СВЯТ

Влачени към еднополярността*

/NovinarBG.com/ През 1945 г., след Втората световна война, философът марксист Александър Кожев пише в Очертанията на доктрината на френската политика, че светът навлиза в решително нов етап от историята, сравним с този, който бележи края на Средновековието и прехода към модерност. Докато преходът към модерната епоха се характеризира с изместването на старите феодални кралства от по-големи национални държави, 20-ти век се характеризира с разпадането на самите национални държави в по-голямата формация на съвременни имперски държави.

Национализмът беше остарял. Според изчисленията на Кожев това беше неустоимата тенденция в историята: далеч от малки атомистични единици на политически суверенитет към все по-големи единици. Самият нов имперски етап е само преходна фаза по пътя към по-късен „интернационалистичен“ етап, който все още е само утопичен идеал.

По времето, когато пише, Кожев идентифицира две империи, в чиито владения Цемята тогава е била разделена: „Англо-американската“ империя и „Славянско-съветската“ империя, тогава представлявани, разбира се, от Съединените щати и Русия . Тези империи са били съответно протестантски и православни в основния си културен и идеологически състав. (Кожев прочуто свързва сталинизма с православното богословие на Владимир Соловьов.)

След падането на Третия райх – което Кожев приписва на опита на Германия да стане нация твърде късно, в свят на транснационални империи – нациите на Европа ще бъдат хванати в кръстосан огън на голямо глобално съревнование между американската и съветската империи. В друг текст, озаглавен „Към оценка на модерността“, Кожев идентифицира Америка като империята на глобалната капиталистическа класа, а Съветския съюз като империята на глобалния пролетариат; и той прогнозира, че Европа или ще бъде погълната от американската капиталистическа империя, или ще се поддаде на глобалната пролетарска революция, водена от Съветския съюз.

Според Кожев независимостта на европейски държави като Франция, Испания и Италия ще зависи от способността им да се комбинират като трета имперска сила със собствена обединяваща култура, история и политически суверенитет.

Докато Америка се определя от протестантството, а Русия от православието, тази трета империя, според оценката на Кожев, трябва да бъде католическа; тъй като съборността на Католическата църква, която имаше такова формиращо влияние върху Южна Европа, е тази, която най-добре я приспособи към идващото универсално общество. Оттук и уникалното предложение на Кожев за формиране на империя, която да бъде председателствана от не кой да е, а Католическата църква. (Интересното е, че аспекти на тази визия бяха споделени от един от великите основатели на Европейския съюз: Робърт Шуман.)

Тази „интегралистка“ визия, разбира се, никога не се материализира и вместо това се формира съвременният Европейски съюз: по-скоро икономически съюз, основан на чисто утилитарни интереси — поне на първо време — отколкото политически съюз под властта на един имперски суверен. До тази степен е възможно да се твърди, че Европа попадна под глобалния суверенитет не на себе си, а на Америка, точно както Кожев предсказа.

Днес Америка все още се радва на позиция на имперска власт; но след падането на СССР, имперската мощ на Америка изглежда достигна глобални размери. Руската империя изчезна за известно време, осакатена от унижението на съветския колапс.

Междувременно светът беше предопределен да бъде еднополюсен свят, чийто главен център на сила трябваше да бъде разположен в Америка. Не само Европа, но голяма част от Третия свят и дори Китай попаднаха в хватката на американския либерален ред. Това беше краят на историята… или поне така си мислехме.

С нарастването на напрежението между Америка, от една страна, и Русия и Китай, от друга, сега има поразителни нови прилики със света, описан от Кожев. Руската империя отново надига глава, заедно с всички символи и регалии на руската православна традиция, показвайки се пред света като все още велика сила, с която трябва да се съобразяват – и преливаща от негодувание към Запада.

По-малки държави като Украйна сега се оказват в несигурната позиция да бъдат жертва на жестоко стягане на въже между две велики сили. И по странна ирония, дори напълно западни и модернизирани европейски страни като Германия, благодарение на енергийната си зависимост от Русия, се оказват заклещени в същите стари кръстосани огъня.

В нов контекст ситуацията, която Кожев описва през 1945 г., намира отражение в днешния контекст, като фантом, появяващ се в сън.

Въпреки това, повторното издигане на Русия като велика имперска сила е засенчено от прераждането на друга древна цивилизация: Китай. След многократно унижение от западния колониализъм и след това разрушен от насилието на вътрешната революция, бързото издигане на власт на Китай е огромно предизвикателство за американската глобална хегемония.

За разлика от Съветския съюз, Китай досега е избягвал колапс, дори след като се отвори за глобалния поток от стоки чрез търговска система, създадена от Америка. Богатството, военната мощ, меката сила и размерът на Китай го правят жизнеспособен конкурент за господство на световната сцена, реална и настояща заплаха за американската хегемония.

