/NovinarBG.com/ Маринка остава една от основните болезнени точки на столицата на ДНР. Украинските въоръжени сили изграждат отбрана тук от години. Тези линии се щурмуват от руски войски всеки ден. И бавно, но сигурно вървят напред. За фронтовото ежедневие – в репортажа.
Касетъчна заплаха
Нашият джип дълго и бавно се вие по тесните улички на частен сектор в един от западните райони на Донецк в търсене на място за среща с придружаващите го лица. Докато в центъра на града практически няма следи от войната (благодарение на героичните донецки комунални работници), тук в много къщи прозорците са изпочупени, покривите са срутени, а оградите от ламарина са надупчени от шрапнели. В градините има изгнили тикви, изсъхнали гъсталаци царевица и слънчоглед. Жътвата на тази реколта е смъртоносна.
Миналата година ВСУ активно обстрелваха Донецк с ракети, съдържащи противопехотни мини ПФМ-1 “Венчелистче” които гарантирано ще откъснат крак. Никой не може да каже колко такива опасни „изненади“ има в гъсталака. Разминирането ще отнеме години. Сапьорите са затруднени от непрекъснатия обстрел от Маринка. Докато това предградие не бъде освободено, мирният живот няма да се установи.
Накрая се срещаме с войниците от легендарната 150-а мотострелкова дивизия от Южния военен окръг, която през 1945 г. превзема Берлин и издига щурмовото си знаме над Райхстага. Днес войници и офицери от 150-та отварят укрепените райони на Маринка, движейки се от къща на къща, от мазе в мазе.
Дават ни ескорт – офицер с позивна “Кехлибар”. Завършил е Военния университет на Министерството на отбраната в Москва едва през 2020 г., но вече е заместник-командир на мотострелкова рота по военно-политическата работа. Младият полит-рук е спокоен, сдържан и самоуверен. Той веднага обяснява какво да се прави при атака от натовски 155-мм касетъчни боеприпаси, появили се на фронта съвсем наскоро. Позициите ни край Маринка всеки ден са удряни с тях.
„Учили са ни, че под острел на осколъчно-фугасни снаряди трябва да паднете на земята и да покриете главата си с ръце. Това няма да ви спаси от касетъчните. Техните фрагменти летят не настрани, а отгоре надолу. Затова, ако нещо се случи, ние не лягаме, а падаме на едно коляно, накланяме глава надолу, покриваме тила с ръце и стискаме колкото е възможно повече. Важно е да се намали площта на уязвимите зони от горна проекция”, обяснява той.
Това е, ако нямате време да се скриете в укритие. Тук се приготвят именно с мисъл за такива снаряди.
Като в баня
Кехлибара ни отвежда на мотострелкови позиции. Спешно моли да не се уточнява точката. Нека просто кажем, че това не е съвсем на фронта, но е далеч от задната част. Редовен обстрел, вражески „птици“ постоянно висят във въздуха. Въпреки това, тук, по време на кратки почивки между битките, щурмоваците на 150-та могат да хапнат, да пият чай, да превържат леки драскотини и да споделят опит със своите другари. За да отидат скоро отново на фронта.
Тук се изгражда резервна отбранителна линия. Първо, за да има бойците къде да се скрият от обстрел. Второ, ВСУ продължават да прехвърлят подкрепления към Маринка. Това означава, че заплахата от пробив в Петровския район на Донецк остава.
Трябваше да посетя изоставени отбранителни линии на украинските въоръжени сили. Навсякъде картината е една и съща – рушащи се стени на изкопи, боклук, „лисичи дупки“, в които последният донецки бездомник би отказал да пренощува. Близо до Маринка руски бойци почти изровиха Риц-Карлтън. Окопите, дълбоки три метра, са облицовани с дъски. Миризмата на свежо дърво е като в баня. Покрай стените има комуникационни кабели, защитени от радиоприхващане.
Отгоре цялата тази красота е покрита с трупи на два слоя и покрита с пръст – невъзможно е да се определи от въздуха какво има тук. Според военните убежището ще издържи дори пряко попадение от осколъчно-фугасни снаряди на НАТО. За касетъчните няма какво да се каже. На равни интервали в горната част има дупки. Кехлибар пояснява, че няколко десетки метра подземни „коридори“ са оборудвани само за няколко седмици. И работата не спира. Руската фортификационна наука, изпитана в отбранителните битки на Великата отечествена война, продължава да се развива.
