/NovinarBG.com/ Мненията, които са изразени в този материал не е задължително да съвпадат с позициите на Поглед Инфо. Те са изцяло продукт на американския автор Джон Роудън.
Официално забранен в Съветския съюз до 1988 г. — разпространяван само като самиздат с риск от дълги присъди затвор до ерата на гласността и перестройката — „1984“ на Джордж Оруел оглави списъците за изтегляне на художествена литература в средата на декември в Руската федерация. ТАСС, руската държавна информационна агенция, съобщи на 13 декември, че антиутопията на Оруел е оглавила общите продажби на електронни книги за 2022 г. в областта на художествената литература на платформата LitRes, руски онлайн продавач на аудио и електронни книги, и е втората най-популярна изтегляне в всяка категория.
Репортажи в западни медии, където всяка седмица се разпространяват слухове, че до половината руското население се противопоставя на продължаването на войната в Украйна, създават впечатлението, че настоящият бестселър от „1984“ г. в Русия се дължи на широко разпространеното обществено недоволство от режима на Путин и нарастващото убеждение, че той наистина прилича на Океания от „1984“
Това заключение обаче може да се окаже погрешно или поне преждевременно. Посочвайки все още силната подкрепа, която Путин има у дома, и очевидното желание на руското население да понесе трудностите на една дълга война, може да се отбележи, че ТАСС не се притесняваше да съобщи за бестселъра на „1984“. Нито LitRes и други онлайн продавачи на книги се колебаят да продадат книгата.
Заслужава да се отбележи и фактът, че всички руски издания от „1984“ за продажба са редактирани и въведени от автори, официално одобрени от Министерството на културата.
Заслужава да се подчертае, че моментът на скока на продажбите на „1984“ от средата на 2022 г. съвпадна с публикуването на ново издание от „1984“ , в което преводачът Даря Целовалникова пропуска всякакво споменаване на паралели между Океания и Русия, а по-скоро твърди, че днешният „либерален тоталитаризъм на Запада” до голяма степен съответства на кошмарната визия на Оруел.
Според Целовалникова не Русия, а по-скоро корумпираните, „либерални така наречени демокрации на Запада са истински тоталитарни през 2022 г. – тоест, доминирани от демагози и вулгарни популисти, които манипулират демонстрациите си срещу Русия за своите престъпни геополитически цели.
„Оруел не можеше да мечтае и в най-лошите си кошмари, че ерата на „либералния тоталитаризъм“ или „тоталитарния либерализъм“ ще настъпи на Запад и че хората – отделни, доста изолирани индивиди – ще се държат като разярено стадо.“
Не забравяйте, че именно това издание на „1984“ се продава на LitRes — и то беше агресивно рекламирано от руските медии. В изявление през май миналата година Мария Захарова, водеща говорителка на външното министерство, определи линията на Кремъл за наклона на Целовалникова към „1984“: „Дълги години смятахме, че Оруел описва тоталитаризма“, заяви тя.
„Тази пост-Горбачовска ера на самоотвращение и лековерно приемане на очернянето на СССР от страна на Запада представляваше препредаване на западната пропаганда. Подобен поглед към „1984“ „е един от глобалните фалшификати“, отбеляза тя.
„Оруел пише за края на либерализма. Той написа как либерализмът ще доведе човечеството до задънена улица.
Пренебрегвайки очевидния факт, че повечето от сатиричните референти през 1984 г. се обръщат към събития и личности (включително Сталин като Big Brother) в СССР от 40-те години на миналия век, Захарова заключава, че Оруел „не пише за Съветския съюз, а за обществото, в което той живееше.“
Линията на Захарова от 1984 г. е подкрепена от набор от надеждни мундщуци, одобрени от Министерството на културата.
„Действията на Русия в Украйна по същество са антивоенни“, заяви Дмитрий Кисельов, споменатият по-горе телевизионен водещ на Кремъл.
Сергей Лавров, ръководителят на външното министерство, многократно отрече, че Русия е „нахлула“ в Украйна, изказвайки официалната линия, че Украйна е „брат“, който трябва да бъде върнат в „руския свят“ – евфемизъм, предпочитан от Владимир Путин за рационализирането и защита на господството на Кремъл над своята сфера на влияние и експанзионистични кампании.
