/NovinarBG.com/ След като спецоперацията в Украйна (СВО) започна да се проточва, в руското общество се появи секта от свидетели на ползата от дълга война. Една от фракциите на тази секта твърди, че Кремъл умишлено е планирал продължителна война, за да разкрие всички предатели вътре в страната. Друга фракция твърди, че руското ръководство умишлено е протакало войната, за да могат руснаците сами да се убедят, че украинците, които масово воюват срещу тях, не са братя и не ги отразяват.
Третата фракция смята, че продължителната война е начин да се примами Западът с пълна сила на фронта, където може да бъде успешно победен, така че никой уж да не стои, преструвайки се на неутрален, та всеки да получи своето. Четвъртата фракция се фокусира върху факта, че Западът безсмислено харчи за поддръжката на Украйна и прахосва собствените си арсенали.
Има много такива фракции. Всеки има своя собствена мотивация. Наистина не мисля, че в дълбините на душата си самите те вярват на изчисленията си. Просто им се струва непатриотично да смятат, че може някъде да сгрешим и нещо да не вземем предвид.
Някои от същите тези свидетели на ползата от дългата война обаче са в същото време в сектата на свидетелите от 2014 г., твърдейки, че тогава е станала грешка и Украйна е трябвало да бъде окупирана още през март 2014 г. Тогава, казват те, всички проблеми са щели да бъдат решени за няколко дни.
Те не обясняват как ползата от дълга война корелира с хипотетичната възможност за суперсветкавичен блицкриг през 2014 г. Те също така не обясняват с какви точно сили Русия е трябвало да завземе Украйна през 2014 г. и къде щеше да отиде Западът, дори тогава мечтаейки да наложи много по-строги санкции, отколкото успяха да прокарат тогава.
И накрая, ако приемем, че колкото по-бързо бъде превзета Украйна, толкова по-добре, тогава защо да не се съгласим, че грешката беше направена през 1991-92 г., когато всички отцепили се републики не бяха превзети наведнъж. Тогава очевидно беше по-лесно изпълнимо, отколкото през 2014 г., а Буш-старши, който управляваше САЩ до януари 1993 г., за разлика от наследниците си, не беше против запазването на СССР.
Като цяло патриотите интуитивно усещат, че най-добрата война не се е състояла, но ако вече е започнала, тогава колкото по-бързо бъде спечелена победата, толкова по-добре, но обстоятелствата им пречат да приложат това знание в СВО.
Някои чисто военни теоретици, анализирайки войната не като социално явление, а като математически модел, дори твърдяха, че понякога е по-добре да загубиш бързо, отколкото да спечелиш за дълго време.
Като класически пример за обосноваване на тази идея е дадена Първата световна война, в която и победителите, и победените понасят много по-големи разходи, отколкото ако някоя от държавите беше признала поражението си още през 1914 г.
Победата в тази война беше де факто спечелена от Съединените щати, които официално влязоха във войната едва на 6 април 1917 г. и всъщност започнаха да се бият в Европа на Западния фронт през октомври 1917 г., когато резултатът беше предизвестен и всички основните жертви са направени на олтара на победата. Останалите участници загубиха. Някои катастрофално, като Русия, Турция, Германия и Австро-Унгария, други по-малко забележимо (като Великобритания и Франция, които след войната загубиха примата си в западния свят от американците).
Няма да бъдем водени от математически опортюнисти, тъй като неизчислената социална страна на войната е не по-малко важна от техническата страна, която се вписва в строги формули.
Нека просто отбележим, че добавянето на социологическо неизвестно към изброим математически модел може да промени изхода от една война, но не е в състояние да отмени неизменния закон: колкото по-кратка е войната, толкова по-добра, а най-добрата война клони към нулево време на водене ( тоест не започва, а се печели преди старта).
Великият Сун Дзъ във втора глава („Водене на война”) от неговия трактат „За изкуството на войната” пише: „Ако се води война и победата се бави, оръжието става тъпо и върховете се счупват, ако крепостта е обсадена за дълго време, силата е подкопана, ако армията е оставена на полето, държавата няма достатъчно средства“.
„Когато оръжието се притъпи и върховете се счупят, силата е подкопана и средствата свършат, князете, възползвайки се от вашата слабост, ще се надигнат срещу вас. Дори и тогава да имате умни слуги, след това нищо не можете да направите. Следователно във войната се чува за успех, когато е бърза, дори и при нейното неумело водене, и все още не се е видял успех, ако тя е продължителна, дори при умело водене“, казва още той.
„Никога не се е случвало войната да е продължителна и да е изгодна за държавата. Следователно човек, който не разбира напълно вредата от войната, не може напълно да разбере пълните ползи от войната“, заключава Сун Дзъ.
