Elexbet Elexbet giris Hiltonbet Tulipbet Bahis Rehberi
Микроблейдинг
СВЯТ

САЩ предложиха на арменците избор между войната и мира

/NovinarBG.com/ Посещението на председателя на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси в Армения беше като приятелска среща. В същото време гостът всъщност призова Ереван да се откаже от военния съюз с Русия. Предвид кризата на границата с Азербайджан и предпазливата реакция на ОДКС към нея, привържениците на подобна стъпка в Армения почувстваха сила. Те не разбират, че американците им предложиха избор между мир и война.

Намесата на САЩ в арменския живот е непропорционална. От една страна, в Ереван има огромно посолство и седалища на множество неправителствени организации, живеещи на американски пари. От друга страна, първите хора на Вашингтон не са ходили там повече от 30 години. Те дори посещават по-често Африка.

Явно нещо е попречило. Или някой. Например турците.

Заради тях Конгресът на САЩ прие резолюция за признаване на арменския геноцид едва съвсем наскоро, през 2019 г. Преди това надделяха циничните и практични причини: резолюцията, видите ли, няма да спаси никого, а с турците всичко вече е сложно – няма защо да се усложнява.

Но когато Доналд Тръмп стана президент и демократите възвърнаха мнозинството си в Конгреса и решиха да сложат спиците във всички колела на президента, американският парламент внезапно намери почтеност и смелост: резолюцията най-накрая беше приета, до голяма степен благодарение на усилията на председателя Нанси Пелоси.

Сега в Армения я приема като родна. Знамена със звезди и райета бяха окачени по американския кортеж, антируски митинг се събра близо до центъра за изкуства „Кафесиджан“, където тя изнесе реч, а премиерът Никол Пашинян беше нетипично сладък на срещата си с госта.

„Всички арменци ви смятат за истински приятел на Армения. Но искам да продължа да ви благодаря, защото искам също така да изразя своята благодарност за подкрепата на САЩ за арменската демокрация, която също е много важна за нас. Виждаме готовността на САЩ да подкрепи демократичния дневен ред на страната ни“, налива мед премиерът.

Дори като се вземе предвид известното кавказко гостоприемство – това твърде много. Поне от Русия гледката е неприятна. Не е приятна, когато твой привиден приятел и съюзник се мазни над твоя враг и противник – онези, които систематично и последователно се опитват да ти навредят, а понякога и наистина го правят.

Вярно, арменците определено изпитват подобни чувства във връзка с партньорството между Москва и Анкара. А към интересите на приятели и съюзници трябва да се отнасяме с разбиране. Отвъд разбирането е угодничеството на конкретен политик Пашинян, но арменците като цяло могат да бъдат разбрани. Наистина им е трудно в момента.

Броят на жертвите на поредния граничен конфликт с Азербайджан вече надхвърли сто и в един момент азербайджанските войски окупираха около десет квадратни километра арменска територия. Просто поради факта, че за тях е по-удобно да живеят, обслужват и осигуряват изграждането на инфраструктура за комуникация с Нахичеван.

А за арменците това е битка за „пътя на живота“, свързващ Армения с Карабах. В случай на негативно развитие на събитията – за самата арменска държавност.

Важен момент: домакинът Пашинян иска да спечели тази битка, като плати възможно най-малко за победата (той е наистина добър счетоводител, за разлика от командир). Затова той не обяви мобилизация, а се обърна към ОДКС с официална молба за военна помощ. Той имаше пълно право, но изглеждаше като предложение да се бият не за арменците, а вместо арменците.

Идеята не се хареса на всички членове на ОДКБ без изключение (с изключение, разбира се, на Армения). Първо, не им хареса, че това е преминаването на конфликта в много по-опасно ниво, където вече се задава мащабна война с Азербайджан и Турция на хоризонта.

Вместо да започне такава война, ОДКС изпрати комисия на място и доброволно даде своя принос по всякакъв възможен начин за дипломатическо уреждане. Но не това очакваха арменците. В социалните мрежи започна открито антируска истерия.

Пелоси веднага се опита да бръкне в пропастта между очакванията на Ереван и реалната помощ от ОДКС. По-специално тя заяви, че „Русия не успя да защити Армения“. Нейните клакьори в „Кафесиджан“ точно по това време поиска Армения да излезе от ОДКС.