И подобно на страните в Европа, има по-малки страни, особено Тайван, които трагично биха били хванати в кръстосания огън на всеки предстоящ китайско-американски конфликт.

Още по-важно е, че Китай сега напълно измести Русия като новата представителна държава на глобалния пролетариат. Всъщност това наименование е дори по-вярно за Китай, отколкото за Русия: Китай е работилницата на света, абсолютният център на глобалното производство, една истинска пролетарска империя (независимо от неравенствата, които все още съществуват там) и такава, която се е вкопчила в своята социалистическа идентичност по начин, по който Съветският съюз не можеше.

Имперският конфликт между Китай и Запада не е нищо друго освен класова борба на международно ниво – състояние на нещата, което самият Кожев признава и предвижда в реч от 1957 г., озаглавена „Колониализмът от европейска гледна точка“.

Подобно на света, който Кожев наблюдава през 1945 г. и отново през 1957 г., нашият е свят на велики сили, борещи се за глобално господство. Това отново е многополюсен свят, въпреки дългата пауза, по време на която Съединените щати бяха глобалният хегемон.

Оказва се, че тази позиция е нестабилна, защото глобалният капитализъм все още е капитализъм: система, която въпреки всичките си огромни сили не може да продължи вечно, защото неизбежно ще подхранва в най-дълбокото си ядро семената на нов социален ред. „Социализъм с китайски характеристики“ е пример за това, подхранван в утробата на американския глобален капитализъм, до голяма степен по начина, по който Карл Маркс предсказа, че социализмът ще се роди от черупката на капитализма.

Не само, че комунистически Китай и САЩ сега са „равни“ геополитически конкуренти, но единият от тях е дете на другия, вероятно предопределен да наследи света, над който някога е управлявал неговият предшественик – и вероятно предопределен да бъде новият глашатай и суверен на един наистина глобален и еднополюсен свят, отвъд мултиполярността на епохата на големите имперски формации.

Ако Кожев е прав, тогава многополярността сама по себе си не означава свят отвъд глобализма, противно на това, което казват някои от видните й защитници; по-скоро означава точно глобализацията на класовата борба, която може да бъде разрешена само в ново глобално състояние.

Докато историята напредва към такова състояние, може само да се очаква, че ще станем свидетели на пристъпи на съпротива от различни части на земното кълбо – ритане и крясъци, докато те биват теглени неумолимо към еднополярност – в много случаи, с пълно основание. Нещо повече, може да се очаква, че различни сили ще се състезават помежду си за позицията на универсален суверен.

Възможно е да се тълкуват всички конфликти между днешните „велики сили“ по този начин: като бунтове срещу еднополярността или като конкуренция за глобален суверенитет – или, може би парадоксално, и двете едновременно.

Възможно е също тези сили, които се доближават най-много до позицията на еднополюсен суверен, да не успеят да запазят тази позиция и че други също трябва да се провалят след тях, преди да бъде постигнат един наистина сигурен глобализъм.

Този илюзорен „край на историята“ може да се наложи да бъде удължен за неопределено бъдеще, като тежестта на управлението му се прехвърли от един полюс на власт към друг, докато се постигне стабилно и наистина универсално крайно състояние – такова, при което може би универсалното и особеното ще бъдат напълно примирени в организацията на многополюсно общество около един-единствен, добронамерен полюс в центъра на света.

В този процес има някаква трагична неизбежност, която лидерите и жителите на великите сили по света би било добре да признаят. Най-важното етично задължение, пред което е изправено човечеството както на индивидуално, така и на обществено ниво, става това за оцеляване и оптимизиране, докато този процес се развива: оцеляване, защото ще има неизбежно унищожение, последвано от геополитически борби и международна класова война, от които може да се наложи да се защитим и нашите близки; оптимизация, защото въпреки че не можем да променим общата траектория на историята към еднополярност, можем поне да се опитаме да използваме по най-добрия начин ресурсите, които ще произведе, и инфраструктурата, която ще изгради, за доброто на човешката раса. В края на краищата, човешкият избор все още има значение дори в лицето на неизбежната промяна.

Превод: СМ

* „Влекането на въже в далечния изток“ (1898), графика на Удо Дж. Кеплер (1872-1956), изобразяваща чичо Сам с Джон Бул и Мейджи, император на Япония, стоящи под знаме с надпис „Политика на отворените врати“, в състезание по дърпане на въже за „търговско надмощие“ с „Русия“ (Николай II), „Германия“ (Уилям II) и „Франция“ (Феликс Форе), които са изтеглени през порта с надпис „Търговско ограничение“.

СНИМКА: БИБЛИОТЕКАТА НА КОНГРЕСА, ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Поглед

Още новини

Back to top button