Съдебен иск в САЩ подсказва, че проф. Чернев е прав за риск от рак в някои лекарства

Колективен иск в САЩ срещу лекарството срещу стомашни киселини „Зантак“ (Ранитидин) вече събира жалби от пациенти. За целта е отворена онлайн страница.

В случая интересно е основанието за подготвяне на иска, а именно – потенциален риск от развитие на рак. Рискът е заради вид нитрозамин (N-Nitrosodimethylamine, NDMA), който е „вероятен карциноген при хората“. През април, 2020 година, Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) спря продажбата на „Зантак“ в САЩ с мотив, че при приема на лекарството нитрозаминът може да се натрупа в организма с времето.

Според иска, активното вещество ранитидин в „Зантак“ е нестабилна молекула и производителят не е предупредил пациентите за риска от рак.

„Зантак“ 360, новото лекарство на Sanofi, не е част от колективния иск.

„Несъмнено предоставената информация е важна и би следвало да се анализира много внимателно. Това, за което предупреждавахме от 2018 година насам, се оказа реалност“. Това заяви пред Actualno.com проф. д-р Георги Чернев, ръководител на кожната клиника на МВР болница. С думите си той визира опасността нитрозамини да са сериозен рисков фактор за развитие на рак.

„Нитрозамините са причина за меланоми – сега вече и съвсем официално, макар информацията да се представя дори на международно ниво един вид забавено, завоалирано, скрито или откъслечно. В противен случай се предполага неимоверен скандал“, твърди проф. Чернев.

Той припомня специализирани данни по темата, подадени от него и негови колеги, който беше каталогизиран от авторитетния медицински издател Springer. За него тези данни е нямало как да не предизвикат реакция. И е категоричен:

„Повтарям това от 2019 година. На практика тълкуването (за „Зантак”) е следното:

1. Нитрозамините могат да причинят и меланоми.

2. Засегнатите могат да търсят правата си по съдебен път“.

Не са ли доста забавени това самопризнание и каталогизация, проф Чернев ?

Поетапното представяне на тези данни във времето – на час по лъжичка, притъпява усещането за опасност, търсене на справедливост и ответна реакция. Целта е да се действа демотивиращо. Вече споменах, че вероятно е въпрос на време това да стане реалност: връзката с меланомите и нитрозамините да бъде обявена. Това се случи дни по-късно , на 2 февруари 2022 година (искът към „Зантак“), отново не напълно официално. От друга страна се изисква технологично време данните по света да бъдат анализирани, за да не се прибързва със заключенията и обвиненията.

В кое лекарство нитрозамините са признати за меланомни индуктори и пациентите биха могли да се подават съдебни искове по този повод?

В момента на практика, изхождайки от данните от 2 февруари 2022, нитрозамините в лекарството ранитидин са припознати като индуктори на меланоми. Съдебните искове зад Океана са отворени. Причините да се стигне до тези искове са винаги две:

1) Установена завишена концентрация на нитрозамин в препарата

2) Възникване на един и същ вид тумори след приема на медикамента, като дозисно зависимите времеви интервали за генериране на туморите вероятно играят ключова роля поради факта, че липсват проспективни проучвания по темата – може би умишлено недопуснати?! Посланието е повече от красноречиво: NDMA причинява меланоми!

Значи ли на практика това, че и нитрозамините в сартаните са меланомни индуктори (т.е. предизвикват рак), проф Чернев? И че могат да се предявяват искове заради това?

Аналогично и по пътя на здравата логика очаквам още през тази година това официализиране да се случи и за медикаментите за кръвно, обозначени като сартани или ангиотензин рецепторни блокери. На практика наблюденията ни се потвърждават, при това – категорично. Светът го потвърждава.

Сериозните анализи в научните ни данни играят сериозна роля за официализиране на обективната истина. Дали ще приемате карциноген с кафето или в сандвича – няма значение. Субстанцията си остава карциноген и причинява рак. Дали карциногенът се съдържа в ранитидина, метформина или сартаните – ефектът е един и същ: карциногенен. Но ще бъде признат поетапно и забавено, за да се създаде предполагаемо технологично време фирмите да бъдат предпазени, да изградят защитни механизми и т.н.

При първите ваши проследявания не можехте да кажете дали активната субстанция или нитрозамините са основните причини за риск от възникване на рака на кожата?

Прав сте. Първоначално имаше леко лутане на екипа ни относно анализа на данни и дали активната субстанция или нитрозамините са отговорни за този тип странични ефекти. С течение на времето концептуалната ни визия по темата се изчисти и международната оценка от публикуваните ни становища в специализираната литература е налице. Най-тежките последни наши научни трудове в реномирани фармакологични списания са фокусирани върху потенциалната роля на нитрозамините като карциногени/причинители на рак на кожата, но и не само.

За да е отворен иск като този за „Зантак“, значи има данни специално за нитрозамините и риска от рак.

Последните 4 години усилията ни бяха насочени изцяло в тази посока с оглед максимална превенция за пациентите. Имаше смисъл, макар за съжаление това да не касае българските пациенти. От тези наблюдения за момента печелят американските пациенти и адвокатски кантори. Предполагам, че и у нас информираността ще се подобри.

Желанието и целта ни бяха проверките на национално ниво да са ранни, за да намалеят драстично раковите форми. Погледнете статистиката на рака в България и я сравнете с тази на приема на потенциално замърсени с нитрозамини медикаменти като метформин, ранитидин, сартани, сартани с хидрохлоротиазид! Мисля, че тогава картинката ще се поизясни. Тенденцията или новата визия за лекарствената патогенеза на туморите е реална и плашеща. С една не маловажна разлика – потвърдена връзка между NDMA и меланом.

Какво се случва по темата в България?

Може да се предполага, че съдебните искове за допълнителни между 9 до 15 ракови форми освен меланомите ще бъдат отворени и на българския пазар, аналогично на световните практики, при това – в най-скоро време. Кутията на Пандора е отворена.

На практика до момента споделеното от Вас не е реалност и никой не търси правата на пациентите в България? Питате ли се защо?

Аз не съм адвокат. Споделям и анализирам научната страна на проблема. Споделените от нашия колектив мнения и твърдения са вече реалност. За огромно съжаление не е изпреварващата и превантивна реалност, към която се стремяхме, а догонваща реалност. А и се изисква технологично време добрите и демократични европейски и световни практики да станат реалност у нас.

Това зависи не само от специалистите и експертите, но и от гражданската позиция на всеки един от нас. Ние (почти) винаги (с малки изключения, разбира се) сме били страхливи като гражданско общество и позиция, дори в исторически план. Сега не е по-различно – оазисите на неподкупността и демократичното свободолюбие са малко. Винаги се е изчаквало, да не се нарушат корпоративните интереси, като по всяка вероятност се търси изгода от тази позиция. От някого и за нещо.

ИАЛ не даде ли данни относно проверка на споменатите от вас фирми по отношение на замърсяване с нитрозамини?

Поне на мен не ми е известна такава.

Интервю на Ивайло Ачев