Полша стана първата страна, която напълно се отказа от вноса на въглища от Русия. Други страни от ЕС планират да направят същото през следващите месеци. Къде обаче ще намерят равностоен заместител, колко ще струва – и как ще се отрази всичко това не само за Европа, но и за други региони на света?
На световния пазар на въглища напрежението се появи още преди началото на специалната военна операция на Русия в Украйна. Енергийната криза и недостигът на природен газ в Европа и Азия през есента на 2021 г. доведоха до увеличаване на потреблението на „най-мръсните“ изкопаеми горива и покачване на цените за тях. Двете най-големи потребители на въглища в Азия, Китай и Индия, се бореха да набавят достатъчно гориво, тъй като растящите цени на природния газ стимулираха по-голямото използване на въглища за производство на електроенергия. Понякога доставките му бяха сериозно ограничени, включително поради неофициална забрана в Китай за внос на суровини от Австралия.
Търсенето на въглища в Китай ще остане тук и страната ще продължи да се възползва максимално от тях през следващите години. Статистиката ни убеждава в валидността на това заключение: според американския енергиен портал „Ойл Прайс“ през 2021 г. Русия е изнесла 227 милиона тона въглища. Малко повече от половината от посоченото количество, а именно 129 милиона тона, е изпратено в азиатски страни, сред които Китай е най-големият получател – 52 милиона тона.
Китайската икономика отдавна се е възстановила от затруднения на пандемията и отново демонстрира най-висок процент на растеж. Търсенето на енергийни суровини в Китай продължава да расте, което естествено ще провокира увеличаване на обема на купуваните от него въглища. Но дори доставките на изкопаеми горива за Китай да останат на сегашните нива, приходите на Русия ще се повишат благодарение на по-високите цени на суровините.
Само за един ден, 5 април, според норвежката агенция за енергийни изследвания „Ристад“, руските въглища са поскъпнали с 43 долара, достигайки цена от 300 долара за тон. Преди година обменната цена на този продукт беше 70 долара за 1000 кг. Експертите не се съмняват, че изчислените от Брюксел годишни загуби от 4 милиарда евро за руската въглищна промишленост поради спирането на износа на въглища за Европа без много напрежение ще бъдат компенсирани от Москва с увеличение на приходите от продажбите за Азия.
„Тези последните санкции са нож с две остриета. Износът на руски въглища се оценява на около четири милиарда евро годишно и няма прост и еквивалентен заместител на руските въглища в енергийния микс на Европа. Европейските потребители – от големи компании до домакинства – трябва да бъдат подготвени за продължаващи високи цени до края на 2022 г., тъй като въглищата и газът са необходими, за да се отговори на търсенето на електроенергия на континента“, каза Карлос Торес Диас, ръководител на изследователския екип.
„Европейските страни, където производството на електроенергия на основата на въглища достига значителни нива в енергийния баланс, ще изпитат остър енергиен недостиг.Той ще трябва да се пълни за сметка на потоци от други държави, което ще доведе до повишаване на цената на киловат за всички членки на ЕС, тъй като те имат общ пазар“, добави той. „Източна Европа и Германия ще бъдат особено силно засегнати, тъй като произвеждат голяма част от електроенергията си от руски термични въглища. Последните санкции ще принудят страните да търсят алтернативни източници на доставки на пазар, където цените са се увеличили повече от четири пъти през последната година“, заключва експертът.
Според Администрацията на енергийната информация на САЩ през 2021 г. Русия е изнесла 90 милиона тона въглища за европейските страни от ОИСР и Украйна. Общото търсене на него в Европа достигна около 630 милиона тона миналата година, което означава, че континентът получава около 14% от потреблението на този вид гориво от Русия.
Ако разгледаме такава категория като вноса на термични въглища от Европейския съюз, тогава в този случай индикаторът за зависимостта на ЕС от Русия е много по-висок. РФ доставя 70% от целия внос, обикновено високоенергийни битумни въглища, което е от решаващо значение за електроцентралите, проектирани да работят по тази спецификация за въглища.