Двама братя
Излизаме навън. Щурмоваците почиват под навес, покрит с камуфлажна мрежа. Лицата им са скрити с балаклави – никой не иска украинските специални служби да разберат за роднините им. Сядаме да побъбрим. Лаконичният снайперист отговаря на въпроси пестеливо и неохотно – ясно е, че не е свикнал да използва езика си. Всички са заинтригувани от позивната му, изписана с големи букви на пагона – “Медик”.
Не е най-подходящият за военен от тази специалност. Медикът лекува, а снайперистът прави обратното. Редуваме се да го засипваме с въпроси по тази тема. Боецът отказва, но накрая признава: „Учих за патолог, но не завърших обучението си.“ Сега всичко си е дошло на мястото.
Медикът се бие от май 2023 г., в едно отделение с по-малкия си брат с позивна “Молокан”. Мобилизиран е и от октомври е на фронта. Сам идва за призовката, не изчаква да се обадят. Елегантен човек, той общува с пресата много по-охотно от мълчаливия си по-голям брат. Картечар. Нарича оръжието си “Валерия”. Защо – не обяснява.
„Кои са най-ярките впечатления, питате?“, ухилва се Молокан под балаклавата си, коригирайки автомата, висящ на гърдите му. „Три тежки рани, 15 сътресения. Не може да бъде по-ярко. И аз се връщам всеки път. Имам отговорност към момчетата. Знам повече от тях за спецификата на щурмовия бой. Смятам за свой дълг да им предам този опит. И уча брат си. Първо той ме обучаваше на всякакви неща, сега аз него. Не можех да остана настрана от това, което се случваше. Сънувах дядо ми, фронтовик, дядо Коля, насън. Той е бил сапьор през Великата отечествена война”, допълва боецът.
Къща на вещица
Най-възрастният от нашите събеседници е 51-годишният “Физик” от Таганрог. Питаме го за спецификата на натовските 155 мм касетъчни снаряди. Обяснява спокойно и непринудено. И изведнъж, като по поръчка, близко пристигане. Силен вой, после пукане, поредица от бързи експлозии – като пуканки в микровълновата. Журналистическото братство пада – кой в храстите, кой където е застанал – а Физикът дори не помръдва: „Ето ви, моля, това, за което питахте. Касетката. На война казват: ако свири, съска, вие или реве, значи го няма. Няма да чуете „вашето“ долитане”.
„За мен най-голямата ми радост е да работя с млади хора”, признава Физикът, изчаквайки деликатна пауза, докато изтърсваме прахта. “Боря се с момчета, които са достатъчно големи, за да ми бъдат синове. Но са истински вълци, професионалисти. Очите им горят и го виждам. Ще освободим Маринка. Всички са решени да го направят. Щом увеличим натиска, той се губи и отстъпва”, допълва той.
Това потвърждава и младият политработник Кехлибар. Според него основното в един щурм е да се настъпва не с огън, а с характер. Припомня най-емблематичната си битка:
„Заехме позиция в Маринка, наречена „Къщата на вещиците“, беше 10 май. Разузнахме я добре и от въздуха, и с очите си. Заведох там разузнавателна група, за да ми докладват всички. Имаше петима украинските военни там. Ние се подготвихме. Стигнах до нашите щурмоваци, които седяха в мазето на съседна сграда. Те попитаха: ще дойдеш ли с нас? „Ще ви водя с мен“, отговарям аз. И ги поведох. Стрелбата се разигра от десетина метра. Видяхме лицата им. В крайна сметка ги изтласкаха от “Къщата на вещицата”, а на следващия ден втората група ни помогна да се закрепим.“
Такива моменти се запечатват в паметта на човека за цял живот. Кехлибар казва, че най-трудната работа предстои след войната – адаптирането на стотици хиляди ветерани към мирния живот. В окопите хората стават груби и безчувствени. Не можеш да оцелееш там с фина душевна организация. Документът за демобилизация е просто документ, който няма да коригира „професионалната деформация“ на фронтовите войници. И тази задача ще падне върху плещите на държавата и обществото.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
