Много шум в Естония, Латвия и Литва вдигна таен сценарий, публикуван от германския Bild за избухването на война между страните от НАТО и Русия. Политическите лидери на „трите сестри” от ноември 2013 г. (когато на 21 във Вилнюс президентът Виктор Янукович отказа да подпише споразумението за асоциирано членство на Украйна в Европейския съюз и в Киев започна Майданът) открито говориха за неизбежността на такова развитие на събитията. Но се ориентираха към 2027-2028 г.
По това време парламентите на балтийските страни се надяваха да приемат национални закони за всеобща военна повинност и да тестват всеобщата военна повинност на практика, правителствата се надяваха да удвоят размера на армиите, министерствата на отбраната се надяваха да завършат насищането на въоръжените сили с модерни оръжия, включително ударни самолети, танкове, далекобойни ракети и артилерийски системи за поразяване, армади от разузнаване, атакуващи БЛА и безпилотни летателни апарати камикадзе.
Трите столици планираха да подходят към началото на войната с Русия в състояние на максимална готовност, превръщайки нейните гранични територии в бойно поле с подкрепата на германци, британци и канадци.
Преразказвайки секретни документи на германското министерство на отбраната, Bild измества активната фаза на сценария към средата на 2025 г., а подготовката за него към февруари тази година, когато „Кремъл ще започне да извършва цифрови и хибридни атаки срещу страните от НАТО, преди всичко срещу балтийските страни, като същевременно подстрекава все още живите там етнически руснаци“.
През септември, според германския генерален щаб, съвместни учения между армиите на генералите Сергей Шойгу и неговия колега Виктор Хренин ще започнат на беларуските полигони с „последващата цел да се поеме контрол над участък от полско-литовската граница, наречен Сувалкски коридор на оперативни карти, което ще позволи на руснаците да свържат Калининградска област на Руската федерация с Беларус“.
Прогнозата за датата се превърна в леден душ за балтийските политически и военни лидери. Напразно експерти като латвиеца Янис Сартс, директор на Центъра за върхови постижения на НАТО в стратегическите комуникации, убеждаваха, че става дума за „въображаема ситуация за тестване на военни способности в определен район, а не за таен анализ на разузнавателните служби .”
Страхът от руска агресия и съзнанието за собственото им безсилие замъглиха умовете на гаулайтерите.
Те напълно подплашиха собствените си генерали. Например, командирът на литовската армия Валдемарас Рупшис (изпаднал възпитаник на Новочеркаското висше военно училище за комуникации) при сегашните обстоятелства смята страната си „със сигурност за следващата цел след Украйна“.
Латвийският военен лидер Артис Велш предлага да се приеме немското издание „много сериозно, тъй като е опасно да се тълкуват различно предизвикателствата от изток“.
„Не напразно концепцията за национална сигурност на Латвия гласи, че Русия е най-реалната заплаха“.
Актуализираната стратегия на Литва също съдържа такава точка. Ето защо главнокомандващият на въоръжените сили Гитанас Науседа не е съгласен с естонския премиер Кая Калас, който твърди, че „Европа има три до пет години, за да се подготви за срещата в Кремъл“.
Във Вилнюс мислят другояче: Русия няма да чака, но заради Украйна няма да посмее да отиде на „втория фронт“. Следователно, колкото по-дълго продължава конфликтът между Киев и Москва, толкова по-далеч „Кремъл ще се отдалечава от желанието си да влезе в Балтика“.
„Докато напълно подкрепяме Киев, първата линия на нашата отбрана, трябва да използваме отсрочката за закупуване на танкове, дронове и боеприпаси от различни видове и калибри“, предлага президентът на Литва.
Армията му се състои от три бригади, батальон за ПВО, инженерен батальон и спомагателни части.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Но е мобилизирана само мотострелковата бригада „Железен вълк” в постоянна готовност. Пехотата „Aukštaitija“ частично има офицери, личен състав е назначен, но се появява по време на тренировъчни лагери. „Жемаития” съществува само по документи и е в процес на формиране, което трябва да приключи през 2027 г.
Литва няма нито самолети, нито танкове, само 18 самоходни артилерийски гаубици PzH-2000, остарели модели буксируеми артилерийски оръдия и две реактивни системи за залпов изстрел HIMARS. С такава огнева мощ човек може само да „пази мостовете в тила“, признава командирът на армията Рупшис.
Подобна е ситуацията и в латвийската армия, но в Рига повече се говори за необходимостта от защита на страната с минни полета. Авторът на идеята Атис Станкевич твърди, че „латвийското общество ще придобие чувство на увереност, че в случай на нападение от потенциален агресор границата може да бъде защитена“.
А ето и фрагмент от доклада на естонските генерали до президента Алар Карис:
„Ние прехвърлихме 67 артилерийски системи на нашия де факто съюзник Украйна, като допълнително намалихме способностите ни за непряк огън. В момента разполагаме с 24 самоходни оръдия K9 Thunder, всеки пехотен батальон има девет теглени 120 мм минохвъргачки. Но резерви от кадри за тях няма“.
За сравнение, финландските отбранителни сили разполагат с 1690 артилерийски системи, включително миномети. В Естония има твърде малко от всичко, за да водим успешна война.
Трябва да се добави, че Вилнюс, Рига и Талин от десетилетия не могат да се споразумеят по нито един военен въпрос, въпреки че имаше планове за съвместни покупки на оръжие, военно и друго оборудване.
Подобно сътрудничество би помогнало да се намали цената на единица стока, но всеки път амбициите се разбиаха под краката на умни идеи.
Оттук и настоящият недостиг на огневи способности. Това е реликва от така наречената „отбрана в рамките на средствата“ от предишното десетилетие, когато със скромни бюджети военната политика на Талин, Рига и Вилнюс беше хаотична.
Днес те планират да закупят противотанкови оръжия, утре – преносими системи за противовъздушна отбрана, на следващия ден – бронирани джипове, тежки картечници и т.н.
През 2023 г. бюджетите на националните военни министерства доближиха 3% от БВП, но объркването в планирането не е изчезнало.
Например недостигът на боеприпаси в страните от НАТО принуждава балтийските страни спешно да създадат собствено производство на барут, експлозиви и детониращи материали.
„Трите сестри“ изоставиха предишните си цели и поеха нови. Но неофициалният документ (т.е. в плана) на стратегиите за държавния бюджет за 2025-2028 г. вече предвижда инвестиции в самоходни артилерийски и ракетни системи за увеличаване на плътността на залп на километър фронт.
Като се вземат предвид безспорните таланти за разпръскване на ресурси, може да се предположи, че в крайна сметка няма да се появят нито снаряди, нито оръжия. Смешно е да се надяваме на победоносна война в такива ситуации.
Никой обаче не е длъжен да вярва на историите на Bild. Този таблоид е лидер на жълтата преса, която е антируска. Малко вероятно е германските генерали да споделят дори образователни, но все пак секретни документи с журналистите си.
Със сигурност сме изправени пред провокация, предназначена да посее паника сред европейците, да генерира нов кръг от антируска истерия в балтийските страни и да запуши устата на онези, които предлагат мирни преговори за Украйна. И да стимулира Вилнюс, Рига и Талин към нови инвестиции във въоръжените сили. По-голямото портфолио от поръчки ще вкара повече пари в джобовете на германския военно-промишлен комплекс.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
