Това са хората, които винаги са преследвани от беди: 5 признака, че си такъв човек
Психологът казва как да разберем, че причината изобщо не е в обстоятелствата на живота.
„Има хора, за които казват, че са преследвани от нещастия. Всъщност причината, разбира се, е в самия човек. Защо неуспехите ви следват по петите и кои признаци ви подсказват, че дори харесвате тази ситуация?“ – Татяна Василкова, психолог, автор на психологически комикси „Навигатор за родители“.
Знак №1. Ти си човек муха
Има „хора-пеперуди“ и „хора-мухи“. Каква е разликата? Всеки човек сам избира как да реагира на житейска ситуация, къде да търси.
Хора мухи ще бъдат привлечени от лоши неща. Те ще летят, образно казано, към лошото. А пеперудите са фокусирани над цветята.
Човек, който обича да бъде нещастен, е привлечен от лошото. Винаги е нещастен. „Пеперудата“ ще погледне подобна ситуация от различна позиция. Тук формулировката е обратната: „Доволен съм“.
Ако човек във всяка ситуация избере позицията „Недоволен съм“, това означава, че той обича да страда. Това е сладко състояние за него.
Защо му харесва толкова много? В страданието човек може да направи две неща:
Знак №2. Вечно болен
Често се сблъскваме със ситуации, в които човек търси болестта в себе си и говори много за нея. „Тук боли, там сърби.“ Някой, който не обича да страда, може да има същото неразположение, но да не му обърне внимание.
„Вечно болен“ човек бърка съжалението с любовта. Още като дете осъзнава: „Когато съм болен, мама е с мен. Тя ми носи чай. Завива ме с одеяло. Тя ме гали по главата.“ С една дума, получаваш тръпката да общуваш с майка си изключително по време на болестта си. И детето несъзнателно, на нивото на тялото (това може да се отдаде на психосоматиката), осъзнава: „За да бъде мама с мен, определено трябва да съм болен“.
Тази история е често срещана сред мъжете. Има просто такава категория от тях – тези, които винаги нещо ги боли. Те винаги трябва да посещават лекар.
Знак №3. Търсач на тръпки
Има хора (това не е нито добро, нито лошо), които се чувстват самодостатъчни само в моменти на стрес. Те нарочно си измислят разни неща. И колкото по-сложни са те, толкова по-добре. Това е като предизвикателство за тях. Адреналин.
Може да е някакъв вид екстремен спорт. В крайна сметка става въпрос за усилия. И какво е? Всяко усилие е страдание. И само в него човек може да почувства себе си. „След като го чувствам, аз живея.“ И тогава самото страдание избледнява на заден план, защото е прекъснато от пламенно желание, невероятен интерес и желание за резултати.
Знак №4. Динамика към смъртта
Виждаме този знак, когато човек постоянно разказва за своите починали роднини: „Ама баба, а тук дядо…“. Този човек обича филми със загуба на хора. Често говори фатално и за страха от фаталния край.
Да, всеки човек се страхува от смъртта. Говорим за най-големия ни страх. Но можем да разберем това и да го приемем за даденост. И има хора, които обръщат твърде много внимание на тази тема. В този случай човекът изглежда жив, но през цялото време говори и мисли за най-лошото. Страхувайки се от нея, той не си позволява да живее на 100%.
Такъв човек най-вероятно няма да лети на самолети. Най-вероятно няма да се занимава с екстремни спортове. Той ще се защити максимално със застраховка. От една страна, говорим за много логични неща, но от друга страна става дума за това, че човек е в напрежение през цялото време.
Знак №5. Оплакване и хленчене
Такива хора постоянно се оплакват – от себе си, от другите. Те са преследвани от вина и избират да хленчат. Има изход от всяка ситуация, но хората, които обичат да страдат, не го търсят. Те виждат само негативното, но в същото време във всяка ситуация има положително. Дори да се отнася до болест и смърт. Колкото и странно да звучи.
