Русия

Спецоперация Z: Руските военачалници в Украйна влязоха в схватка

/NovinarBG.com/ На фронта руските войници плащат с живота си битката на личните амбиции на висшето ръководство на СВО.

Всеки, който следи отблизо хода на нашата специална операция в Украйна, знае със сигурност, че между ръководителя на групата „Вагнер“ Евгений Пригожин и ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб на въоръжените сили на РФ отдавна съществуват много напрегнати лични отношения. Е, нека да е така! Малко ли са тези, на които нещо или някой не се харесва? Основното е нещата да се върши работата както трябва.

Но напоследък все по-ескалиращият и все по-публичен конфликт между руските военни лидери, съдейки по множеството съобщения от зоната на бойните действия, започна пряко да влияе върху ситуацията на фронта. И, сигурен съм, това изисква спешна намеса на върховните руски власти.

За да бъдете пропити със същите мисли като мен, ви предлагам да се запознаете с един от най-новите и направо отчаяни призиви на Евгений Пригожин към нашето военно ръководство. Не назовава имена. Но и без това е ясно за кого точно става дума.

Това беше предшествано от разпространено онзи ден в интернет видео от местонахождението на „вагнеровците“. От екрана четирима бойци със закрити лица, облечени в бронежилетки, казват, обръщайки се към „нашите приятели и колеги от Министерството на отбраната“: „В момента имаме остър недостиг на боеприпаси“.

„Конкретно – за 152-мм гаубици Д-1, за противотанково оръдие МТ-12, за танк Т-72 (125-мм, осколочно-фугасен). Също така – за 120-мм миномет 2Б11. Ще бъдем изключително благодарни, ако можете да ни помогнете. Тогава огромен брой хора ще оцелеят и ще могат успешно да продължат да участват в специалната операция. Ние ще работим за вас, ние ще си свършим работата. Помогнете ни с боеприпаси!“.

Може би у някои хора в Москва веднага се появи желание да обявят казаното за „фалшиво“, умело скалъпени интриги на нашите врагове от украинските центрове за информация и психологически операции. Ами просто защото в нито една армия нещата не се правят така.

Никъде проблемите със снабдяването на войските с боеприпаси не се решават с групови интернет обръщения на редови войници и сержанти към кой знае какви генерали, които са отговорни за това! Иначе това вече не е армия, а колхоз.

И би било добре, ако пред нас бяха само интригите на ЦИПСО. Но не!

Защото веднага след това видео, на 19 февруари, в телеграм канала на Евгений Поддубни, военен репортер на Всеруската държавна телевизионна и радиокомпания, се появиха следните редове от предната линия: „Ситуацията, в която флашмоб се появи под следните думи #ДайтеСнарядиНаВагнер е ужасна“.

И дори фактът, че дискусията по темата за доставката на боеприпаси за структурата, която успешно действа в района на Артьомовск, излезе в публичното поле, предполага, че командирът на тази структура, влиятелна личност във всеки смисъл, е изчерпал апаратно-бюрократичните възможности.

В ситуация, в която СВО се превърна в народна операция, подобни проблеми трябва да се решават бързо и тихо. И предположих, че една година на тежки битки, успехи и поражения, грешки и заключения ще промени ситуацията. Но не… не се опитвам да противопоставям различните структури на армията.

Отново обръщам внимание на абсурдната ситуация, при която щурмовите части имат недостиг на боеприпаси, който абсолютно не може да бъде спрян. Ако такава ситуация се беше развила в армейско формирование, щеше да е същият абсурд. От една страна, задачата е да се премине в настъпление, от друга страна, настъплението не е осигурено с боеприпаси.

Уви, но и това се оказа само началото на сериозен междуведомствен скандал на фронта. На 20 февруари телеграм каналът „Пресслужбата на Пригожин“ разпространи гласово съобщение от самия ръководител на групата Вагнер, от което лично аз, който прекарах 27 години военна служба, настръхнах.

Ето го, чуйте и помислете:

– „Не мога да разреша този проблем (с боеприпасите – „СП“), въпреки всичките ми познанства и връзки. Всички кимат някъде горе и казват: „Знаете ли, Евгений Викторович, вие имате трудни отношения там. Трябва да се извините и да признаете, тогава вашите бойци ще получат боеприпаси.

На кого да се извиня? На кого да се подчини? 140 милиона руснаци, моля, кажете ми на кого да се извиня, че моите момчета и бойци от други части, които не можем да прикрием, умират два пъти по-често, отколкото днес, поради пълния така наречен снаряден глад? В който не ни се дава това, което е на склад?

Те (тези бойци – “СП”) умират, защото някои военни функционери не искат да си откъснат задниците и да разберат, че това не са капризи. Не можеш да капризничиш в момент, когато страната е в опасност.

Дай ми амуниции! Не си бутам носа при вас, че закусвате, обядвате и вечеряте със златни прибори. И изпращате вашите дъщери, внучки и женски роднини на почивки в Дубай. Не се смущавате от нищо в момента, когато руски войник умира на фронта.

Просто моля: „Дайте ми патрони! В точното количество. Които са в складове ”(край на цитата -„ СП ”).“

Още ли не сте се уплашили и стреснали за съдбата на спецоперацията? В крайна сметка целият този ужас от бойното поле е изречен с много емоционална мъка от човек, когото мнозина смятат за пряко и много тясно свързан с президента Владимир Путин. А самият Путин през 2018 г. в интервю за чуждестранни журналисти потвърди, че се е познавал лично с Пригожин и го сравни с бизнесмена Джордж Сорос.

