Леонид Ивашов: Направете така, че хората да престанат да загиват, да престанат да страдат
/NovinarBG.com/ Грешките в стратегическото планиране могат да доведат и до използването на тактически ядрени оръжия
Днешният събеседник на „Свободная пресса“ Леонид Ивашов е генерал-полковник в оставка, доктор на историческите науки, работил дълго време в апарата на Министерството на отбраната както на СССР, така и на Русия. Но разговорът ни засегна днешния ден .
„СП“: Много бих искал да знам вашата гледна точка за това, което се случва в ръководството на специална военна операция. Отстраняването на генерал-майор Иван Попов, въпросите за „изчезването от радарите“ на армейския генерал Сергей Суровикин – натрупаха се много неразбираеми неща. Какво означава всичко това и за какво говори?
– Някъде към третия-четвъртия месец от СВО спрях да разбирам какво се случва в нашето управление, включително и в управлението на Въоръжените сили. Сегашните проблеми назряват отдавна. Много несъответствия, много недоговорени неща, ако не и лъжи. Като пример се посочва, че началникът на Генералния щаб Герасимов отстранява генерал-майор Иван Попов от поста командир на 58-ма армия..
Но всички генералски категории са прерогатив на Върховния главнокомандващ, само той има право да назначава и отстранява генерали. Шефът на Генералния щаб готви само представления, но незнайно защо хвърлят всичко върху Герасимов.
Да, в критична ситуация той упражнява правото си да отстрани от длъжност един или друг командир и то временно и със съгласието на министъра на отбраната. И незабавно докладва решението си на Върховния. Така че такива решения се вземат само на върха.
А какво виждаме сега? Сблъсък на две, така да се каже, системи в ръководството на Министерството на отбраната, два подхода. Първата от тях, която условно мога да нарека корупционна, е система, за която хората не са важни, загубите не значат нищо. Обещахме на върховния главнокомандващ, обещахме на хората – да кажем, че ще превземем Бахмут/Артемовск или Авдеевка. И тук хората вече са второстепенни …
„СП“: Тоест, основното е да се отчетете, да докладвате?
– Да, може да се каже, че това е основното. На каква цена не е толкова важно. Но в същото време има генерали като Иван Попов , като Михаил Теплински … Всъщност има много такива командири – които, ако не са на първата линия на окопите, но директно са във войските, виждат живота на войниците, разбират проблемите им. И най-важното, грижат се за хората си. Но от тях се изисква да отчитат победи на всяка цена. Не просто така Вагнер беше задействан. И тези генерали добре знаят, че всички успехи зависят от войниците, там се раждат и героите, и бойната слава.
И сега този сблъсък на две системи, на два различни подхода се проявява все по-ясно.
„СП“: Можем ли да кажем, че от тези, за които докладването е най-важно, зависи и логистичното осигуряване, и снабдяването на воюващите части, и организацията на тяхното взаимодействие? Тоест, силите на привържениците на двата подхода, които посочихте, са очевидно неравностойни …
– Нещо повече, ще кажа, че цялата система, предназначена да осигурява воюващите части, е корумпирана. И всичко започна с напускането на последния военен професионалист Игор Сергеев от поста министър на отбраната . Преди него, напомням, беше свален Игор Родионов . Те бяха войници, които познаваха добре армейския живот. След тях в ръководството на армията дойдоха хора, които изобщо не са служили и абсолютно не разбират армейската система.
Дори в курсантските времена ни учеха, че ако командването взема неправилни, погрешни решения, тогава колкото и героично да се бият частите, колкото и смело да действа всеки войник, битката все пак ще бъде загубена.
На стратегическо ниво на управление неправилната оценка на ситуацията, неправилното решение вече е поражение. И ето тази кохорта, която навремето, преди началото на СВО, неправилно оцени силите на противника, състоянието на неговата отбрана, влиянието на международната общност, тя е готова да отиде докрай – и вместо да признае погрешността на решенията си, тя ще направи всичко така, че събитията да продължат да се развиват по плана, който отдавна не е работил, независимо от загубите от двете страни. Тяхната задача е по някакъв начин да излязат от създалата се ситуация.
СП: Как точно?
– Е, как… Най-накрая превземете Авдиевка и обявете голяма победа, празнувайте. Но направете така, че хората да не умират, да не страдат. Тези, от които сега зависи вземането на стратегически решения, нямат представа какво е окопният живот. Да се появиш за 10 минути пред телевизионните камери – това да, но да разбереш и почувстваш всичко, което се случва, няма нищо подобно.
