/NovinarBG.com/ Пиленцето на руската история
Струва ни се, че живеем в същия разбираем, предвидим свят, в същото утвърдено състояние и разпознаваемо общество. Но това е илюзия. Всичко, което изглежда познато и разбираемо, вече е въображаемо. Измислени институции на властта, измислени кариери, постове, репутации. Превъзходството на едни и жалката зависимост на други също са въображаеми.
Въображаеми формули, постулати, константи. Те не са константи, те са отражения. Всяка константа се разпада на много отражения, удвоява се, разделя се, тези отражения не могат да бъдат фокусирани, не е възможно да се познае константата в тях. И всеки, който живее днес, вписвайки се в матрицата на държавата, не знае кой ще бъде утре, каква роля му е отредена в новата държава – красива, страшна, победоносна или низка.
И ние, гледайки един знаещ политолог, непоклатим пропагандист, усърден губернатор, непреклонен служител на сигурността, не можем да предвидим в кого ще се превърнат те на следващия ден, когато въображаемото на днешната държава и общество рухне и видим истинското лице на нова Русия.
Птицата на руската история шава в гнездото си, тя е снасла яйце, излюпва го, чака черупката да изпука и пиленцето да се излюпи. Мъдреци, ясновидци, всезнаещи политици, разказвайки как работи съвременна Русия, вземат предвид черупката, нейния цвят, петна, размер… И не говорят за пилето.
Черупката ще се спука. Фрагменти от черупката ще бъдат изследвани от историци, археолози – мястото им е в музеите. Пиленцето вече провира клюна си през черупката, но не знаем още кое е – орел, бухал, домашен паун или безкрило киви-киви.
Великият Кювие само по човката на изкопаема птица определи оперението й, скоростта на полета й, дори небесния й писък. Кой е той, днешният Кювие? По какви телевизионни програми ще го видим? На кои парламентарни изслушвания ще научим неговите преценки? Кой от безбройните сайтове ще чуе думата му?
Конфликтът в Министерството на отбраната не ни позволява да разберем каква е реалността зад този конфликт, но не е това, което си представяме. Зърнената сделка, която удължаваме безброй пъти, ни убеждава, че в дъното й лежи неназована реалност. Войната в Украйна, обявена за защита на жителите на Донбас, унищожи много градове, причини бягството на милиони хора, обстрела на Кремъл, потъването на крайцера Москва, а ядрените бойни глави вече се завинтват върху тактическите ракети.
Идеологическите символи на днешната държава се унищожават взаимно и се появява празнота. И по тази празнота не може да се каже каква идеология ще изповядва новата руска държава.
В Деня на победата победоносното сталинско знаме се изнася на Червения площад, а в същото време Мавзолеят, свещеният олтар на победата, е обграден с декорации от шперплат. И идеологията на Победата избледнява.
Закрит е „Мемориал“ – любимото чедо на елцинизма, откъдето дойде оскверняването на руската държава във всичките й проявления. И в същото време се запазва „Елцин центърът“ – плодотворен паметник на Елцин, унищожил великата цивилизация на Съветите, обрекъл днешна Русия на слабост и страдание. Пак безпомощен опит да сприятелите гилотината и главата.
Любопитни интелектуалци, православни неофити, вчерашни дейци на КГБ, атеисти, отиват на тълпи в Атон и питат мъдрите старци какво ще стане с Русия. А те, мъгляво позоваващи се на „числото на звяра“, Армагедон, Йона в утробата на кита, рисуват образа на нова Русия. И неофитите, със светкащи очи, се качват на корабите и пренасят пророчествата в Русия.
Четете писателите. Затворете чековата книжка и отворете книгите на Чехов и Толстой. И ще разберете защо Ленин прозря в Толстой „огледалото на руската революция“, а Толстой му подсказа бъдещето. Защо героите на Чехов – тези Йоничи, дами с кученца, тези три сестри и вуйчо Ваня – са толкова трагични. Защото след няколко години те ще станат парижки проститутки, червени конници, офицери на Деникин, комисари на ВЧК.
Комунистическите водачи не четяха Трифонов и Распутин. Трифоновската и селската проза, въпреки че не се приемаха една друга, все предричаха неизбежния край на съветската държава, приближавайки този край.
Нашите лидери не бяха чели романа на Кочетов „Какво искаш?“, романа на Белов „Всичко предстои“, иначе щяха да познаят времето на деветдесетте години, когато шепа яростни ненавистници на Родината щяха да окачат велик народ на ченгела.
Днешната власт се е отвърнала от литературата и с това се е отвърнала от настоящето. Трябва да отгатнете настоящето, преди то да стане минало. Не се страхувайте от реалното и се придържайте към въображаемото. Няма нужда да се страхувате от руската история – нейните пожари, огньове и съкрушителни взривове. Тя е светоносна, нейният път е очертан от потресения към величие.
Великият руски пълководец Суворов, след като превзе Измаил, изпрати съобщение до императрицата: „Слава Богу, слава на Вас! Измаил е превзет и там съм аз!“
Безстрашният Пригожин, след като превзе Бахмут, може да изпрати подобно послание до президента Путин: „Слава Богу, слава на Вас! Бахмут е превзет и там съм аз!“
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
