/NovinarBG.com/ Санкционната война срещу Русия разкри много от нашите конкурентни предимства
Днес паричните власти на Русия предлагат на всички, които притежават токсични валути (щатски долари, евро, британски лири стерлинги, японски йени, австралийски, канадски и сингапурски долари), да се отърват от тях възможно най-бързо. Предлага се „да се дружи“ с валутите на тези страни, които не са включени в списъка на „неприятелски държави“, които са значими търговски и икономически партньори за Русия.
По-конкретно това са китайският юан, индийската рупия, турската лира, дирхамът на ОАЕ, беларуската рубла, казахстанското тенге и редица други. Вече отбелязах, че такива „приятелски“ валути имат своите недостатъци, не трябва да се увличате твърде много от тяхното натрупване. Русия трябва да има само две истински дружествени валути: руската рубла и златото.
Въпреки че през 1976 г. на Международната валутна и финансова конференция в Ямайка златото беше понижено от валута в борсова стока (т.нар. демонетизация на златото), но то все още си остава пари. С всички функции на парите: мярка на стойността, средство за размяна, средство за плащане и съхраняване на стойността.
Днес, когато щатските долари, евро и други опаковки за бонбони, излизащи от печатните преси на водещите централни банки в света, са на ръба да загубят напълно всички функции на пари, конкурентните предимства на златото като валута са станали неоспорими.
Санкционната война на колективния Запад срещу Русия разкри много от нашите конкурентни предимства.Говорим за нашите енергийни ресурси, нашите неенергийни полезни изкопаеми, нашето селско стопанство с износа на зърно и т.н. И освен това имаме злато, по геоложки запаси от което сме постоянно на 2-ро или 3-то място в световната класация.
Напред е Канада, някъде наблизо – САЩ и Австралия. Според последните пет години на Русия се падат 9-10% от запасите на жълтия метал. Ние сме на второ място в света по добив на благородния метал. През 2020 г. на първо място е Китай – 368,3 тона – около 11% от общото световно производство. През тази година Русия произвежда 331,1 тона. На трето място остана Австралия – 327,8 тона. Следват САЩ (190,2 тона) и Канада (170,5 тона) с доста голямо разстояние от челната тройка.
Много централни банки през последното десетилетие, с достатъчна предпазливост, започнаха да заменят щатските долари и евро с жълтия метал. Банката на Русия също увеличи закупуването на злато в международните резерви, като увеличи дела на благородния метал в златните и валутните резерви до около 20% до началото на 2020 г. (той беше само 2,5% в началото на 2008 г.). И все пак по неизвестни причини от 1 април 2020 г. Банката на Русия спря да купува злато, добито в страната.
Това „златно междучасие” продължи почти две години (заедно с „пандемията” – до началото на санкционната война срещу Русия). Вътре в страната не е създаден истински пазар на злато и почти всичко, добито в Русия през 2020-2021 г., златотърсачите на метала започнаха да изнасят в чужбина. Изнесени са общо 630 тона, като лъвският пай от метала е изпратен в Англия.
Централната банка на Русия отмени мораториума върху закупуването на злато едва на 28 февруари, когато стана ясно, че е започнало замразяването на валутните резерви на Руската федерация . Руските златодобивни компании (по-специално Съюзът на производителите на злато в Русия) година по-рано призоваха Банката на Русия да възобнови покупките на благородния метал и предложи да увеличи дела си в международните резерви до най-малко 25%. И напомниха на Банката на Русия, че златото е единственият актив в международните резерви, който е със 100% имунитет срещу всякакви санкции.
Ако Банката на Русия, вместо с долари или евро, беше изкупувала годишното производство на благородния метал, 15-18 милиарда долара щяха да бъдат спестени от замръзване.
И така, от последния ден на зимата Банката на Русия възстанови покупките на злато. Въпреки това още на 15 март той обяви, че спира покупките, давайки, както отбеляза, възможност да задоволи търсенето на жълтия метал от физически лица.
Как Банката на Русия започна да действа по-нататък е тъмен въпрос. Някои граждани наистина са увеличили покупките си на злато, но не толкова, че да попречат на Банката на Русия да попълни запасите си от благородния метал. Според експертните оценки, закупуването на златни монети и слитъци от граждани може да представлява 10-15% от текущото производство на злато.
Банката на Русия обяви през март, че спира да публикува данни за своите златни резерви и сделки с благородния метал, но продължава да публикува данни за общия размер на международните (златни и валутни) резерви на седмична база.
Нека ви напомня, че също от 28 февруари Банката на Русия спря всички операции с чуждестранна валута. На уебсайта на Централната банка има таблица с ежедневни транзакции за покупка и продажба на чуждестранна валута от Банката на Русия. За всички дни от края на февруари в тази таблица има тирета (т.е. няма транзакции). Стойността на международните резерви обаче се променя всяка седмица. Ето цифрите за последния месец (милиарди долара):
08/12/2022 – 580,6
19.08.2022 г. – 574.0
26.08.2022 г. – 566,8
02.09.2022 г. – 561,9
Публикуваната всяка седмица цифра на международните резерви е придружена с кратък коментар. Ето, например, коментар към последната цифра ( от 2 септември): . Тази формулировка означава, че Банката на Русия не е извършвала транзакции за продажба или покупка на валута и злато през отчетната седмица. Специално подчертавам: не само валути, но и злато. Не е продавала или купувала. Подобна е формулировката за предишните седмици. Изводът е очевиден: мораториумът на Банката на Русия върху закупуването на злато продължава да действа. И това в момент, когато срещу Русия се води интензивна санкционна война!