„СП“: Създава се впечатлението, че от началото на 50-те години нашето военно ръководство се готви за военни действия, които са напълно различни от тези, които виждаме сега в Украйна. „Танковите клинове към Ламанша и Мадрид“ някак бързо избледняха на заден план и стратегическите ядрени сили заеха централно място. Например, ако има война, това ще бъде световен ядрен апокалипсис и нищо друго. Но просто се оказа другото…
– Ето къде грешите. Ако нещо се случи в тази посока, то едва след разпадането на СССР. И докато работех в апарата на Министерството на отбраната на СССР, видях какви дискусии се водят там. Защо Дмитрий Устинов беше назначен за министър на отбраната след маршал Андрей Гречко? Това беше резултат от сблъсъка на две концепции, две теории за войната.
Главнокомандващите на всички видове въоръжени сили поискаха да им се даде най-модерното оръжие, да се развие военната наука по тяхна линия… С появата на ядреното оръжие, на мнозина решението на задачите, които изискваха огромни загуби в хода на Втората световна война, започнаха да изглеждат прости — ако селото е трудно да се превземе, може да се цапне по него с няколко килотона тактически боеприпаси.
И Устинов видя ролята си именно в освобождаването на теорията на войната от този вид „прости решения“. Спомням си разговора ми с него след един от съветите, на който той повдигна въпроса за съкращаване на въвежданите ракетни системи Р-36 и за сметка на спестените от това средства да направи живота на личния състав по-удобен. – но на Съвета беше решено да не се нарушава финансирането на „противоракетния щит“.
Тогава му казах, че може би си струва да настоява по-твърдо на своето и животът на войниците и офицерите трябва да се подобри, но ядрените сили вече са достатъчни за победа. Тогава той ми отговори така: „Не ни трябва победа. Нужно е военно-техническо превъзходство, за да няма изобщо война!
Министърът на отбраната определя както организационната структура, така и насоките в подготовката на кадри, отговаря за състава на поръчаното въоръжение… Когато в тази сфера дойдоха непрофесионалисти, те унищожиха всичко – колкото и отлични търговци на мебели да бяха в предишните си позиции.
В съветско време имаше отчаяни спорове за това каква трябва да бъде армията и споровете бяха много плодотворни.
„СП“: Сега няма спорове – но никой не знае каква трябва да бъде?
– А кой да спори? Професионалистите бяха изтласкани от всички сфери на живота, бяха „изчегъртани“. И „послушниците“ дойдоха на освободените места, нямайки собствено мнение и спокойно затваряйки очите си за всичко, което се случва наоколо. Къде другаде по света ще намерите армия, в която първият заместник-министър на отбраната не е началникът на Генералния щаб, а е финансист?
Когато беше обявена частична мобилизация, се оказа, че няма униформи и гащи-чорапи за мобилизираните, милион и половина комплекта униформи, уж налични в складовете, са се изпарили някъде. Махнаха един заместник по тила, година по-късно – втори, но никой няма да бъде съден, всички получиха нови нормални позиции. И е ясно защо това е така – в края на краищата, ако се образува наказателно дело, главният офицер по тила явно няма да поиска да поеме цялата вина и следователно може да каже какви заповеди му е дало ръководството.
„СП“: Възможно ли е в такава ситуация да използваме тактическо ядрено оръжие? От времето на Устинов загубихме техническо превъзходство в много области, но все още можем да цапардосаме, както казахте, „два или три килотона“. Ще има ли изкушение?
– Мисля, че нашите войници се изпращат на фронта да защитават Отечеството, но не се споменава, че 80 процента, ако не и повече, от Русия е частна собственост на много тесен кръг лица. За тази собственост всъщност се дават животи. За награбеното от Отечеството. И когато пред собствениците на това имущество се изправи въпроса за неговата реална загуба, изобщо не са изключени такива крайни мерки като използването на ядрено оръжие. И това няма да бъде удар по врага, ще бъде удар по Русия.
„СП“: Как така?
– На Запад отдавна е подготвен план за т. нар. Global Disarming Strike, когато всички ключови инфраструктурни обекти на страната ще бъдат едновременно поразени от неядрени оръжия – тази директива е подписана още през 2003 г. от Буш-младши. 4-6 хиляди удара по най-критичните точки в Русия, за които е нужен само претекст. След това нищо добро няма да се случи на страната ни.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
