/NovinarBG.com/ Една от основните задачи на триумфиращото на Запад ляво-либерално течение е окончателното смесване и разместване на всички йерархии, ценности и концепции.
През века след Руската революция нещата са отишли много по-далеч от пословичната готвачка, способна да управлява държавата. Проблемът дори не е във възможността младо момиче да се омъжи за стар слон, а на младия мъж – с домашния компютър. Много по-широк е. Всяко същество, обучено да говори, вече е убедено, че има право да прави преценки и да поучава когото и да е на каквото и да било. Едно от последствията от това състояние на нещата е, че способността да се чуе събеседникът по време на необузданото изразяване на лично, неоправдано мнение пада до нула. Освен това е почти невъзможно дори да се опитате да спрете омразата и отчуждението с една дума. Всякакви думи летят на вятъра.
Демонстративният епизод се случи точно на паметната годишнина – 7 ноември. Оксана Маркарова, украински посланик в САЩ, си науми да поучи малко римския понтифекс Франциск в социалните мрежи. Говорейки за руско-украинския конфликт, папата се осмели да заяви, че е „между два народа, които обича“, а също така призова да се припомнят великите хуманистични традиции на руската литература, по-специално Достоевски, който „все още вдъхновява хората към християнството .”
Изглежда доста сдържаните думи на понтифика с призив за мир би трябвало да предизвикат внимателна благодарност, включително в Украйна. Но не. Посланик Маркарова пише, че Папа не е чел добре Достоевски и там няма и следа от хуманизъм. Освен това в цялата руска литература, и у Пушкин, и у Куприн, и у Булгаков този хуманизъм никога не е съществувал. Следователно няма за какво да обичаме Русия и тя може да бъде изтрита от лицето на земята – но нямаше заключение. Очевидно гражданката Маркарова се е сдържала. Приятели се съгласиха за нея в коментарите. Трудно е да ни изненадат с подобни коментари. Списъкът обаче на Маркарова е загадъчен. Защо Куприн? Ами Бунин, Мережковски или Горки? Те също бяха много четени на Запад.
Но с Булгаков всичко е ясно. В „Бялата гвардия“ той даде добър удар на Петлюра. Неприязънта към Петлюра за госпожата посланик и нейните съмишленици е несъвместима с хуманизма. Това е техният принципен подход, етнически утежнен.
Може би Маркарова не е открила други велики руски писатели. Чела ли е малоруси, това е въпросът? Но това в края на краищата си е нейна работа. Да се търси интелект у такива лица е безсмислена и неблагодарна работа. Интересно е обаче да се види и силата на Оксана, която реши да се нахвърли на папата. Личният поглед винаги е по-смислен от абстрактния, следван от реалността, в която живеем.
46-годишната Маркарова е полуарменка от Запада. Родена е в Ровно. Учи екология в Киев. А след това – семейството ѝ е заможно – в Индиана, в Щатите. Първите години работи в Америка, в инвестиционни фондове. Обучена е в Световната банка. При Порошенко тя прави кариера в Министерството на финансите. Става министър. Тя оглавяваше министерството до смяната на властта. Позиция във Вашингтон под ръководството на Зеленски е нещо като „блестящо изгнание“, което обаче придоби особено значение във връзка с избухването на военния конфликт. Така че почти литературните изказвания на госпожата посланик лежат в сфера, далеч от нейните професионални и лични интереси. По-скоро става въпрос за пари. Но публикацията в социалните мрежи за Достоевски отлично свидетелства за стереотипите на масовото съзнание, които днешна Украйна се стреми да наложи на външния свят. Дори не русофобия, не – априорна омраза към руската култура и цивилизация отсега нататък и завинаги.
Както и да е, западният свят не е чувал подобни твърдения за „колективната вина“ на културата, литературата и музиката от Втората световна война насам. А Маркарова, млада глобалистка с двайсет години опит, го избълва без вътрешно неловкост. Не се страхува, самоуверена е. Принципът на „политическата коректност“ не важи за руснаците.
Колкото до Достоевски, не му е за първи път. Той беше мразен от бащите-основатели на СССР. Ленин пише: „Нямам време за тези боклуци“. Между другото, имам чувството, че Оксана Маркарова наистина не е чела Фьодор Михайлович.
През 30-те и 50-те години Достоевски е практически забранен в Съветския съюз. На Първия конгрес на съветските писатели, любител на всякакъв вид модернизъм и формализъм, литературният критик Шкловски провъзгласява: „Ако Фьодор Михайлович дойде тук, тогава бихме могли да го съдим като наследници на човечеството, като хора, които съдят предател, като хора, които днес са отговорни за бъдещето на света. Ф. М. Достоевски не може да бъде разбран извън революцията и не може да бъде разбран по друг начин освен като предател. Горки говори малко по-тихо: „Достоевски е гений. Но той е зъл гений.“
Първият сборник на Достоевски в СССР излиза в средата на 50-те години. Едва през 70-те години на миналия век „Престъпление и наказанието“ започва да се преподава в училищата.
И наистина, у писателя няма и троха „пролетарски хуманизъм”. Той е именно християнин, със съдба и творчество, потвърждаващи верността към хуманистичните принципи на една голяма европейска християнска цивилизация. Това напомни на съвременния свят папа Франциск.
Царството на Антихриста, срещу което се бунтува Достоевски, има една характерна черта. Носи със себе си универсалното уравнение, заличаването на различията, триумфа на „сивите” фантазии на Иван Карамазов, силата на финансовите потоци, общите права и общите правила и в крайна сметка изчезването на човека. Днешна Русия, с цялата си неудобство, грешки, съмнения и разочарования, се бори само за различията, за правото да остане себе си, за възможността да бъде различна. И този патос се усеща силно не само от хората в Донбас и Новоросия, но и от нашите съюзници по света.
Може би конфликтът, на който сме свидетели и в който участваме, е пролог към голяма, може би дори повече, отколкото можем да си представим, кампания срещу глобалното изравняване, триумфа на ентропията. И в тази конфронтация Достоевски без съмнение е воин. Той е наш, както много други гении на стара Европа, руски и неруски по произход.
И това – не с ума, а с интуицията – се разбира от украински служители.
Само едно „но“. Хуманизъм е наша дума. Руската култура защитава човешкото в човека пред много предизвикателства, както вече съвсем очевидни, така и такива, за които можем само да гадаем. И това е нейната сила.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
