/NovinarBG.com/ Съвременният свят е доста строго структуриран. Най-горе са тези, които френският философ и икономист Жак Атали нарича неономади. Това са богати хора, които сменят местообитанието си, преминават от Европа в Америка, от Хонконг в Сингапур. Най-долу са бедните хора, които мигрират от Африка в Европа. Те са мобилни и си нямат нищо.
Между богатите неономади и бедняците се оказват притиснати средният слой и работническата класа. Тези хора живеят стационарно, именно те са обект на експлоатация, плащане на данъци. В Европа те със своите отчисления в бюджета издържат африканци, араби и кюрди. Когато германската младеж заминава за Нова Зеландия или за Канада, тя в прав текст казва: не щем да храним новодошлите муфтаджии. Ясно е, че световната върхушка ще се справя с кризата именно за сметка са средната част от човечеството, тези от които може да се вземе и отнеме.
Капитализмът преживява системна криза. Няма средства за решение на застаналите пред него проблеми – те са неразрешими в рамката на тази система. Капитализмът е екстензивно ориентирана система, той решава своите противоречия, изнасяйки ги извън собствените си рамки. Всеки път когато световната норма трябва да се снижи, от некапиталистическите зони се откъсва “парче” и се превръща в капиталистическа периферия – зона за продажба на стоки, суровини и евтина работна ръка. Нормата на печалбата започва да расте и така до следващата криза. Но през 1991 г. с унищожението на СССР и соцлагера, тоест зоната на системния антикапитализъм, не остават некапиталистически зони – капитализмът е навсякъде. Сега няма накъде да прехвърля своите проблеми – той е изчерпал планетата.
На Запад средният слой е напълно разбит от неолибералната контрареволюция и с напредването на кризата ще намалява, а неговото положение ще се влошава. Друго е, че е натрупана социална “мазнинка” – до голяма степен дължаща се на ограбването на Третия свят, който днес наричаме “Юг”. Затова и западният среден слой има определен запас време, но исторически той не е голям. При всеки случай ще умре преди капитализма.
Що се отнася до Русия, то при нас няма средната класа, по-точно средният слой като значима социална група. Такава има в СССР, но елцинщината я унищожава.
Ако през 1989 година в Източна Европа, включително европейската част на СССР зад чертата на бедността живеят 14 млн. души, то през 1996 г. те са вече 168 млн. В издадения в самото начало на XXI век доклад на ООН за бедността това се нарича най-мащабния и страшен погром на средния слой през ХХ век. Това е по-мащабно от сътвореното от “структурните реформи”, проведени през 80-те година по поръчка на МВФ в Латинска Америка. Всъщност става дума за глобална експроприация на активите на средния слой, което е неотменна част от неолибералната контрареволюция след 1980 г, стартирала на Запад с татчъризма и рейгъномиката и достигнала при нас под формата на елцинщина.
При нас няма никакви перспективи не само за развитие, но и за поява на някакъв значим среден слой. Социалната схема на Руската федерация работи против това. Така наречената креативна класа, чиято основна част е “офисният планктон”, няма никакво отношение нито към креативността, нито към реалния среден слой.
Мисля, че революцията на средния слой едва ли е възможна. Още повече, че за последните 30 години на Запад, особено в Западна Европа се формира слой, с който властта – както брюкселските наднационални евробюрократи, така и националните държавни бюрокрации – може да насочват “средните”. Имаме предвид долните слоеве, новите “опасни класи”, представени от мигрантите от Юга и Изтока. По-скоро е възможно друго: подкрепа от средните слоеве на десни, авторитарни, националистически режими.
Възходът на Китай първоначално се свързва с интереса на колективния Запад към борбата срещу СССР. В продължение на 10 години (1969–1979) КНР демонстрира готовността си да играе на страната на Запада срещу СССР, превръщайки се в работилница за САЩ. Интересът беше взаимен. През 70-те години САЩ бяха в криза. Между другото, убеден съм: през това десетилетие СССР пропусна шанса да „изхвърли“ САЩ, добре охранения и глупав съветски елит, приспиван от прозападните съветници на лидерите, изяде петролните пари и бъдещето на страната… Китай се интересуваше от притока на капитали. Това стана една от основите на „китайското чудо“ от 90-те и 2000-те години.
