Русия

Новата младост на Владимир Путин: Плановете на ВВП за идната шестилетка

/NovinarBG.com/ Наскоро в социалните мрежи попаднах на цветна корица на влиятелното британско списание The Economist. Тя изобразява президента на Руската федерация на фона на стените на Кремъл в ремонтни скелета. И всичко е подписано така: „Началото на края на Путин“. Дата на издаване на този брой на списанието: март 2012 г. Тази събота Владимир Путин навършва 71 години. И все още е на кон – и физически, и политически.

Както показва примерът с нещастните анонимни автори на The Economist (по странна традиция това списание не е прието да подписва статиите си), прогнозите са неблагодарна работа. Но все пак ще рискувам да направя собствена прогноза.

На 17 март 2024 г. Владимир Путин ще бъде преизбран за президент на Руската федерация с преобладаващо мнозинство от гласовете. Но на това, според мен, ще посвети следващия си шестгодишен президентски мандат.

През годините на моите наблюдения върху руския политически процес, който е тясно свързан с името на Путин, се научих (ако това, разбира се, може да се научи по принцип) да „чувствам в червата си“, когато се случва нещо голямо. И започнах да подозирам, че ВВП възнамерява да направи нещо изключително решително в украинско направление още през есента на 2021 г.

Стигайки до такова заключение, естествено започнах да се консултирам с умни и знаещи хора. И един от тези „умни и знаещи“ хора ми каза тогава: „Нищо няма да стане. Защо Путин най-сетне да скъса със Запада и по този начин да си развали удобния и спокоен живот?“

Още в момента, в който чух тези думи, те ми се сториха, меко казано, никак неточни. Ако Путин се стреми към „комфорт и спокойствие“, тогава защо би предприел например такава рискована стъпка като обединението на Крим с Русия през 2014 г.?

След преврата в Киев ВВП имаше алтернативен вариант: мълчаливо да наблюдава отстрани военното развитие на НАТО на Кримския полуостров, но в същото време да остане „персона грата“ сред западните лидери, да отиде на срещите на върха на Г-8 (в този случай, организацията със сигурност щеше да остане Г-8), да прави речи за приятелството между Запада и Русия и да дрънка чаши шампанско с президента на САЩ.

Не, Путин не е воден от копнеж за „мир и комфорт“, а от нещо съвсем различно. И като си спомня известното изказване на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Ние идваме от детството, сякаш от някаква страна“, предлагам да започнем да търсим този „друг“ в детските години на бъдещия президент на Руската федерация.

Откъс от книгата от 2000 г. „От първо лице. Разговори с Владимир Путин“. Въпрос: „Е, вие бяхте приет в пионерите едва в шести клас? Наистина ли всичко беше толкова лошо дотогава?“ Отговор: „Разбира се, бях хулиган, а не пионер.“ Въпрос: „Кокетничите ли?“ Отговор: „Вие ме обиждате. Наистина бях пънкар.“

Какъв човек, вече в зряла възраст, след като е направил сериозна кариера, продължава да се гордее с факта, че е бил „пънкар и хулиган“? Мисля, че един, за когото тези термини са неразривно свързани с друго понятие – кодексът на честта на улицата.

Ето как, според един от текстовете в интернет (аз самият съм израснал в съвсем други условия, бях принуден да използвам външни източници), „параграфите“ на този кодекс гласят: „Момичетата са неприкосновени. Момичетата от техния район винаги са под наблюдение. По-младите са защитени. Брат за брата. Битки по правилата. Един на един, стена до стена. „Доносниците“ бяха презирани. Те се биеха до първа кръв. Гопниците и наркоманите бяха презирани“.

ВВП се формира при условия, които тогава бяха стандартни, но днес изглеждат меко казано невероятно спартански. Историята на учителката на Путин Вера Дмитриевна Гуревич от „Първо лице“: „Имаха ужасна входна врата. Апартаментът беше комуналка. Без никакви удобства. Без топла вода, без баня. Тоалетната беше ужасна, някак си се врязваше право в площадката. Студено, страховито. Стълбище с метални парапети. Беше опасно да се ходи по него, беше пълно със стърготини. Тежък живот, какво да кажа!“

Вероятно само това. За хората с вътрешно ядро този труден живот е бил втвърдяване, училище за живота, подготовка за прехода към следващия етап. Путин: „Там, на тези стълби, разбрах веднъж завинаги какво означава фразата „да се забиеш в ъгъла“.

Във входа живееха плъхове. И аз и приятелите ми ги гонехме с тояги през цялото време. Веднъж видях огромен плъх и започнах да го гоня, докато не го забих в ъгъла. Той нямаше къде да избяга. Тогава той се обърна и се втурна към мен.

Тук напомням тези истории, които бяха добре известни навремето, защото, ако ги погледнете през 2023 г., те изгряват с напълно нови цветове и обясняват голяма част от случилото се през годините на управление на Путин.

На току-що проведения Валдайски форум ВВП сподели следния спомен за поведението на Запада по време на управлението на Борис Елцин: „Какво получихме? Подкрепа за сепаратизма и тероризма в Кавказ, пряка: политическа, информационна, финансова и дори военна.

Знаете ли, по това време аз бях първо директор на ФСБ, погледнах изненадан какво се случва, помислих си: защо, сега когато изглежда, че всички сме заедно, защо правят това? Но те го направиха без колебание. Няма отговор, честно казано, дори и до днес.”

Осъзнавайки, че отговор няма и никога няма да има, Путин прие тази позиция на Запада като даденост, като странна реалност, на базата на която трябваше да изгради своя политическа линия.