Оказва се, че дори и човек с такива връзки не е в състояние да постигне най-елементарното на фронта: подчинените му щурмови части да минават под куршуми, като имат всичко необходимо за това. Как и защо това стана възможно?

И пред кого, според него, Пригожин от някъде толкова високо, че ако се опиташ да погледнеш през прозореца, шапката ти пада от главата, те заставят да се покаеш и да се извиниш?

И тук отново трябва да се върна в началото на тази статия. Всеки, който следи тази взривоопасна тема, разбира за какво става дума. На първо място става дума за амбиция.

За да не бъда обвинен в кой знае какво, подчертавам: това е само мое лично мнение, на което всеки журналист има право. От едната страна на везната в този прекалил скандал е Пригожин с неговия Вагнер. От друга, изглежда, министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валери Герасимов.

Да се каже, че тези хора не се харесват много, най-вероятно е да не се каже нищо. Защото ето, вземете например атаката на Пригожин срещу „дъщерите и lkw’urje“, които „почиват в Дубай“, когато загиват руски войници.

За кого и за какво става дума – със сигурност може да отговори само самият Пригожин. Но трябва да признаете – някак прекалено много e, за да е банално съвпадение. Въпреки че, разбира се, всичко се случва.

Сега – по отношение на отношенията между ръководителя на групата Вагнер и началника на Генералния щаб генерал от армията Герасимов. Пригожин смята, че според тях по времето, когато генералът от армията Сергей Суровикин е ръководил спецоперацията, не е имало проблеми с логистиката на „музикантите“. А кой смени Суровикин като командир в средата на януари? Именно Герасимов го смени на 11 януари.

По-нататък. На 18 януари, почти веднага след като началникът на Генералния щаб лично оглави СВО, руските сили щурмуваха град Соледар. Но кой точно го е направил? Армията? Вагнер? Заедно?

Победата моментално се превръща в истинска „ябълка на раздора“ между руските военачалници. Пригожин чрез своята пресслужба разпространи изявление, че „в нападението на Соледар не са участвали други части освен бойците на Вагнер“.

Министерството на отбраната веднага отвърна, като каза, че в града се бият „десантни части“, но „въздушнодесантните части“ са блокирали селището „от северната и южната част“, а руските ВКС „нанасят удари по вражески крепости“.

Честно казано, трябва да се отбележи, че първоначално дебатиращите изглеждаха, по мое мнение, меко казано, глупави. Да, в района на Соледар беше проведена сериозна военна операция, която се увенча с голям успех. Да, в нея участваха войски и сили с различно подчинение. Но всички правеха едно общо нещо. И най-вероятно според общия план. Как можете да споделите?

Нека сте първият, който ще нахлуе в града. Но кой осигури фланговете? Кой скова вражеските резерви? Кой е провеждал всички видове разузнаване? Кой осигуряваше тиловото снабдяване на нападателите?

Въпреки това, амбициите, както виждаме, напълно победиха гласа на разума.

Вероятно е засегнато и общото, доста пренебрежително мнение на ръководителя на Вагнер за съвременните руски генерали.

Не можете да изтриете нито една дума от песента: няколко месеца преди конфликта „Соледар“ Пригожин говори абсолютно опустошително за онези, които взаимодействат с него:

„Няма аналог на днешните военни действия от преди 80 години. Затова не смятам, че някой е изучавал тази битка в учебниците. Тези бойци, които днес действат ефективно, са преминали през десетки войни. А много от така наречените „кадри“ не са научили нищо, освен да цъкат с токове, да носят цацки и да пишат красиви доклади“.

Всичко това определено страшно дразнеше и продължава да дразни руското военно ръководство. Вероятно Пригожин отдавна щеше да бъде накаран в административен смисъл да „отвърне главата си“, ако не бяха добре известните му връзки с президента на страната (или приписвани му от слухове).

Но да препънете героичната организация, която ръководи – защо не? В този случай винаги можете да отпишете неуспехите на бюрократичната твърдост на тиловата армейска „машина“.

Изглежда точно така възникна днес проблемът с обезпечаването на „вагнеровците“ с боеприпаси.

Всяка военна организация очевидно работи само в условия на единство на командването. Очевидно е, че днес нямаме такова единоначалие в зоната за специални операции.

На 18 февруари самият Пригожин говори по този въпрос по следния начин: „Вагнер никога не е имал и няма нищо общо с руската армия. Вагнер е частна армия, която е действала, действа и ще продължи да действа по целия свят“.

Но всички седим в един окоп в Украйна. Как е възможно?

Вероятно това объркване и колебание може да спре единственият човек в страната – Путин. Не знам какво точно трябва да направи. Може би – да създаде Щаб на Върховното командване и лично да го оглави. Може би се нуждаем от аналог на Държавния комитет по отбрана, както във Великата отечествена война. Начело, разбира се, със самия президент.

Но нещо трябва да се направи. И то спешно.

Коментар на Министерството на отбраната

Вечерта на 21 февруари руското министерство на отбраната коментира „екзалтираните изявления“ за блокиране на доставката на боеприпаси на „доброволците от щурмовите отряди“ в Артьомовск (Бахмут).

„Всички твърдения, направени от името на щурмовите части за липса на боеприпаси, са абсолютно неверни“, казаха от Министерството на отбраната.

Министерството на отбраната заяви, че всички заявки за боеприпаси от „щурмовите отряди“ се изпълняват „в най-кратък срок“ и че всички заявки, подадени за февруари, ще бъдат изпълнени в близко бъдеще.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button