/NovinarBG.com/ Владимир Путин, Си Цзинпин и Нарендра Моди ще проведат днес многостранни преговори – във виртуален формат и с участието на ръководителите на още няколко държави. Във вторник ще се проведе среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, основната евразийска организация за сигурност. ШОС израсна от руско-китайския съюз за сигурност в Централна Азия и въпреки че беше формализиран като организация през 2001 г., всъщност съществува от 1996 г., когато се появи „Шанхайската петорка“. Сега членовете на ШОС са осем, но след срещата в Делхи те ще станат девет, тъй като процедурата за влизане на Иран ще бъде напълно завършена. И това е само началото на голямото разширяване – през следващите година-две Беларус ще премине от статут на наблюдатели към постоянни членове, а на опашката има още дузина страни, предимно мюсюлмански.
През последните години ШОС се оказа в сянката на по-малката си сестра БРИКС: въпреки че се появи по-късно, тя беше създадена на глобална основа, а не на континентална основа, а сега се е наредила опашката от двадесетина държави. От 2017 г. гръбнакът на двете организации са Русия, Китай и Индия, но чисто евразийският характер на ШОС вече постепенно се разшири и в Африка. Статут на партньор в диалога беше даден на Египет, африканска държава, само малка част от която се намира в Азия. Това не означава, че ШОС е изчерпала възможностите за разширяване в Евразия: списъкът на желаещите да станат членове на клуба активно се разширява през последните години.
След влизането на Беларус в статут на наблюдател (а това е последната подготвителна стъпка за приемане в членство) ще останат Афганистан и Монголия. Първият би искал да се присъедини към организацията, но първоначално американската окупация попречи, а сега законното непризнаване на талибанското правителство от всички членове на ШОС (въпреки факта, че всички поддържат отношения с него) стои на пътя. Монголия, напротив, няма външни пречки за повишаване на статута си, но Улан Батор не бърза да се присъедини, позовавайки се на своя неутралитет. ШОС не е военна организация, въпреки че вече провежда съвместни учения, но Монголия наистина цени своята независимост и не иска да става още по-зависима от Китай.
Но други азиатски страни, напротив, искат да се доближат както до Китай, така и до ШОС като цяло – това се отнася преди всичко за мюсюлманските страни. След като Пакистан първо се присъедини към ШОС, а след него и Иран, всички арабски страни от Персийския залив подадоха своите кандидатури – Саудитска Арабия и Катар вече станаха партньори за диалог, призивите на ОАЕ, Кувейт и Бахрейн ще бъдат разгледани на настоящата среща на върха. Турция вече има статут на партньор (Ирак и Сирия искат да кандидатстват), както и две страни от индийската зона на влияние, Шри Ланка и Непал.
Тоест държавите, които са във военната орбита на САЩ (Япония и Южна Корея) и повечето страни от Югоизточна Азия ще останат извън ШОС в Азия (въпреки че вече има първия член от тях – Камбоджа, която получи статут на партньор) . Всъщност се създава паназиатска организация за сигурност, която прокарва неофициалния лозунг „Азиатските проблеми трябва да се решават от самите азиатци“. Ясно е, че Западът категорично не е доволен от това и те разчитат на засилване на разногласията в разширяващата се организация.
ШОС съзнателно поема риска от разширяване – това се доказва от самия факт на приемането на такива взаимно неприятелски настроени държави като Индия и Пакистан. Защото смисълът на ШОС е именно в създаването на механизъм за самостоятелно разрешаване на спорове и разногласия в азиатското пространство. Да, много е трудно, да, способността на Запада да играе на противоречия все още е много голяма, но посоката на движение на азиатските страни е важна.
Разногласията в рамките на ШОС, разбира се, остават, поради което, за съжаление, настоящата среща на върха ще се проведе във виртуален формат. И не заради ковид ограниченията, както през 2020-2021 г., а заради несъгласуването на графиците на лидерите на ключови държави. Няма официална информация по този въпрос, но има доказателства, че основната пречка е липсата на потвърждение за участието на Си Цзинпин в срещата – точните дати на срещата не бяха назовавани дълго време, отложени и, очевидно, Пекин не потвърди личното участие на председателя, а Делхи реши да прехвърли всичко в онлайн формат. Отношенията между Индия и Китай вече трета година не са в най-добра форма, което обаче не попречи на участието на Моди и Си на миналогодишната среща на ШОС в Самарканд. Може ли нашата специална операция да повлияе на решението на Индия? Ясно е, че е имало някакъв натиск от страна на американците (както в случая с предстоящата среща на върха на БРИКС в Южна Африка през август), но, първо, той не може да бъде сериозен (за да не предизвика възмущение в Делхи), и второ , Моди независим, да не се поддава на никакъв натиск.
Но дори и във виртуален формат, настоящата среща на ШОС ще бъде още една важна стъпка към изграждането на постзападна парадигма – както в Азия, така и в света като цяло.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
