/NovinarBG.com/ Оттеглянето на нашата армия от Херсон на левия бряг на Днепър предизвика очакваната реакция на част от обществото – какъв ужас, всичко замина. Те също така повтарят една от най-известните фрази в руската история: „Какво е това – глупост или предателство?“
Тези думи са произнесени преди 106 години, на 14 ноември 1916 г.: на заседание на Държавната дума лидерът на Партията на кадетите Павел Милюков в речта си, изобличаваща властта, поставя въпроса направо: „Какво е това – глупост или предателство?“ Сред обвиненията, хвърлени към върховната власт – царския двор и правителството, основното е, че тя търси „позорен мир“ с Германия. Лидерът на опозицията сочи (благоразумно цитирайки германската преса) тези, които уж съставляват тази предателска партия: сред тях бяха министър-председателят Щюрмер (от руски германци) и Григорий Распутин. Речта на Милюков е забранена от цензурата. Няколко дни по-късно Щюрмер е уволнен (не заради речта на Милюков), на следващия месец Распутин е убит – и два месеца по-късно се случва февруари 1917 г. …
Нищо от казаното от Милюков не е вярно — нито царският двор, нито правителството водят тайни преговори с Германия. Но тогава значителна част от образованото общество повярва на Милюков, който след абдикацията на Николай II става министър на външните работи на Русия и се опитва да доведе войната до победен край. Но армията без цар начело (който в крайна сметка е и върховен главнокомандващ) започва да се разлага заедно с цялата страна – и вместо победа получаваме революция, позорния Брест-Литовски договор (загубата на западните земи, включително Украйна) и гражданската война. Защо да го помним сега?
За това, че възмущението от поредното изказване на външното ни министерство, че Русия е готова за преговори с Украйна, много напомня на същите тези терзания на Милюков – как е, защо се биехме, не трябва да допускаме удар в гърба на нашата армия, трябва да спрем предателите в елита, които са готови да предадат руските интереси в преговори (тайни или явни)! Точно по същия начин се коментират и лошите новини от фронтовете – те напускат Херсон, защото искат да се договорят със Запада, започват преговори и отказват да победят Украйна! Ето ги предателите – само за кожите и капитала си мислят! Трябва всички да бъдат разобличени, отстранени и съдени, а който не разбира това и не го прави, сам е предател!
Всичко това го слушаме и четем от много време, но сега има ново изостряне на псевдопатриотичната истерия. Обхваща малка част от обществото, но и това не е добре. Освен това има опасност в случай на поражение на фронта, в комбинация с някое следващо изказване за преговори, неврозата да се разпространи в широките маси, тоест да започне да застрашава основното условие за нашата победа: народното единство в доверието във върховната власт. За да предотвратим това да се случи, трябва да знаем добре уроците на историята – включително да си спомним ноември 1916 г. – и да сме наясно какво се случва сега, да правим разлика между реални и въображаеми заплахи.
Русия не е заплашена от предателство – Путин никога няма да се съгласи на „срамен мир“ нито с Украйна, нито със Запада. На 24 февруари тази година беше направен исторически избор, беше преминат Рубикон, след който Русия може да върви само напред. Залитане, грешки, пропуски на удари, съсредоточаване, дори временно отстъпление тактически, но стратегически движение само напред. Скоростта на това движение може да бъде различна – зависи и от нашите усилия, и от външната съпротива, и от глобалната ситуация. Думите, които нашето външно министерство и дори Путин говорят пред обществото, също могат да бъдат различни – и дори много миролюбиви, но в същото време те служат на много конкретни тактически цели. Не подменя и със сигурност не отменя стратегическата цел, която е кристално ясна. Русия се връща към себе си – и в териториален, и в духовен, и в идеологически смисъл. Бивша Украйна вече не съществува – и на страниците на бъдещата руска история вече има друга Русия.
Не само с Донецк и Херсон, но и с Новоросия и Малорусия. И с останалата част от Украйна, изтръгната от ръцете на Запада, която никога вече няма да бъде нито антируска, нито „алтернативна Русия“. Само едно нещо може да попречи на осъществяването на това – разцепление и вълнение в самата Русия, тоест съмнение в нашата победа и в това, че Путин иска и може да доведе до нея. Ако отново, както през 1917 г., се упоим с истерични викове „предателство“, само тогава ще загубим. И не Украйна, а изобщо всичко.
А предателство в елитите няма, защото тези, които не споделят стремежите за победа, първо, нямат влияние върху върховната власт, и, второ, престават да бъдат „елит“. Да, имаме огромен кадрови проблем поради факта, че професионалистите често са непатриоти, а патриотите са непрофесионалисти, но в екстремна ситуация всички процеси се ускоряват и се формира нов, държавнически елит (от властта до бизнеса и културата). Но обновлението не трябва да се заменя с търсене на предатели във властта (изключвайки, разбира се, истинските предатели), ние не се нуждаем от чистки в името на чистките – трябва да се отървем от слабите и некомпетентни лидери, като същевременно разчитаме на консолидирането на всички сили, които разбират сериозността на предизвикателствата пред нас.
В същото време страната ще се променя все по-сериозно – формулирайки и придобивайки смисъл, осъзнавайки своята същност и изграждайки национална формула за своето съществуване не само за периода на буря и натиск, но и за последващото мирно време. Това е процес, не по-малко важен от този на фронта, и именно в него трябва да има както максимално доверие един към друг, така и желание да се претвори руската мечта в конструкциите на бъдещия справедлив обществен ред.
Но победата на фронта в същото време няма алтернатива за нас – независимо колко усилия и време са необходими за постигането ѝ. Тя може да бъде открадната от нас не от предателство на върха, а от онези, които от добри намерения, от глупост и слабост или умишлено ще нагнетяват паническите настроения, викайки „всичко е загубено, предателство в Кремъл“. Именно към тях всъщност може да се припише „Глупост или предателство?“ на Милюков. Уви, сред тях има и вторите – тези, които пряко разчитат на смут, тоест работят за врага.
И руската история ни дава многобройни примери за това как да различим истинско от измислено предателство – как да различим 1612 от 1916. Научихме тези уроци.
Глупостта е да търсиш предателство, когато такова няма и не може да има, а предателството е да се опитваш да разпалваш недоверие към тези, които целят единствено победата.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