Уж всичко е ясно: САЩ се възползваха от ситуацията и се опитват да изхвърлят Армения от сферата на влияние на Русия, предлагайки себе си за приятел и съюзник. И част от арменците се радват на това, защото съюзникът е мощен и говори много хубави неща.

Подчертаваме, че само част от арменците са щастливи. Докато Пелоси си играеше на приятелство, пред американското посолство в Ереван се проведе митинг под мотото „Винаги с Русия“. Но ръководството на страната изглежда е сред щастливите. Преди да поеме властта, Пашинян също се застъпи за напускане на ОДКС. Строго погледнато, Армения трябваше да отиде на Запад, след като стана премиер, но географията попречи.

И сега ще пречи. По същите причини, но не само.

Визитата на говорителя беше договорена много преди военната криза. Пристигайки в Ереван, Пелоси напусна зоната си на комфорт, да не кажа – тя беше притисната до стената.

Събитието беше планирано да бъде просто и приятно. Лекторът да представи уважение към арменците и много точни думи за непростимостта на геноцида. В замяна тя се надяваше да привлече подкрепата на значителната диаспора в Съединените щати на изборите през ноември. Но на фона на граничната криза от нея беше поискана реална подкрепа – нещо, което САЩ не са в състояние да осигурят на Армения.

Пентагонът няма да изпраща войски в зоната на конфликта, това изобщо не се обсъжда. Конгресът няма да се съгласи на милиарди долари военна помощ, както в случая с Украйна. Американският военно-промишлен комплекс няма да започне да печата артилерия за арменците с държавни заеми.

Не си струва да се разчита и на санкции срещу Азербайджан. И двата потенциални съюзника на Армения в конфликта с турците – Русия и Иран – са силно ударени с американски санкции, но Баку не се притеснява.

Да, Пелоси нарече Азербайджан авторитарна държава и „смъртоносен агресор“, който „атакува суверенитета на Армения“. Но Азербайджан, с неговия нефт и газ, в лицето на конфронтацията с Русия, се разглежда като жизненоважен източник на енергийни ресурси за европейските членове на НАТО.

Западът не е готов сега да води енергийна война на два фронта. Но той иска Русия да воюва на два фронта – със Запада в Украйна и с турците в Закавказието.

Това е основната разлика в подхода на САЩ и Русия към арменските проблеми. За Армения това е разлика в рисковете.

Вашингтон е доволен от голям конфликт с руско участие, за някои от неговите функционери това е най-желаният вариант. Само в случай на наистина голям конфликт от Армения ще остане малко, защото той ще се води основно на арменска територия.

И Русия категорично не е доволна от този вариант. Тя повече от всеки друг (с изключение на Армения, което не всички арменци разбират) е заинтересована в Закавказието да няма голям конфликт. Сега тя спешно се нуждае от мир – макар и лош, макар и крехък, но все пак такъв, че да не се налага да пръска ресурсите, необходими за собствената си специална операция.

Участието на ОДКС в действията срещу Азербайджан е автоматичен преход към този много голям конфликт с турците. Но акцентът върху дипломацията досега позволява конфликтът да остане в границите на граничния конфликт.

Фактът, че Москва вече има нормални работни отношения и с Баку, и с Анкара, не е проблем за Армения, напротив, за нея това е изключително щастливо стечение на обстоятелствата. При такива условия е възможно да се спре с една дума това, което противниците трябва да спрат с оръжия.

Следователно изборът между Русия и САЩ за Ереван не е избор на съюзник. Това е избор между онези, които спешно искат мир за Армения, и тези, които като цяло нямат проблеми с изчезването на Армения в огъня на голяма война – само Русия да остане с празни ръце.

До есента на 2020 г. този аргумент нямаше да работи за мнозина в Армения – арменците не се страхуваха достатъчно от войната, в републиката царуваха настроения на омраза. Казваха, че ако трябва, ще изгонят турците до Баку и ще ги хвърлим в морето.

Трудно е да се намери нещо добро в последвалата карабахска катастрофа. С изключение на едно – надеждата, че е подействала отрезвяващо на арменското общество. Така че да оцени мира.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Поглед

Още новини

Back to top button