Но Съединените щати не пресметнаха: Китай „се втурна“ напред много по-силно и Америка си спечели конкурент. Доларът също получи конкурент, особено след като има хора на световния връх, които биха искали да го „пуснат“ и да преминат например към „кошница от валути“ с водещ златен юан. В края на краищата в Америка, дори за значителна част от англо-американския елит, не се получи.
Наричам програмата за демонтиране на капитализма „трите Д-та“: деиндустриализация, дупопулация и дерационализация (на поведение и съзнание). Всъщност демонтажът на капитализма и неолибералната контрареволюция (1980-2010 г.) като негова първа фаза (следващата фаза логично би трябвало да е премахването на пазара като институция и замяната му с монопол) означават опит за спиране на историята и след това да се върне в предкапиталистическото минало: свят на индустриално-хипериндустриални анклави, заобиколени от кастово-робовладелско-феодални зони. Капитализмът е баланс между монопол и пазар. Елиминирането на пазара с помощта на монопол превръща капитала във власт, която в посткапиталистическия свят, като се вземе предвид ролята на информационните фактори, е власт над информационните потоци и психосферата.
Какъв наистина ще бъде посткапиталистическият свят зависи от хода и резултатите от борбата в кризата на XXI век. Едно от основните оръжия в борбата за бъдещето, за изход от кризата е познанието за света. Проблемът обаче е, че днес структурите, които дават знания за света – изследователските институции и аналитичните отдели на разузнавателните служби – са все по-неадекватни. Съвременната социална наука все повече заприличва на схоластиката в късното средновековие. Учените са заменени от експерти – тези, които знаят все повече и повече за все по-малко.
Западът успя да наложи своята визия за реалността, своята „решетка“ на социалните науки на целия свят. В Япония например се цитират само онези японци, които са публикувани в англосаксонски списания. Има, разбира се, някои ярки опити да се промени това състояние на нещата. Например книгата „Ориентализъм“ от 1978 г. на Едуард Саид, който може да се счита за „научния Хомейни“. За съжаление този труд е малко известен в средите на руските ориенталисти.
Саид пише, че съвременният ориентализъм изобщо не е наука, а „власт на познанието“. Западът „ориентализира“ Изтока, лишавайки последния от качествата, които притежаваше. От времето на Александър Велики Изтокът се тълкува като изостанал. Изтокът е общество, в което няма частна собственост, свободни градове и свободен тип личност. Тоест Изтокът се определя като негативна отливка на Запада.
Така последният с помощта на своята наука (наложена на другите от неговата картина за света) прави приблизително същото, както с помощта на икономиката. Тоест в икономиката ядрото на капиталистическата система (Западът) отчуждава продукта от „Не-Запада“ (периферията на капиталовата система), а с помощта на науката пространството и времето се отчуждават от същата периферия. Така имаме пред себе си фин инструмент на глобална хегемония.
Съществуващата класическа триада от социални науки наистина работи само при „изучаването само на една социална система – капиталистическата, и по-специално нейното северноатлантическо буржоазно ядро“. Следователно съвременните социални науки не са подходящи за целите на руския подем и развитие. Уви, местните науки за обществото са силно зависими от Запада. Досега не сме намерили собствен Саид, разрушаващ вредните стереотипи. Повечето местни изследователи робски използват чужди теории.
Като чета мемоарите от Перестройката на Горбачов на всякакви Черняеви, Шахназарови и други, виждам: от простотата на душата си те въодушевено пишат, че още през 60-те години са били разочаровани от марксизма-ленинизма и как вграждат идеи от социологията и политическите науки в техните доклади към генералните секретари. Разбира се, те отчасти лъжат, но само отчасти. Вижте какво се случва: съветниците на лидерите на СССР през 60-те години вграждат в нашите знания идеите на основния ни враг! Няма такова нещо като неутрално знание. Ако започнете да гледате на света през очите на някой друг, вие започвате да действате в интерес на някой друг. Както каза Тацит, този, който пръв сведе очите си, губи в битката. Ситуацията беше точно такава.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