Трябва да кажа, че ако пренебрегнем чисто техническите аспекти на системата „война“, които се променят с развитието на технологиите, тогава Сун Дзъ, който създава философията на войната през 6 век пр. н. е. (според други датировки през 5 и дори през 4-ти век пр. н. е.), разкрива толкова много, че е напълно вярно, че оттогава до ден днешен никой не е успял да добави нещо съществено към неговите постулати.
Неговият трактат всъщност е колекция от вечните и неизменни закони на войната, дадени в кратки, брилянтно изпипани формулировки. Спорът с тях е толкова безсмислен, колкото и отричането на физическите закони, които действат в нашия свят.
Хубаво е „от чувство на патриотизъм“ да си пожелаем дълга война, в уютен дом, далеч от опасности. Но такова желание изглежда съвсем различно от влажен окоп, в който снарядите пристигат по-редовно, отколкото носят храна и идва смяна.
Добре е да поискате да се биете по-дълго, когато държавата гарантира постоянно високо ниво на потребление в тила. Но всичко изглежда съвсем различно, когато си мобилизиран, бизнесът ти замира (или квалификацията ти като служител пада критично), стандартът на живот на семейството ти пада. И все още това не те е убило или осакатило.
Добре е да мечтаете за мобилизацията на милиони и мобилизационната икономика, ако не сте сред тези милиони и не сте изпратени в рамките на мобилизационната икономика да копаете окопи или да точите снаряди вместо специалисти, които са отишли на фронта. И няма значение, че сте били ботаник или теоретичен физик през целия си живот – ще идете на стената, а за брак във военно време ще отидете на дърводобив или за изграждане на северната широка железопътна линия.
Най-опасното в една продължителна война е милитаризацията на общественото съзнание. Войната престава да бъде излишък и се превръща в смисъл на живота на поколение, което след това се опитва да приложи ефективно уменията, придобити на фронта, в цивилния живот, но танкът и тракторът, разбира се, са много сходни, както и подводница и научен батискаф, но задачите им са различни и методите на действие са различни.
Нито шофьорът на трактора, нито екипажът на научния батискаф са длъжни да се жертват, за да изпълнят задачата. Ако нещо не се получи веднага, можете да го повторите поне няколко пъти. Но в условията на военни действия често няма шанс за второ бягане, трябва да поемате рискове в името на победата.
В мирния живот готовността за поемане на всякакъв риск и желанието да се изпълни задачата на всяка цена водят до неоправдани загуби и по-скоро пречат, отколкото помагат.
Като цяло трябва да се разбере, че войната е пълната антитеза на мира. На война е добро това, което в мирно време се наказва строго (по-специално убийството и / или унищожаването на техника, за което се възнаграждават във война).
Разбира се, по време на война те убиват врага, но мнозина имат врагове в цивилния живот, опитват се да ги убият. Каква ще е реакцията на обществото?
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно е връщането към мира, защото противоборстващите общества, които са претърпели огромни разходи, не могат да приемат факта, че всичко е било напразно и абсолютното унищожаване на едно враждебно общество се оказва невъзможно . И настъпват критични промени в самата структура на воюващото общество.
Все повече хора започват да живеят във война и да са все по-малко зависими от мирни професии. Постепенно става срамно да не се биеш и всички искат да се бият: децата бягат на война, страхувайки се, че тя ще свърши, преди да пораснат, старите хора се опитват поне да се присъединят към опълчението, за да не бъдат в тежест на воюващата държава и допринасят за победата.
Ако войната е кратка, като светкавица, повечето от нейните негативни последици могат да бъдат избегнати. Структурата на обществото няма време да се промени, а мисленето да се възстанови.
Продължителната война, която подкопава естествените икономически връзки, легитимира насилието и разрушава традиционната структура на обществото, е от полза само за революционерите, защото улеснява задачата за вътрешна дестабилизация и увеличава уязвимостта на властта.
Затова трябва да сме наясно, че колкото по-кратка е войната, толкова по-добра и полезна е тя. Но трябва също така да се разбере, че ако математическият модел на войната може да приеме, че бързото поражение е по-добро от дългата победа, тогава социалната част на военната система, която е по-важна от математическата (в края на краищата войната е преди всичко социално събитие, което само частично може да бъде правилно описано с математически формули), по принцип не предполага възможност за поражение.
Поражението във война е социална и политическа катастрофа, която заплашва съществуването на нацията в нейния оригинален вид (германците от 1935 г. и германците от 1955 г. са различни германци, макар и физически в по-голямата си част едни и същи хора).
