снимка: Булфото
Страховете на българина от бързорастящите цени са по-големи от страховете за войната и пандемията. Това е само един от изводите от проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 31-и август и 8-ми септември.
В главите на хората стои въпросът за цените, а не дали България може да направи някакъв геополитически завой, коментира изследването пред БНР изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл болкан“ Първан Симеонов.
Според него, изводът от проучването е, че се възприемат като съвсем реални рисковете, свързани с ежедневието, цените, жизнения стандарт, отоплението.
Като реални, но далеч не в същата степен, се възприемат рисковете, свързани с геополитиката. „Дори войната вече се мисли малко по-фоново от българите.“, отбеляза той
„Българското общество има странен имунитет – това е имунитетът на оцеляващия. Това е общество с високи социални неравенства, сериозна бедност, застаряващо общество – общество, което отдавна се е научило да живее в оцеляващ режим. Затова може би имаме имунитета на хора, които бездруго са свикнали да не чакат много добри новини. Разбера се, не е както в 90-те, но българското общество има спомена и имунитета от много тежки времена и това може да се окаже обезболяващо обществено лекарство в тази ситуация“, коментира още Първан Симеонов.
„Отдавна не сме попадали в такава ситуация на синхронизация на кризи в международен план, които се отразяват и в България, заедно с политическа нестабилност“, посочи той.
Страховете от прекомерно увеличение на цените у нас са валидни за близо 90% от анкетираните. Опасността от мигрантска вълна е реалистична за над 70 на сто от запитаните. Опасността от трайна политическа нестабилност в страната също се откроява сред водещите позиции.
Симеонов подчерта „риска от политическа недостатъчност – на хората да не им се гласува, да не виждат смисъл от политиците и да виждат други варианти.“
„Самата идея, че изборите се случват през ден и ние започваме да не намираме особен смисъл да гласуваме на тях, това донякъде е обезсмисляне на изборите. Оттук крачката до обезсмисляне на самата демокрация не е голяма. Скоро, а може би вече са се появили, ще дойдат някакви хора и ще кажат – не ви ли омръзна от тези състезаващи се партии? Не е ли време някой по-еднолично да поеме отговорността, за да бъдат нещата по-стабилни. Това са опасни нормализации. Утре може да нормализираме и някаква диктатура.“