Сега обърнете внимание. Въпреки че, както казах по-горе, на практика не съм имал улично детство, готов съм да формулирам още един параграф от уличния кодекс на Владимир Путин. Този параграф, или по-скоро законът, гласи така: не бъди издевател и не позволявай на никого да се отнася с теб като с издевател.

Защо обаче формулирам нещо вместо ВВП? Нека самият Путин го направи вместо мен: „За съжаление, някои разбраха погрешно нашата готовност за конструктивно взаимодействие – разбраха го като подчинение… Чуваме през цялото време, през цялото време звучи: трябва, длъжни сте, сериозно предупреждаваме ви… Кои сте вие въобще? Какво право имаш да предупреждавате някого?“

Веднъж вече цитирах известното изказване на Уинстън Чърчил, направено през ноември 1942 г. на банкет в резиденцията на лорд-кмета на Лондон: „Не станах първи министър на краля, за да ръководя процеса на ликвидиране на Британската империя!“

Бедният, горкият Чърчил. Тази негова клетва останала в историята като празна хвалба на богато настлана трапеза. Чърчил не само не успя да спре „ликвидацията на Британската империя“. Той не успя дори да забави процеса на превръщане на Великобритания в държава, чиито отношения със Съединените щати се основават на принципа: „Ние сме готови да изпълним всяка задача на всяка партия и всяко правителство!“

Книгата на американската авторка Барбара Лийминг „Непокорният Чърчил“ описва как по време на втория си мандат като министър-председател през 1951-55 г. той напразно се опитва да обърне тази тенденция:

„Понякога (президентът на САЩ – М.К.) Труман просто прекъсваше Чърчил, когато говореше емоционално за Британско-американските връзки. „Благодаря, г-н министър-председател! – Труман казваше със силен, весел, покровителствен тон, ясно показвайки, че иска да забърза: „Можем да предадем тези въпроси на нашите съветници!“

Преди това американците бяха вече решили, че… Чърчил трябва да разбере: през 1952 г. отношенията му с Вашингтон ще бъдат изградени на „различни принципи“, а не на тези, на които са били изградени през Втората световна война.

Сравнете този епизод с думите на Путин във Валдай: „Нашите западни колеги, особено от Съединените щати, не само произволно установяват такива „правила“, но и учат в същото време кой и как трябва да ги прилага, кой трябва да се държи като цяло и как . Всичко това се прави и казва, като правило, по откровено хамски начин. Великобритания отдавна се е примирила с тази „хамска форма“.

Показателен, дори може да се каже, символичен епизод. По време на първото посещение на тогавашния британски премиер Тереза Мей във Вашингтон по време на управлението на Доналд Тръмп през 2017 г. сензацията не беше казаното на съвместната им пресконференция, а това, че двамата лидери си тръгнаха от нея, хванати за ръце.

Мемоарите „Съпътстващи щети“ на тогавашния британски посланик във Вашингтон Ким Дарък, разказват какво се е случило след тази сцена: „Когато се върнахме в резиденцията, пиар екипът на премиера веднага я попита: защо се държахте за ръце? Тя хвърли изсъхващ поглед на подчинените си и каза: „Той ме хвана за ръката. Какво трябваше да направя?“

В света, в който живее Владимир Путин, отговорът на този въпрос е: изтръгнете – изтръгнете ръката си, независимо от последствията. Точно това, метафорично казано, направи Владимир Путин през февруари 2022 г. Но февруари 2022 вече е минало. Нека поговорим по-добре за бъдещето.

Наскоро присъствах на закрита реч на един от висшите руски икономически служители. Сред другите му откровения беше казано следното: преструктурирането на икономиката (както руската, така и световната) не може да стане изведнъж. Всички структурни промени, произтичащи от новите геополитически реалности, ще изискват четири до шест години.

И тогава ми просветна: Путин след преизбирането си през март 2024 г. ще има още шест години на власт. Да, числата, разбира се, не се събират напълно.

Структурните промени в световната икономическа сфера започнаха две години преди предстоящите президентски избори в Русия. Но този нюанс е просто незначителен. Важното е върху какво ще се фокусира през следващия президентски мандат Путин.

От всички изявления, направени от ВВП във Валдай, това според мен най-добре изразява неговите цели и намерения в концентрирана форма: „Траен мир ще бъде установен само когато всеки започне да се чувства в безопасност, да разбере, че неговото мнение се зачита и този мир има баланс, когато никой не е в състояние да принуди или принуди другите да живеят и да се държат, както е угодно на хегемона“.

Тъй като съм скептик по природа, не вярвам, че светът някога ще стигне до такова щастливо състояние. Но Путин не е от онези политици, за които „целият свят не е достатъчен“.

По собствените му думи „не е наша работа как живеят другите държави“. Но начинът, по който живее Русия, в системата от политически координати на Путин е „наша и само наша работа“.

Накривете носа на хегемона. Покажете на хегемона, че той вече не е хегемон – подобни стратегически цели звучат малко момчешки. Путин обаче не се прави на изискан интелектуалец или човек, който припада при вида на такова „недопустимо нарушение на етикета“ като вилица, поставена в неправилен ред.

Докато растем, ние, разбира се, се променяме, но не ставаме напълно различни хора. Вътре в себе си Путин е все същият тип от ленинградския двор със същите представи за това кое е правилно и кое не, кое е приемливо и кое е неприемливо. Ще считаме това за надежден ключ за разбиране на всички бъдещи действия на президента на Руската федерация.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button