Вярно е, че са настъпили положителни промени на пазара на злато за физически лица (граждани на Русия). През март беше премахнат 20% ДДС, когато гражданите купуват златни кюлчета от търговските банки. Преди това, ако такъв блок беше върнат на банката от гражданин, той можеше да получи пари за него, но ДДС не се възстановяваше. В предишни години ДДС беше сериозна пречка пред хората да могат да заменят наличностите си в твърда валута със злато. Продажбите на „физиците“ възлизат на 3-4 тона годишно.
След премахването на ДДС, клиентите на Сбербанк закупиха 10,9 тона златни кюлчета за пет месеца. В средата на април BТБ обяви продажбата на клиенти на 2 тона златни кюлчета, но банката не разкри по-актуални данни. По данни на World Gold Council, са продадени 1 тон златни кюлчета през последните четири месеца.
Според същия World Gold Council,/Световен съвет по златото/ през първата половина на годината обемът на покупките от руснаци на кюлчета и монети, тоест физическо злато, възлиза на 12 тона; нараства на годишна база четири пъти и половина. По мнението на експертите, търсенето от гражданите на благородния метал тази година може да се увеличи с порядък в сравнение с предходната година и да достигне 50 тона (приблизително 15% от годишното производство).
Между лицата, които искат да купят физическо злато, и златодобивниците има посредник – търговската банка, която чрез начисляване на комисионни и определяне на надценка върху цената оскъпява метала за „физиците“. В началото на септември в Думата беше внесен законопроект, според който на физически лица в Руската федерация може да бъде разрешено да купуват кюлчета от благородни метали без ДДС не само от банки, но и директно от рафинерии (фабрики, които преработват злато, добито от ползватели на недрата в стандартни и измерени кюлчета) и от организацията, която произвежда банкноти и монети на Банката на Русия, т.е. Гознак.
В момента дори премахването на ДДС и повишеното търсене на злато от физически лица, при запазване на действителния мораториум върху закупуването на злато от Банката на Русия, принуждава руските златодобивни компании да търсят други начини за продажба на своите продукти . Уви, този начин е износът на благородния метал в чужбина.
Да, колективният Запад се опита (освен желанието си) да помогне на Русия да запази златото си в страната. Имам предвид, че има забрани за внос на благородни метали от Русия от Съединените щати, Канада, Обединеното кралство, Австралия, Япония и Европейския съюз.
Руските златотърсачи се оказват между чука и наковалнята. Чукът са златните санкции на колективния Запад. Наковалнята са руските парични власти, които не желаят да купуват златото, добито в страната. И не само Централната банка, но и Министерството на финансите.
Между другото, в Съветския съюз златният резерв се формира не от Държавната банка, а от Министерството на финансите. Ала и сега руското министерство на финансите купува съвсем хомеопатични дози от благородния метал.
На 6 септември руските медии съобщиха като сензация, че Гохран на Русия, подчинен на Министерството на финансите, обяви интереса си да придобие цели 1220 кг рафинирано злато в стандартни кюлчета за Държавния фонд за благородни метали и скъпоценни камъни на Руската федерация. Това е малко над 0,3% от годишното производство на благородния метал у нас. Общият размер на златните резерви в Държавния фонд е класифициран; по моя преценка е не много значителен.
Златодобивниците се опитват да осигурят продажбата на своите продукти, които не се търсят на руския пазар, чрез „сиви“ (почти контрабандни) схеми за доставка на благороден метал дори в онези страни, които са наложили златни санкции срещу Русия. За това се използват по-специално Обединените арабски емирства. Освен това има планове за доставка на злато в Китай и Индия.
Що се отнася до износа на злато извън Русия, тази информация днес също е класифицирана. Вярно, научаваме нещо от статистиката на чуждите митници. Например Главната митническа администрация на Китай съобщи миналия месец, че китайският внос на злато от Русия е достигнал 108,8 милиона долара през юли 2022 г., 8,6 пъти повече, отколкото през юни (12,7 милиона долара) и 50 пъти повече, отколкото през юли миналата година (2,2 милиона долара). Експертите предполагат, че това е само началото.
В заключение ще отбележа, че проблемите на руското злато бяха обсъдени на Източния икономически форум на 5-8 септември. Трансуралските региони на Руската федерация, където златодобивът е силно развит, бяха много добре представени там.
И така, губернаторът на Магаданска област Сергей Носов не скри факта, че миньорите в региона са свикнали да доставят злато в чужбина. А санкциите създадоха сериозен маркетингов проблем. Златодобивните компании от Магадан биха се радвали да доставят благородния метал на Банката на Русия, но условията са такива, че не им е изгодно.
Както стана ясно от речта на губернатора, Банката на Русия реши просто да бойкотира златото с помощта на изкупни цени с добра отстъпка за себе си. А за малките и средни фирми сериозен проблем са бюрократичните спънки при получаването на лицензи за износ на благородния метал.
Губернаторът на Амурска област Василий Орлов говори за същото : продажбата на злато на Централната банка е на загуба, а достъпът до външния пазар е труден поради външни санкции и вътрешна бюрокрация.
Добивът на злато, казаха в Съветския съюз, е валутният цех на страната. Значението му рязко нараства в условията на война. Уви, има всички признаци, че руският „валутен цех“ сега е в много трудно положение.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