Със сигурност и двете обяснения за популярността на „1984“ съдържат истина. Нарастващото политическо несъгласие и разочарованието от сегашния режим на Владимир Путин, като читателите виждат паралели между потисническото правителство, описано в романа, и настоящия политически климат в Русия, несъмнено отчасти подхрани бума на продажбите. И все пак изглежда неоспоримо, че романът е кооптиран от правителството като част от пропагандни усилия, като книгата се използва за атакуване на Запада и изобразяване на Русия като жертва, като по този начин се оправдават действията на режима и контролът върху медиите.
Трето възможно обяснение, което считам за най-правдоподобно (и може би най-потискащо), също заслужава внимание: Дали Владимир Путин и руският истаблишмънт са изчислили, че една форма на литературна гласност е напълно допустима – защото е съвсем безвредна? Хипотезата не може лесно да бъде отхвърлена: някогашните „опасни“ книги през съветската епоха, като „1984“, сега са достъпни от официалния държавен книжар, насърчаван от Министерството на културата, преиздадени в нови издания от водещи държавни издания като АСТ Издателство в Москва, и преподавани в руските университети, защото – за разлика от случая през съветската епоха – те очевидно вече не представляват заплаха за „тоталитарния“ режим, „либерален“ или нелиберален.
Това мнение е изразено красноречиво от рускоезичния биограф на Оруел, Маша Карп, дисидентка емигрантка, живееща в Лондон и автор на предстоящата книга „Джордж Оруел и Русия“ (Блумсбъри), планирана за публикуване в средата на 2023 г.
В един пасаж в книгата си Карп взема реплика от „Превенцията на литературата“ (1946) – най-известната защита на Оруел за свободата на мисълта и изразяването – и й придава нов акцент. Оруел пише в есето:
„Организираната лъжа, практикувана от тоталитарните държави, не е, както понякога се твърди, временно средство от същото естество като военната измама. Това е нещо неразделно от тоталитаризма, нещо, което все още би продължило, дори ако концентрационните лагери и тайните полицейски сили бяха престанали да бъдат необходими.“
„Ключовите думи“, които се отнасят за Русия през 2023 г., твърди Карп, „са престанали да бъдат необходими“. Карп отбелязва, че „концентрационните лагери“ и „тайните полицейски сили“, макар и в доста различна (и по-коварна, по-малко видима) форма, все още са с нас.
„Това, което наистина престана да бъде необходимо, е цензурата на книгите.“ Забелязвайки, че тиражите на повечето „опасни книги“ обикновено са малки (под 5000 екземпляра), тя все пак подчертава основната си теза:
„Не можете да си представите какви прекрасни книги са публикувани в Русия през последните 20 години! Едва сега, с тази война, не публикуват на корицата имената на авторите, които напуснаха страната в знак на протест срещу нея, но преди 24 февруари всичко… беше публикувано… [Кремъл] разбра, че книгите не са толкова опасни в крайна сметка“.
Вярвам, че Карп също би допуснала, че нашите първи две обяснения за бестселъра от 1984 съдържат частични истини. Тя изчислява, че 20 процента от руското население – наброяващо около тридесет милиона граждани – тихо се противопоставя на Путин в различна степен на опозиция и би искало по различни начини да види Русия „по-западнизирана“. (Това не се равнява на подкрепата на позициите на Запада и/или участието му във войната в Украйна, отбелязва тя, за която все още има много по-малко — и малко обществена и гласна — подкрепа).
Освен това тя изчислява, че най-малко 30 процента от руснаците са силни поддръжници на Путин, състоящи се от „фашисти, расисти и поклонници на империята“. Тя заключава: „Половината население може да бъде обърнато насам-натам, в зависимост от медиите – дали са контролирани от държавата или свободни.“
Битката за призрака на Оруел се води в Русия от няколко години, отбелязва Карп.
„Името на Оруел е нещо като стенограма както сред руснаците, които се противопоставят на режима на Путин като цяло, така и на войната в Украйна в частност… „
„Извън Русия съществува невероятен култ към Оруел в чужбина сред руските читатели на чуждестранни онлайн руски вестници и радиопредавания. Той се споменава всеки ден във Facebook, Twitter, в блогове, а също и във вестници и радио. По принцип руснаците нямат достъп до тези източници“, твърди тя.