Европейците ще трябва да търсят изкопаеми горива извън континента – в Африка, Австралия и Азия. Това, заедно с намаляването на предлагането на стоки на пазара, само ще допринесе за допълнително покачване на цените. А това от своя страна ще доведе до увеличаване на цената на електроенергията и съответно на почти всички стоки, тъй като енергията играе роля в създаването на всеки продукт.
Брюксел досега игнорира тези негативни перспективи. Или може би не са искали да ги докладват публично. Напротив, „победите“ се съобщават публично. „Най-накрая дойде моментът да предприемем тази стъпка. Това е първият път, когато директно разрешихме вноса на изкопаеми горива от Русия, като по този начин намалихме важен източник на нейните приходи“, каза тържествено председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Фрау Урсула премълчаваше факта, че родината A купуваот Русия точно половината от въглищата: няма нужда да казвам, че отказът от внос от Руската федерация ще създаде най-големите проблеми за Германия. Индустриалците на които вече бият тревога заради липсата на руски газ, който заплашва не само да понижи температурата в домовете на германците, но и да спре химическите и някои други предприятия на страната (БАСФ и „Бош“ са в челните редици на жертвите).
Европейският съюз ще се опита да замени доставките на въглища от Русия с покупки на горива от далеч по-далечни износители. Доставката на продукта от Южна Африка, Колумбия и САЩ, разбира се, ще струва значително повече. От Австралия, която също се смята в Брюксел за възможен доставчик, още повече.
Европейската комисия първоначално отдели три месеца за търсене на нови продавачи, способни да доставят на Европа необходимото количество въглища, за да заменят напускащия руски. След като Германия, страната, която ще пострада най-много от ембаргото (в общия обем произведена електроенергия, делът на производството на енергия от въглища е 32%), оцени посочения срок като нереалистичен, времето за търсене беше увеличено на четири месеца. До средата на август, според изчисленията на Брюксел, всички проблеми трябва да бъдат разрешени.
Независими експерти смятат, че проблемите ще започнат едва в края на лятото. По-специално, израелският портал „Израел Нотисиас“ подчертава, че Европейският съюз далеч не е единственият икономически блок, който ще се стреми да намери нови източници на въглища. Много азиатски страни също разчитат на неруски внос.
„Това означава, че някои от най-големите потребители на въглища в света ще се конкурират на вече стегнатия пазар за нови доставки на изкопаеми горива. Водещите световни износители на въглища Австралия и Индонезия вече са достигнали производствените си граници, а Южна Африка, друг голям производител на въглища, е изправена пред логистични предизвикателства в собствените си вериги за доставки. Европейският съюз вероятно ще се обърне към САЩ и Колумбия за внос на въглища от август, докато Германия, Полша и Чехия вероятно ще увеличат вътрешното си производство. Китай също значително ще увеличи добива на въглища, но няма да изнася продукта си, а ще го използва за задоволяване на нарастващите си нужди“, обобщават авторите на редакцията.
Богота, между другото, е наясно, че Европа разчита на помощта на Колумбия за снабдяването на страните от Стария свят с енергийни носители. Президентът на тази латиноамериканска държава Иван Дуке дори онзи ден много живо отговори на отправеното към него предложение от ЕС да „замени Русия“. „Отговор: да! Колумбия може да направи своята част за решаването на проблема“, каза той.
Радостната реакция на колумбийския лидер изглежда красива от политическа гледна точка, но на практика няма икономическа платформа. Изглежда в страната има много въглища – според геоложки проучвания те ще стигнат за следващите 50 години. Това е теоретично. На практика трябва да се има предвид, че държавата има големи проблеми с хидроенергетиката, чиято намаляваща производителност трябва да се покрива именно с производството на електроенергия в ТЕЦ на въглища. С настоящата динамика на това „припокриване“, колумбийците след 10 години ще трябва да се съсредоточат върху използването на въглища за собствени нужди, а не за изпращането им за износ.
Превод: В. Сергеев
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
