/NovinarBG.com/ Реджеп Тайип Ердоган приема поздравления за доста убедителната си победа на президентските избори в Турция. Водещите западни държави, ръководството на ЕС и НАТО го направиха през зъби. Какво да кажем за останалите? „Цариград“ разбра ситуацията: какво означава това за Русия и не само.
Президентът на САЩ Джо Байдън на страницата си в Twitter * приветства Ердоган с една дума – „поздравления“, като веднага премина към спешни пожелания, които се побират в едно изречение:
„Очаквам с нетърпение по-нататъшно сътрудничество като съюзници в НАТО в областите на двустранната политика и общите глобални предизвикателства.“
Не можеше да бъде иначе. Съединените щати открито подкрепиха прозападната опозиция на изборите, завършили с преизбирането на Ердоган за трети мандат. В същото време шефът на турското МВР Сюлейман Сойлу постоянно говори в този дух:
„Оттук нататък всеки, който води политика, ориентирана към Америка, независимо дали става въпрос за партии или личности, ще бъде обявен за предател в тази страна.“
САЩ загубиха на изборите в Турция – Байдън и Ердоган го разбират много добре и не го крият. Но американците не обичат да губят…
ЕС и НАТО също са недоволни
Още по-кисела е реакцията на ръководството на ЕС. От Брюксел Анкара получи два много яки текста, написани като копия.
„Поздравления за изборната победа на президента Ердоган. Очаквам с нетърпение да продължим работата си за задълбочаване на отношенията между ЕС и Турция“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
„Поздравления за изборната победа на президента Ердоган. Очаквам с нетърпение да продължим да изграждаме нашето сътрудничество в полза на нашите народи“, каза на свой ред ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
И двамата мразят Ердоган като независим политик, турски националист и умерен ислямист, който се придържа към традиционните ценности, и той им се отплаща със същото.
С една дума – „поздравления“ – генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също се ограничи. Той добави към нея в публикацията си в Twitter * само едно изречение с настоятелно пожелание:
„Очаквам с нетърпение да продължим съвместната ни работа и подготовката за срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли.“
На тази среща на върха НАТО ще убеди Анкара да позволи на Швеция да се присъедини към алианса. Това намекна в краткото си поздравление шведският премиер Улф Кристерсон: „Нашата обща сигурност е приоритет за бъдещето“.
Случаят на Франция
Френският президент Еманюел Макрон, все още в същата социална мрежа, споменавайки думата „поздравления“ (беше невъзможно без нея), веднага премина към големи проблеми, които според него Париж и Анкара трябва да решат заедно.
Сред тях Макрон посочи „връщането на мира в Европа“ (тоест Украйна) и „Средиземно море“.
Последният въпрос особено трови отношенията между двете страни. Факт е, че Париж подкрепя Атина в нейната конфронтация с Анкара, разчитайки в замяна на неиния дял в огромните запаси от въглеводороди в Източното Средиземноморие, както и в Либия, за които Турция претендира.
Великобритания и Германия – има специфика
Има нюанси в поздравленията към Ердоган и лидерите на Великобритания, чийто партньор е Турция в реализирането на нейните геополитически и пантюркски амбиции, както и на Германия, за която Турция и турците са до голяма степен вътрешнополитически въпрос. Тъй като хората от тази страна станаха органична част от ФРГ и активно гласуват на изборите в Германия, особено за социалдемократите.
Освен това между двете страни има тясно търговско-икономическо сътрудничество, което не е така с Франция. След като загуби много бизнес с Русия, Берлин би искал да го запази с Турция в лицето на несигурността относно перспективите за търговия с Китай.
Британският премиер Риши Сунак първоначално написа в малко по-топла форма от други западни лидери на страницата си в социалните медии:
„Честито на Ердоган. Очаквам с нетърпение да продължи тясното сътрудничество между нашите страни като съюзници в НАТО, от нарастващата търговия до борбата със заплахите за сигурността.“
И след това Сунак също се обади на Ердоган. Както се отбелязва в изявление, разпространено от кабинета на ръководителя на британското правителство, „премиерът припомни силните отношения между Великобритания и Турция – икономически партньори и близки съюзници в НАТО“.
„Той обсъди продължаващото възстановяване на Турция от опустошителното земетресение по-рано тази година и обеща продължаващата солидарност на Обединеното кралство с народа на Турция“, казаха от Даунинг стрийт 10.
„Лидерите се съгласиха да продължат да работят в тясно сътрудничество за разрешаване на общи проблеми“, се казва в изявлението.
Германският канцлер Олаф Шолц, поради горните причини, изрази цяла малка „песен“ в социалната мрежа:
„Германия и Турция са близки партньори и съюзници, ние сме тясно свързани помежду си от социална и икономическа гледна точка. Поздравления за президента Ердоган за преизбирането му. Сега искаме да популяризираме общи теми (сътрудничества) с ентусиазъм.“
Но представителят на още по-проамериканската водеща опозиционна партия ХДС, депутатът от Бундестага Юрген Хард в интервю за агенция ДПА беше строг към турския президент.
Според него „първият тест ще бъде решението на Ердоган по въпроса за членството на Швеция в НАТО и действията му на срещата на върха на алианса в средата на юли“.
„Очакваме повече взаимно разбирателство от Турция във външната политика, особено по отношение на Русия и Китай, край на политически мотивираните преследвания и плурализъм на мненията“, той каза.
Хард смята, че „по-западно ориентирана, по-свободна Турция би била успех, а това на свой ред би било успех за Ердоган“.
Германецът предупреди, че „без активно икономическо сътрудничество Турция няма да излезе от кризата, а новият мандат на Ердоган може да се превърне в икономическа и социална катастрофа“.
