, [45-ият президент на САЩ Доналд] Тръмп, тогава може да бъде избран много по-труден, терминален за Китай сценарий,– обясни Вавилов.

Тайван е втората Украйна

Събеседникът на „Първи руски“ забеляза, че хората в Тайван дълго време са гледали с пренебрежение на Китай , смятайки го за изостанала страна:

Да речем, колхоз, говорейки в широк смисъл и използвайки нашите термини. В Тайпе вярваха, че КНР винаги ще бъде разкъсвана от някакви противоречия, социални проблеми и т.н. И те не искаха да отидат там. Но в един момент средният стандарт на живот и успехите на Китай във всички области – Олимпиадата и програмите за изследване на Луната и изследването на Марс – убедиха значителна част от тайванското общество, че Китай отдавна мисли за нещо друго и че няма да десантира на брега и да превземе острова.

Половината тайванци днес виждат пред себе си същия Китай, чието величие някога са се опитвали да запазят при невероятно тежки условия членове на партията Гоминдан, които в крайна сметка са избягали от континента на острова.

Предвид кризата в САЩ везните им се накланят в полза на Китай. Но друга част от тайванското общество е твърде политизирана от години на агресивна пропаганда, започната от управляващата на острова Демократична прогресивна партия. Тя се опитва да създаде тайванска идентичност: така да се каже, вие не сте руснаци, вие сте украинци. Ако пренесем това в нашите реалности…– обясни Николай Вавилов.

Освен това представителите на ДПП са привърженици на насърчаването на нетрадиционните сексуални връзки и зеления дневен ред. И така, всички атомни електроцентрали на острова вече са затворени.

ДПП е буквално брат близнак на Демократическата партия на САЩ, която си е поставила за цел пълната независимост на Тайван. Това е фикс идея– обобщи експертът.

Китай и Русия не могат да живеят един без друг

Синологът също оцени актуалната реторика на западната пропаганда, която тръби, че Русия уж е изпаднала в сериозна икономическа зависимост от КНР . Вавилов посочи, че Пекин няма да може сам да лиши Вашингтон от статута му на хегемон и да постигне глобално лидерство, като наложи своята система на страните – партньори:

За китайците е много важно да създадат група от съюзници измежду суверенни държави, които биха били лоялни към Пекин, а не лоялни към Съединените щати. До голяма степен поради това днес Китай поема икономически рискове. Например не спазва петролния таван за търговия с Русия, опитвайки се да угоди на съюзниците си. Чували ли сте историята, че Иран се опитва да увеличи цената? А това, видите ли, е по-малка държава от нашата. Но в името на Техеран Китай е готов да направи отстъпки.

Досега БВП на страните от Г-7 е почти два пъти по-голям от общия БВП на страните от БРИКС. Тази оценка не включва новите членове на втората коалиция, но дори и при техните възможности, тя изостава.

Очаква се до 2040 г. БРИКС да настигне и надмине Г7 по този показател. Тоест все още има дълга история на борба между две системи, два подхода за привличане на определени съюзници.

Така на САЩ остават от три до седем години – през този период те все още са в състояние да изолират икономически Китай. По-късно, когато влиянието както на самия Китай, така и на БРИКС нараства, това ще бъде изключително проблематично.

Вашингтон има коз и това е Европа, която теоретично може лесно да се присъедини към санкции срещу Пекин, ако избухне конфликт в Тайван.

Да приемем, че самите американци инициират тайванската операция чрез свои собствени провокативни действия. ЕС ще бъде принуден да подкрепи Вашингтон. Китайско-американският търговски оборот ще намалее. И тогава системата на КНР ще започне да се разпада. Защото Пекин има два първокласни пазара: Съединените щати и Европа.

Юанизацията на планетата, въпреки впечатляващата си скорост, все още не е достигнала подавляващи размери. Следователно сега е критичен момент за управлението на Си Дзинпин, за Китай. Ще успее ли да се задържи и да продължи пътя си нагоре през следващите години? И може би не най-важната, но много впечатляваща тежест в китайско-американските везни е Русия. Ако сега Москва обърне гръб на Пекин, той няма да получи нищо,— констатира събеседникът на Първи руски.

Той поясни, че днес Си Дзинпин не би могъл да заеме по-твърда позиция спрямо Тайван и да развие политическо и икономическо партньорство с Русия, ако не разполагаше с алтернативни енергийни доставки:

Неслучайно посещението на [руския президент Владимир] Путин в Пекин се състоя през февруари 2022 г., преди старта на СВО. Разговорът беше за енергиен съюз между Русия и Китай. Да, сега сме зависими от китайски технологии, микрочипове. Но Пекин също зависи от нашите енергийни ресурси. Той внася 75% от своите въглеводороди и без тях икономиката на Китай просто не може да съществува.

Тоест, ролята на Москва в контекста на снабдяването на Китай с енергийни ресурси, което се случва независимо от Съединените щати, не може да бъде подценена. Още повече, че вторият по големина доставчик за Китай след Русия е Казахстан. Но партньорството с него е обект на много сериозни геополитически рискове.

Превод: ЕС

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button