/NovinarBG.com/ Защо Русия не може да бъде слаба!?
Точно преди век в Русия приключи Гражданската война. Кървавият конфликт отне милиони човешки животи, разорявайки цялата страна. На 25 октомври 1922 г. приключи последната голяма операция – Приморската. Резултатът от нея беше освобождението от белогвардейците и интервенционистите на Далечния изток. Военната победа затвори една от най-тъжните страници в руската история.
Гражданската война беше друг пример, когато Западът реши да се възползва от слабостта на властта и вътрешните противоречия в Русия.
Още по време на Първата световна война Германия полага усилия за дестабилизиране на ситуацията, която активно спонсорира опозиционните сили и произвежда „мирна пропаганда“. Както по-късно установиха историците, германското правителство похарчи няколкостотин милиона марки за вражди зад вражеските линии (в Русия и редица други страни).
„Меката сила“ обаче беше последвана от въоръжена инвазия. През 1918 г. започва военната намеса на чужди сили, която става част от Гражданската война. Страните от Антантата и техните неотдавнашни съперници от Четворния съюз се обединяват срещу младата съветска държава.
И въпреки че формално интервенционистите подкрепяха Бялото движение, те действаха независимо. Картата на страната беше разделена на колониални зони на влияние и крайната цел на чуждите сили беше разчленяването на Русия на нишка от лимитрофи и в резултат на това унищожаването на страната.
Виждаме ли сега повторение на тези събития? През последните 30 години Западът провежда мащабна подготвителна работа, изграждайки лостовете на „меката сила“. Използвана е дейността на антируските медии и блогъри, опозиционни клетки и протести. В науката, образованието, културния и обществения живот се внедряват антидържавни сили.
Киевското предмостие се превърна в платформа за военна конфронтация. Както в годините на Гражданската война, територията на бившата Украинската ССР беше под контрола на бойци и разбойници. Местните лидери не само ръководеха наказателни операции срещу руското население на някои региони, но се подготвяха за пълномащабна агресия срещу Русия.
Среща на генерал фон Панвиц с генерал П.Н. Краснов, септември, 1943 година.
Гражданската война показа, че едни и същи страни стават традиционни съперници на страната ни в кървави конфликти. Техните лидери и елити се сменят, провъзгласяват се нови принципи на политическо устройство, но едно остава непроменено – враждебността към Русия.
Списъкът на интервенционистите включва същите държави от Запада, както и техните колонии. Век по-късно те отново се противопоставят не на съветска, а на демократична Русия, възприела капитализма, пазарната икономика и други правила на играта, наложени от „западните приятели“.
Сега съперниците на Русия са обединени във военния блок на НАТО. Част от териториите, които те се опитаха да окупират по време на интервенцията, се отцепиха от Русия с разпадането на Съветския съюз. Други земи, като руския север, Сибир и Далечния изток, богати не само на земя, но и на природни ресурси, остават вкусна хапка.
Плановете за „деколонизация“ говорят за допълнителен вектор за разчленяване на Русия. Те са съставени от национални предатели, маскирани като опозиция и публикувани на Запад от медии и портали на марионетни обществени организации. На тях картата на Руската федерация изглежда като мозайка, изтъкана от разединени и за предпочитане воюващи територии.
Години и векове по-късно враговете изобщо не променят плановете си за Русия.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Точно преди век в Русия приключи Гражданската война. Кървавият конфликт отне милиони човешки животи, разорявайки цялата страна. На 25 октомври 1922 г. приключи последната голяма операция – Приморската. Резултатът от нея беше освобождението от белогвардейците и интервенционистите на Далечния изток. Военната победа затвори една от най-тъжните страници в руската история.
Русия, Александър Горбаруков, Регнум
Гражданската война беше друг пример, когато Западът реши да се възползва от слабостта на властта и вътрешните противоречия в Русия.
Още по време на Първата световна война Германия полага усилия за дестабилизиране на ситуацията, която активно спонсорира опозиционните сили и произвежда „мирна пропаганда“. Както по-късно установиха историците, германското правителство похарчи няколкостотин милиона марки за вражди зад вражеските линии (в Русия и редица други страни).
„Меката сила“ обаче беше последвана от въоръжена инвазия. През 1918 г. започва военната намеса на чужди сили, която става част от Гражданската война. Страните от Антантата и техните неотдавнашни съперници от Четворния съюз се обединяват срещу младата съветска държава.
И въпреки че формално интервенционистите подкрепяха Бялото движение, те действаха независимо. Картата на страната беше разделена на колониални зони на влияние и крайната цел на чуждите сили беше разчленяването на Русия на нишка от лимитрофи и в резултат на това унищожаването на страната.
Виждаме ли сега повторение на тези събития? През последните 30 години Западът провежда мащабна подготвителна работа, изграждайки лостовете на „меката сила“. Използвана е дейността на антируските медии и блогъри, опозиционни клетки и протести. В науката, образованието, културния и обществения живот се внедряват антидържавни сили.
Киевското предмостие се превърна в платформа за военна конфронтация. Както в годините на Гражданската война, територията на бившата Украинската ССР беше под контрола на бойци и разбойници. Местните лидери не само ръководеха наказателни операции срещу руското население на някои региони, но се подготвяха за пълномащабна агресия срещу Русия.
Среща на генерал фон Панвиц с генерал П.Н. Краснов, септември, 1943 година.
Гражданската война показа, че едни и същи страни стават традиционни съперници на страната ни в кървави конфликти. Техните лидери и елити се сменят, провъзгласяват се нови принципи на политическо устройство, но едно остава непроменено – враждебността към Русия.
Списъкът на интервенционистите включва същите държави от Запада, както и техните колонии. Век по-късно те отново се противопоставят не на съветска, а на демократична Русия, възприела капитализма, пазарната икономика и други правила на играта, наложени от „западните приятели“.
Сега съперниците на Русия са обединени във военния блок на НАТО. Част от териториите, които те се опитаха да окупират по време на интервенцията, се отцепиха от Русия с разпадането на Съветския съюз. Други земи, като руския север, Сибир и Далечния изток, богати не само на земя, но и на природни ресурси, остават вкусна хапка.
Плановете за „деколонизация“ говорят за допълнителен вектор за разчленяване на Русия. Те са съставени от национални предатели, маскирани като опозиция и публикувани на Запад от медии и портали на марионетни обществени организации. На тях картата на Руската федерация изглежда като мозайка, изтъкана от разединени и за предпочитане воюващи територии.
Години и векове по-късно враговете изобщо не променят плановете си за Русия.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