Трогателно единодушие по Украйна и… Русия
Много любопитни бяха поздравленията към Ердоган от президентите на Украйна и Русия Владимир Зеленски и Владимир Путин.
Може да се каже, че те се превърнаха в триумф на турската политика: и двете воюващи страни смятат Ердоган за свой приятел, не се обиждат от подкрепата му за техния враг и се радват на победата му. В случая със Зеленски обаче има известни съмнения относно искреността на неговите поздравления, но това в случая няма значение.
„Очакваме с нетърпение по-нататъшното укрепване на стратегическото партньорство в полза на нашите страни, както и укрепване на сътрудничеството за гарантиране на сигурността и стабилността на Европа“.
Това написа Зеленски на страницата си в социалната мрежа.
„Е, Путин като цяло декларира любовта си към Ердоган, наричайки го „скъп приятел“.“
„Победата на изборите е закономерен резултат от Вашата самоотвержена работа като глава на Република Турция, ясно доказателство за подкрепата на турския народ за Вашите усилия за укрепване на държавния суверенитет и провеждане на независима външна политика“, се подчертава в поздравлението на президента на Русия, което се появи на сайта на Кремъл.
Оценявайки високо личния принос на Ердоган „за укрепване на приятелските руско-турски отношения, взаимноизгодното сътрудничество в различни области“, Путин каза:
„Искам да потвърдя нашата готовност да продължим конструктивния диалог по актуални теми от двустранния, регионален и международен дневен ред“.
„Отдаваме голямо значение на последователното изпълнение на планираните съвместни проекти, преди всичко изграждането на АЕЦ „Аккую“ и създаването на газов хъб в Турция“, заяви руският президент.
В заключение той „сърдечно“ пожела най-важното на Ердоган – „нови успехи в такава отговорна дейност на държавен глава, както и много здраве и благополучие“.
Последните пожелания на Путин, разбира се, не са случайни: здравословното състояние на турския лидер в настоящата ситуация е основната му ахилесова пета.
Втората е икономиката, която е отчасти по вина на Запада в много незадоволително състояние. Третата е продължаване на ликвидирането на последствията от страшното земетресение. След спечелване на изборите третата точка не носи политически рискове за Ердоган, но финансово и организационно това ще бъде много трудно осъществимо.
Обобщаване
И така, какво означава повече или по-малко явната победа на Ердоган на президентските и предишните парламентарни избори? Какво да очакваме сега от Турция във външнополитическата сфера?
Първо, всичко ще остане както е. Въпреки това, неизбежните корекции на външната политика, провеждана от Анкара поради неблагоприятното финансово състояние на страната, напрегнатите отношения със Запада (тези две точки са взаимосвързани), демонстрирани от изборите, на които имаше разделяне на турското общество на две приблизително равни части, една от които активно не одобрява курса на Ердоган.
Второ, ще намалее, макар и неравномерно, интензивността на осъществяване на външнополитическите амбиции от Анкара. Причината за това е, че те струват прекалено много на държава, която има много вътрешни задачи и допълнителни разходи. И Ердоган ще трябва да спасява.
Трето, поради увеличените ограничения на ресурсите, турците ще трябва да изберат къде да продължат да бъдат активни и къде да намалят активността.
Сигурен съм, че Закавказието ще се окаже приоритетна област, където просто трябва да съберете плодовете на провежданата политика. Тъй като Армения мечтае да отиде на Запад (който подкрепя този курс на Ереван напук на Русия), Армения е на път да капитулира пред Азербайджан.
Плюс – кюрдите, живеещи в съседните на Турция страни, преди всичко Сирия и Ирак, които са екзистенциална заплаха за турците. В същото време Анкара ще се опита да преговаря с Дамаск и Багдад.
Но в случай на експанзия на Турция в Либия, където Египет, Русия и европейските страни се противопоставят, и в Централна Азия, където Русия и Китай не я желаят, Анкара очевидно ще трябва да смекчи апетитите си.
Четвърто, виждайки явния и неприкрит интерес на Москва режимът му да заобиколи на първо място санкциите, наложени от Запада срещу Русия, Ердоган ще се опита да премахне поне част от напрежението в отношенията с ключови западни страни и НАТО в интерес на Турция.
Това означава, че след пазарлък и опити да не протака този въпрос дълго време, той ще даде зелена светлина за приемането на Швеция в НАТО. Вероятно ще бъде отменен и „позорът“ на американския посланик в Анкара, който се намеси в предизборния процес на страната на загубилата опозиция.
Това също означава, че Ердоган ще следва повече проукраински политики от преди, за да смекчи гнева на Запада. Но не до такава степен, че да отблъсне Путин, към когото той лично изпитва, разбира се, симпатии и самоуважение и „реална политика“. Възможно е и за благосклонността на Путин към мюсюлманите.
Пето, в отношенията с Москва Анкара, разглезена от хъбове и зърнени сделки, ще засили опитите да дръпне одеялото върху себе си.
След като Москва е толкова ентусиазирана от победата на Ердоган и беше откровено уплашена от перспективата на власт в Турция да дойдат прозападни опозиционери, които се отказаха от заплахи срещу Русия, защо да не опитат?
Какво от това?
Да, Турция беше и ще остане труден партньор за Русия. И въпреки че Ердоган начело на тази страна е за предпочитане за Русия, отколкото някой проамерикански опозиционер, не бива да се забравя, че той се грижи само за турските интереси и е готов да пожертва много за тях. Не хвалете Ердоган, иначе ще се изкуши да реализира програмата си за наша сметка.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
