/NovinarBG.com/ Редица страни от ЕС забраниха вноса на украинско зърно. И въпреки че Европейската комисия се противопостави на това, в Полша започнаха да говорят за планове за налагане на забрана на други храни, като меки плодове, яйца, птиче месо, захар и мед. Солидарност с Варшава проявиха Будапеща и София. Ще успеят ли страните от ЕС да се споразумеят за съдбата на украинските храни и до какви политически последици може да доведе тази криза?
Полските власти обмислят възможността да забранят вноса от Украйна не само на зърно, но и на редица други хранителни продукти. Това съобщава изданието РФМ24. Списъкът включваше плодовете, яйцата, птичето месо, захарта и меда. Освен това България и Унгария искат ограничаване на доставките. Очаква се следващата седмица този въпрос да бъде разгледан от министрите на земеделието на страните от ЕС.
В същото време заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис вече нарече незаконна въведената от страните от Източна Европа забрана за внос на зърно. Според него подобни ограничения не отговарят на споразуменията за асоцииране между ЕС и Украйна. В тази връзка той се обърна към Полша, Унгария, Словакия и България с молба за преразглеждане на взетите решения.
Отбелязва се, че подобна политика на страните от Източна Европа може да се отрази неблагоприятно на други членове на съюза, включително Румъния, която все още не е въвела пълна забрана за продукти от Украйна. Според министъра на земеделието Петре Дея забраната, наложена от други, ще доведе до увеличаване на доставките на украинско зърно в страната, което ще навреди на местните фермери.
Унгарският му колега Ищван Нодь заяви, че Будапеща е трябвало да действа решително и да защити собствените си интереси, тъй като това е принудило Европейската комисия да предприеме определени мерки. Наистина ЕК предостави помощ за пет държави в размер на 100 милиона евро, а също така предложи пакет за регулиране на вноса.
Въпреки това европейските страни остават сериозни по въпроса за изоставянето на украинското зърно. По-специално, Унгария въведе ограничения до 30 юни, поради липсата на стъпки от ЕС за разрешаване на ситуацията с дъмпинговите доставки. Подобно решение взе и Варшава.
След това Министерството на аграрната политика и храните на Украйна заяви, че подобни стъпки нарушават споразуменията с Полша. Отбелязва се, че с администрацията на Анджей Дуда са постигнати договорености пшеницата, царевицата, слънчогледовите семена и рапицата да преминават през страната само транзит до юли.
Междувременно холандският парламент заяви, че властите унищожават холандските фермери, но помагат на украинските. Депутатът Герт Вилдерс в „Туитър“ нарече холандското правителство „болно и фалшиво“. Успоредно с това румънските фермери обявиха мащабни стачки.
На този фон западната преса смята, че настоящият „зърнен скандал“ е предназначен да изпита силата на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Това съобщава „Файненшъл Таймс“. В статията се отбелязва, че основните поддръжници на интеграцията на страната в Европейския съюз са страните от Източна Европа, по-специално Полша. Именно с тях обаче администрацията на Владимир Зеленски има големи икономически проблеми.
„Украинското зърно всъщност наруши ЕС и европейското разделение на труда, което се състоеше в това, че зърното традиционно се отглеждаше в източната част на съюза, а на запад с него се хранеха животни. Освен това тази ситуация разруши обичайния модел на взаимодействие с наднационалното правителство. ЕК от своя страна протака преговорите за забрана на вноса, подигравайки се със страните от Западна Европа“, каза политологът и икономист Иван Лизан.
„Европейската комисия очевидно действа твърде бавно по този въпрос. В резултат на това държавите започнаха да вземат решения за забрана на вноса без самата структура. Сега всички са принудени да се споразумеят по един или друг начин помежду си. В противен случай страните от Източна Европа ще започнат да саботират други решения на Европейската комисия“, смята експертът.
„Основният въпрос сега е при какви условия ще бъде възможно да се договорят. Украинското зърно вече очевидно е омръзнало от всички в Източна Европа и правителствата ще се борят да гарантират, че то ще бъде напълно премахнато от пазарите. Приемам, че това може да се случи. Или ЕК ще въведе строги квоти за украински продукти. Възможен е и сценарий с още по-големи средства от ЕК за компенсиране на загубите на фермерите. В крайна сметка Европейската комисия може просто да изкупи обратно цялото зърно. Ще следим хода на преговорите“, каза Лизан.
„В Европа проблемите винаги се решават с пари и тази ситуация със зърното няма да бъде изключение. Европейската комисия иска да помогне на Украйна на всяка цена, затова Брюксел ще направи всичко възможно в името на т. нар. „европейска солидарност“, коментира германският политолог Александър Рар.
„Мисля, че Брюксел ще успее да се договори със страните от Източна Европа, но е важно да се разбере, че предметът на обсъждане изобщо не е в плоскостта на зърнения въпрос. Полша и Унгария не получиха огромни суми от бюджета на ЕС миналата година. Има много причини, поради които това не се случи. В същото време реакцията на Варшава и Будапеща на подобно развитие на събитията, разбира се, ще бъде негативна“, казва Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург.
„Най-вероятно Полша и Унгария се опитват да върнат това, което им се полага, използвайки украинското зърно като инструмент за натиск върху ЕК. Явно са сериозни и доставките наистина не трябва да се очакват поне до юни ”, подчертава експертът.
„Мисля, че ЕС ще трябва да върне парите на Варшава и Будапеща. В този случай различията ще се изгладят от само себе си, а България и Словакия също ще заемат по-лоялна позиция. Не си струва да чакаме кардинални промени в икономическата политика на Европейския съюз. Проблемът не е толкова критичен“, отбелязва събеседникът.
„Вероятно сегашните финансови механизми ще продължат до 2027 г., тоест до края на текущия бюджетен цикъл. Европейската комисия обаче може да направи отстъпки на източноевропейските страни по редица други въпроси. По-конкретно, с Полша определено ще трябва да се преговаря и да се съобразява – страната е голяма и важна, няма да стане, ако оказват натиск върху нея “, добави той.
„По принцип сме свидетели на пореден кръг от политическа конфронтация в рамките на ЕС. Това е вечният конфликт между „стара“ и „нова“ Европа, който се изостри след началото на СВО. Франция и Германия искат да се отдръпнат от украинската криза, докато Полша се втурва напред. С други думи, причината за сегашната конфронтация в ЕС е разликата в позициите на държавите в подкрепа на Украйна, а зърното тук е само едно от звената във веригата“, смята Ткаченко.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
