/NovinarBG.com/ Отношенията между Белград и Москва са в повратна точка. Фактът, че този момент трябваше да дойде, не беше изненада: само онези, които дълго време вярваха, че нашето приятелство е споено с кръв и следователно силно и неразрушимо, бяха изумени. Израснаха нови поколения, за които други ценности служат като ориентир. Уроците, които научават не са от историята, а от холивудските филми и информация от този род.
На 11 февруари президентът А. Вучич каза: „Сърбия ще трябва да наложи санкции срещу Русия поради силния натиск от Запада. Скоро ще настъпи моментът, в който Белград ще бъде принуден да го направи. Въпросът е кога и доколко.
На 24 януари сръбският лидер се обърна към страната с обширна реч, в която отбеляза, че Европейският съюз и НАТО всъщност са поставили ултиматум на Сърбия: или страната ще пусне Косово и ще се присъедини към антируските санкции, или сама по себе си ще попадне под ограничения и вероятно под нови бомбардировки.
„Каквото и да казвах и каквито и факти да цитирах, никой не искаше да ме слуша. Умът вече не играе никаква роля. Те имат свой собствен дневен ред и това е поражението на Русия и по пътя всеки, който се изпречи на пътя им, ще бъде изчистен“,- подчерта сръбският президент, говорейки за впечатленията си от срещата с представители на „Голямата петорка“.
А. Вучич непрекъснато напомня, че е принуден да избира между лошо и много лошо и много решения се вземат под най-сериозния натиск от Запада. Фактът, че Западът оказва натиск върху Сърбия е безспорен, степента на този натиск отдавна е извънмащабен. Игнорират се не само универсалните норми, но и правните разпоредби, тоест законодателните актове. Но ако Западът върви напред (безнаказаността ражда всепозволеност), то в Белград хитруват и се гърчат.
Дори нацистките войски не успяха да потиснат съпротивата на югославските партизани. Почти всички държави, които днес съставляват ЕС, капитулираха пред нацистите в рамките на седмици. И те не просто се отказаха – те взеха активно участие в „drang nah osten“. Днес управляващите в Белград следват инструкциите на Брюксел.
Споменаванията за натиск от Запада, отчасти оправдани, не променят обаче същността: самите сърби сложиха торба на главата на президента Милошевич и насила го напъхаха в хеликоптер, за да го изпратят в Хага. Не западните специални части изпратиха там Младич и много други генерали – това направиха сръбските власти.
Всичко това беше направено противно на мнението на хората. И ако през 1999 г. подполковник Золтан Дани, който свали „невидимия“ F-117 на ВВС на САЩ (от остарелия съветски комплекс С-125), беше национален герой, днес малко хора в Сърбия знаят това име. Индоктринацията беше само част от широкия фронт на западната офанзива – те напираха във всички посоки.
Изглежда малка подробност, но в Белград не остана нито един руски ресторант, включително известното място в Руския дом, където през лятото се сервираше отлична окрошка, а през зимата – великолепни пелмени. В града се появиха множество пицарии и заведения, предлагащи биг мак и хотдог. Но в сръбската армия, която дълги години беше прехвърляна към стандартите на НАТО, те въведоха званието бригаден генерал и изоставиха званието генерал-полковник, заменяйки го с генерал. Така са свикнали американците. И им е приятно.
През годините, изминали след тези събития, Белград целенасочено следва курса към ЕС и НАТО. Разбира се, проруските лозунги останаха на дневен ред, но само за да получат подкрепата на избирателите, икономическите предпочитания и политическата подкрепа в Косово и други въпроси. И руснаците не могат да бъдат повече сърби от сърбите. И е време да се сложи край.
Президентът А. Вучич каза, че му е даден срок до юни. По думите му представеният ултиматум съдържа и искане за влизане в антируската коалиция с изчистване на всичко руско по украински образец. Сръбските власти вече формират първия и втория пакет от санкции, но така, че да нанесат минимални щети на сръбската икономика. В същото време Вучич нареди да се сведе до минимум официалната работа с Москва.
Предполага се, че от март ще бъде въведен визов режим за руснаците. Това ще бъде последвано от спиране на въздушния трафик – Белград остава единствената европейска столица, която има редовни полети до Москва. Що се отнася до икономическите връзки, Белград вече се подсигури, като подписа споразумения с Унгария и Гърция за доставки на петрол и газ. Западът ще плати за по-нататъшно „развитие“, и хайде, какви ти тук морални аспекти! Това е лирика.
Авторът се озова в Белград още по времето на СФРЮ. Не просто като посетител – живя и работи там, така че има възможност за сравнение. По време на скорошно пътуване получих нови впечатления и те са показателни. В полета от Истанбул съседи ми бяха двама американци.
Яки момчета, които в повишено настроение говореха на висок глас и съобщаваха, че работят като охранители в посолството на САЩ в Белград. Единият от тях беше чернокож и когато самолетът кацна, той обеща на приятеля си да „демонстрира фокуса“ си.
Това ме заинтригува и когато излязох от самолета, се държах близо до тях. Номерът се оказа непретенциозен: на изхода двама полицаи пресрещаха пътниците в телескопичния трап и чернокожият беше избутан настрани с небрежен жест. След това той извади американски паспорт и поведението на служителите на реда моментално се промени: виждайки американския паспорт, те застанаха едва ли не мирно и, извинявайки се, съпроводиха „скъпите гости“ до изхода, изразявайки своята почтителност….
Друго наблюдение е драстичната промяна в автомобилния парк по сръбските улици – има осезаемо повече премиум коли. Таксиметровият шофьор се оказа горе-долу на моята възраст и аз не се сдържах да попитам: това вашата кола ли е или на фирмата?
Като научи, че съм от Русия, таксиметровият шофьор започна да говори. „Никоя лимузина или просто приличен автомобил не е собственост. Всички те са закупени на кредит и са заложени в банката. Не съм сигурен, че ще мога да изплащам заема до края на живота си, но вече сме свикнали да живеем тук и сега. Може би внуците все пак ще трябва да плащат. Но по-скоро няма да има повече Сърбия…
Попитах защо има такива тъжни мисли и какво мисли той относно политиката на Белград. В своя отговор пенсионираният военен даде такива оценки на А. Вучич, които едва ли биха устроили наградния отдел на администрацията на президента на Руската федерация, който подготвяше презентация за награждаване на сръбския лидер с орден „Александър Невски“.
Трудно беше да не се съглася с него, но това, повтарям, е мнението на лаика. Може би в руското външно министерство или от прозореца на офиса на руското посолство в Белград животът се вижда по различен начин.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