Съответно, осъзнавайки, че руското ръководство не можеше и не искаше дълга война, ние също трябва да разберем, че нямаме друг избор, освен да спечелим войната.
Освен това законите на войната остават непроменени: колкото по-бързо и по-ефективно е спечелена победа, толкова по-малко травматична и ресурсоемка ще бъде тя, толкова повече шансове имаме да реализираме напълно целите на войната (основната от които е осигуряване на гарантираната сигурност на Русия въз основа на създаването на нова система, която да замени разрушената от САЩ система на международни отношения, съответстващи на новото разпределение на силите на световната сцена).
За деветте месеца на военните действия в Украйна САЩ успяха не само да създадат официална коалиция на Запада срещу Русия, но и да накарат тази коалиция да работи.
От изявления, че в Украйна няма да се доставя нищо стрелково (само каски, бронежилетки, храна и лекарства), Западът премина към доставки на малки оръжия, след това бронирани машини, сега говорим за доставка на най-новите модели западни танкове , високоточни ракети с обсег от 300 -500 километра, модерни системи за противовъздушна отбрана / противоракетна отбрана (включително Patriot) и дори бойни самолети.
Засега Западът не е сигурен, че Украйна ще издържи достатъчно дълго, за да могат нейните военни да усвоят новата технология. Затова те считат за по-уместни доставките на ракети и системи за противовъздушна отбрана, които работят в дълбокия тил, съответно те могат да бъдат обслужвани от западни екипажи в украински униформи (телата на загиналите, ако позицията е покрита от руски ракети, ще бъдат извадени и е малко вероятно да бъдат заловени от разстояние 100 километра от фронта).
Но ако Западът има увереност, че военните действия в Украйна ще продължат достатъчно дълго, тогава те ще предадат и танковете, и бойните самолети, и всичко, което намерят в складовете, с изключение на ядрените оръжия.
Разбира се, пак ще спечелим, но всеки танк, всяка ракета, всеки снаряд, прехвърлен от Запада в Украйна, е нечия смърт. И смъртта на нашия сънародник. Колкото повече успеят да дадат, толкова по-висока цена ще платим за победата. Освен това, загубил надежда за бързо дестабилизиране на вътрешнополитическата ситуация в Русия, Западът активно се опитва да подпали периметъра на руските граници. И тук успехът му също зависи пряко от момента на освобождаването от Украйна на по-голямата част от участващите там войски. По някаква причина ми се струва, че веднага щом започне прехвърлянето на поне няколко дивизии от Украйна в Кавказ, интересът на „азербайджанските еколози“ към Лачинския коридор рязко ще изчезне, а в Централна Азия нарастващите изблици на русофобия рязко ще бъдат заменени от голяма и чиста любов към руснаците и Русия .
Освен това, след поражението на Украйна, декларираното от Полша намерение да удвои числеността на въоръжените си сили и да ги оборудва с най-новите американски оръжия ще се окаже много по-голямо бреме за Полша, отколкото заплаха за Русия. Ще се харчат пари за армията, разходите за нейната поддръжка ще се увеличат драстично. В същото време Варшава просто няма да има причина законно да влезе в конфронтация с Москва.
Не е нужно да атакувате, трябва да бъдете нападнати. Докато има Украйна, която може официално да кани полски войски на територията си (в какъвто и да е вид), провокирането на сблъсък между полската и руската армия на украинска територия е въпрос на техника. Но щом няма Украйна, всяко пресичане на полските войски на източната им граница е непредизвикана агресия срещу Русия и/или Беларус.
Военното поражение на Украйна убедително ще покаже на войнстващите лимитрофи по нашите граници, че САЩ няма да ги защитят от гнева на Русия. Това означава, че русофобската дейност трябва да бъде умерена.
Мобилизираните, с изключение на тези, които решат да свържат бъдещия си живот с армията, ще се върнат у дома при семействата си. И накрая, абсцесът, който провокира напрежение по нашите граници, позволявайки на Съединените щати да играят игра на повишаване на ставките, превръщайки се в ядрен шантаж и наистина заплашвайки неусетно да ескалира в глобален ядрен конфликт, ще изчезне.
В същото време бързото поражение на Украйна (за предпочитане преди средата или края на лятото на 2023 г.) не означава необмислено бързане, което е добро само при улавяне на бълхи.
Бързото поражение предполага спокойна, добре подготвена операция, в резултат на която украинската армия и украинската държава престават да съществуват, а загубите на настъпващите войски са минимални. А за тези, които не могат да си представят себе си без война, има ЧВК – Близкия изток, Африка, Латинска Америка – романтика.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване „Рефлексии“ и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=HoGUFCffd70″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