„Дори преди да започне настоящата война, малко медии изразяваха критика към режима – и всички те (като радиостанцията „Ехо на Москва“) бяха етикетирани като „чуждестранни агенти“ и забранени през 2021 г. Руснаците също не могат да слушат онлайн предавания на руски език от BBC или Voice of America (освен ако човек се абонира за московската онлайн услуга Telegram, която може да проследява и наблюдава дейността на абонатите)“, оплаква се журналистката (премълчавайки, че на Запад също са забранени руските информационни източници).
Въпреки това, както свидетелстват данните за продажбите на „1984“ в продължение на цяло десетилетие нараства интересът към Оруел. Още през 2015 г. различни руски източници — включително Руския книжен клуб, Руския книжен съюз, Руската асоциация на издателите и онлайн книжарници като ozon.ru и labirint.ru — съобщиха, че е в ход ръст на продажбите на 1984.
Например в коледен репортаж през 2015 г. (23 декември) РБК обяви, че от преводите на „1984“ са продадени общо 85 000 копия, което прави романа на Оруел „една от десетте най-продавани книги“. (1984 не беше единственият ужасен футуристичен сценарий в списъка на Русия за 2015 г.: към него се присъедини „2035“, пост-апокалиптична антиутопия от Дмитрий Глуховски, чието действие се развива в руините на Москва и — както в Писта едно на Оруел — след ядрен апокалипсис .)
Като се има предвид, че издигането на „1984“ до статута на бестселър през 2015 г. се случи в резултат на инвазията (изразно средство на американския автор, не задължително припокриващо се с мнението на Поглед Инфо) в Крим и „анексирането“ през 2014 г. – нюанси на анексирането на земя от Москва на още четири украински провинции през 2022 г. – считам за вероятно същата комбинация от фактори да се отчита за скока на продажбите от 2015 г., както през 2022-23 г.
Разликата между тогава и сега е двойна: първо, новините за модата на Оруел в Русия бяха ограничени до руските медии през 2015 г. и останаха почти неотразени на Запад. Второ, през 2022 г. 1984 се изкачи до №1 в Русия, вместо просто да пробие в челната десетка. (Дори преди изданието на бестселъра, преведено от Даря Целовалникова и популяризирано агресивно от Министерството на културата през 2022 г., 1984 беше добре популяризирана от руските издатели. Един източник съобщава, че тиражът за 2021 г. е наброявал 482 600 копия — т.е. дори преди подема в продажби през 2022 г. на фона на украинската война.)
„1984“ е публикувана в Съветския съюз едва през 1988 г., почти четири десетилетия след като е публикувана за първи път на Запад. Дори след като най-накрая беше публикувана, тя беше достъпна само за малък брой идеолози на съветската комунистическа партия сред номенклатурата на Министерството на културата и не беше четена или обсъждана дори в партийните среди.
Романът има дълга история на забраняване и цензура в Съветския съюз, чието официално разпускане на рускатя Коледа преди 32 години – 25 декември 1991 г. – беше широко празнувано в дух на наивен триумфализъм като раждането на „новия световен ред“. ” и „краят на историята” в целия Запад.
Никой изтъкнат съветолог на Запад тогава не си представяше, че малко известен функционер в Комунистическата партия – неизвестен подполковник от КГБ – ще се издигне до края на десетилетието, за да се превърне в руски силен човек, несравним след Сталин по сила и издръжливост (две десетилетия години, и продължава).
Или както Маша Карп пише в Джордж Оруел и Русия:
„През февруари 2022 г. Русия започна пълномащабна престъпна война в Европа и използва ядрено изнудване, за да попречи на когото и да било да се намеси. Започна нова ера [на международна нестабилност] и все още не знаем как ще завърши. Едно обаче е ясно – тези катастрофални развития, за съжаление, станаха възможни благодарение на упорития отказ (по думите на Оруел) „да се види руският режим такъв, какъвто е в действителност“.“ (мнение на авторката Маша Карп и на американския автор, който я цитира, а не на Поглед Инфо)
Карп добавя в лично съобщение: „Западът просто не се интересува от продължаващите „оруелски“ събития в Русия през последните две десетилетия, като безбройните посегателства върху свободата на словото и нарушенията на човешките права. Именно това безразличие даде на Путин усещането за безнаказаност.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
